СЛЕДАТА
Изгубих стадото от вчера.
Пребродих сумати места.
Но не успях да го намеря.
Ще стана рано сутринта.
Чак до Кайряците ще ида.
След туй до Бялата вода.
Не ще подвия крак дори да
не хвана никаква следа.
До край ще продължа да диря.
Все по-далече. Ден след ден.
Защото аз съм им пастира.
И те самотни чакат мен.
Странджа планина, преди 30 г.
Посвещавам този пост на избитите животни в Странджа.
Аз съм бил пастир и дълги години гледах животни сам в планината. Познавам духовната връзка, която се създава между човека и неговото стадо. Между Пастира и тези живи същества, които уповават единствено и само Нему.
Една душа, едно същество, една същност…
Когато поразиш пастира, всъщност убиваш и стадото. Когато убиеш стадото – поразяваш Пастира.
Това остава и винаги ще бъде непонятно на хората, които са прекъснали връзката си с естеството, с природата и живота. Тях съдбата ще ги съди….
Аминъ
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
