« Специален » съдия обявява дружество в несъстоятелност за дългове и назначава неслучаен синдик, който набързо продава фирмата на офшорни собственици. Впоследствие съдът постановява, че дългове няма, но фирмата така и не се връща при нейния законен собственик. Тази класическа схема на кражба на фирма придоби особена известност покрай демарша на френския посланик за

 Казусът «Белведере» и «гнилите ябълки»

„България не е сигурно място за чуждите инвеститори. Всяка фирма може да бъде открадната с помощта на „гнилите ябълки“ в българската съдебна система” , това заяви френският посланик в София Ксавие Ларен дьо Кабан преди три седмици в ефира на бТВ. Дипломатът директно обяви, че е направен опит за кражба на работещата у нас френска фирма „Белведере“. Дьо Кабан поясни, че схемата е реализирана чрез опит за обявяване в несъстоятелност на фирмите „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“, които са собственост на голямата френска компания « Белведере“ (годишен оборот от 900 млн. евро).

Случаят е емблематичен пример за недъзите в остро критикуваната система за „случайно“ разпределение на делата у нас. Казусът е разпределен и разгледан от съвсем небезизвестната Румяна Ченалова. Изявлението на френския дипломат принуди дори Висшият съдебен съвет да се самосезира. „Има генерален проблем в съдебната система, навсякъде има „гнили ябълки“. Това е задкулисие и не се знае какви групировки, партии и дружества имат връзки“, заяви още посланикът.

Съдебна система генерираща престъпност

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Краденето на фирми се е превърнало в порочна мафиотска практика в България и не започва от вчера. Престъпните схеми са отиграни, отборите са формирани. В тях “капитанската роля” е отредена винаги на действащи магистрати – съдии и прокурори. Те от своя страна знаят, че имат сериозен чадър във висшите етажи на съдебната система, директно във ВСС, както и политически чадър в парламента, който им осигурява минимален риск от разобличаване и санкции.

Отнемането на фирма или бизнес се обмисля много внимателно до най-малкия ход от всички страни, участващи в грабежа. Жертвата е предварително обречена, след като няма никаква възможност да се защити, след като и самите институциите, призовани да въздадат законност, участват в престъплението.

Французите изреваха “на умряло” след като усетиха на свой ред зловещата хватка на мафията, действаща чрез държавата. Те обаче далеч не могат да си представят на какво е подложен обикновения и честен български бизнес в продължение на десетилетия. Реакцията на Н.Пр. мосю дьо Кабан за родните мафиотизирани магистрати е неприятна изненада, но те я възприемат като “буря в чаша с вода”. Ще разрешат френския казус “на парче”, ще смъмрят Ченалова и всичко ще продължи по старому, просто защото системата в България е престъпна на всички нива, няма и никога не е имало политическа воля тя да бъде променена. Разбира се, вече ще проучват набелязаните за пепельосване фирми по-внимателно, за да не се насадят отново “на пачи яйца”, засягайки дипломатически интереси. Това е нещо като особеност на българския икономически климат.

Схемата. Един пример.

При подобни атаки за отнемане на фирми, обичайно се търси някакъв спор, който се използва след това за съдебна саморазправа.

Фирма “Булконс” АД се създава с активите на бившето голямо предприятие за производство на лютеница и друга зеленчукова продукция – завод “Партизани” в Първомай. Той е продаден от държавата на Работническо-мениджърско дружество /РМД/ в прекрасно икономическо състояние. Веднага след приватизацията към предприятието изведнъж са отправени претенции от бившия шеф на скандалното дружество “Булгарлизинг” – Димитър Тадаръков. Тадаръков е известен като един от най-голямите кредитни милионери на прехода. Описан е в т.нар. “Бяла книга” на банковите банкрути, като човек участвал в източването на 11 големи предприятия. http://www.mediapool.bg/multiple-choice-news129425.html

Широко са известни неговите много близки връзки с ДПС и лично с Ахмед Доган. По времето на “Тройната коалиция” Тадаръков беше назначен със силно политическо лобиране за шеф на институцията, която разпределя най-голям дял от европейските пари – Държавен фонд “Земеделие”. Периодът остана в историята със спирането на еврофинансирането по програма САПАРД, заради установени крупни злоупотреби от ОЛАФ.

Спорът между “Булконс” и Тадаръков е заради претенция от 4 млн. марки. Тадаръков претендира, че Булгарлизинг има да взема тези пари от предприятието, заради стара сделка преди приватизацията. Претенциите на Булгарлизинг обаче са отхвърлени от съда. Не са намерени никакви документи и договори, които да доказват иска. Нещо повече – съдът счита, че Булгарлизинг на Тадаръков не е правоприемник на държавното дружество Булгарлизинг, което уж се счита за гарант по сделка за оборудване преди много години.

Без да има никакви сериозни доказателства за предявените претенции се задейства последният “държавен” директор Неделчо Кичуков, вероятно срещу някаква сериозна мотивация. Без разрешението на принципала – Министерството на промишлеността с министър Александър Божков, Кичуков е подписал “Запис на заповед” за 4 милиона марки в полза на фирмата на Тадаръков.

Следва съдебна битка и «Булконс» доказва, че «Булгарлизинг» на Тадаръков е регистриран във Виена и фактически е различен от държавния «Булгарлизинг». С това изглежда, че въпросът приключва. Заводът «Партизани» е приватизиран от РМД-то «Булконс актив». Колективът закупува 70% от капитала, а 30% остават на държавата в лицето на Министерството на промишлеността.

През 2001 г. обаче изведнъж “от нищото” изниква друг документ подписан от Цветан Цветков – управител на дъщерното дружество “Булто”. То е собственост 50:50 на “Булконс” и “Медицинска техника„ – София. “Булко” е собственик на една от поточните линии за пакетиране на кетчупа. Управителят подписва без знанието и съгласието на собствениците, които са го назначили, без да има право за това и без да има каквито и да е основания и документи. След този подпис обаче се отключва порочната съдебна процедура за отнемането на предприятията. Тадаръков отново излиза на ход.

Действащите лица: “Специални” съдия и синдик

Периодът е бил печеливш. Продукцията е била в повече от нуждите на вътрешния пазар и се е изнасяла с тонове. Печалбите са за милиони долари. Заводът се е стабилизирал и се е превърнал в основен работодател в община Първомай. Давал е работа и хляб на около 1500 семейства.

Тогава обаче натрапчивите претенции на Тадаръков стават условие да бъде образувано дело за несъстоятелност на процъфтяващото предприятие, което отказва да даде едни милиони просто така и да се самоизточи доброволно. Делото е възложено на съдия Веселин Димитров, който е бил специално командирован в Пловдивския съд за да го поеме. Димитров назначава на свой ред за Синдик на дружеството Сийка Петрова. Тя е бивш следовател от столичното следствие и

съпруга на друг магистрат-герой на нашето време – Петьо Петров, бивш прокурор и днес шеф на Столична следствена служба, станал особено популярен с благозвучното си прозвище – Петьо Еврото.

Съдията Веселин Димитров години по-късно става известен като подсъдим за източването на Търговския комплекс «Илиянци». Тогавашният прокурор Борис Велчев гордо носи на първото си посещение в Брюксел през 2006 г. 40 стр. дело с обвинителния акт срещу административния съдия Димитров за крупно присвояване.

«Илиянци» е друга история, но също показателна за жилавите стари и актуални връзки. Прекратяването на обвинението за източването на „Илиянци“ срещу Веселин Димитров преминава през Светлин Михайлов, Георги Колев, Петя Крънчева и Владимира Янева, разкри Съдебни репортажи. И още: в момента Веселин Димитров се явява съсобственик на компютърната фирма “Стоун компютърс”. След скандала „Белведере“, оголил до крайност проблема със случайното разпределение на делата, именно тази фирма беше пробутана пред ВСС от шефа на ВАС Георги Колев, за да предложи нов софтуеър за случайното разпределение.

shareholders-stone

Но да се върнем на казуса Булконс. Тогава, през 2001 г., съдията има изключителните правомощия субективно да реши дали Тадаръков, като има реално вземане в размер на 4 милиона марки от бившето държавно предприятие, или всичко това е блъф за неговото заграбване. Той решава, че вземането е напълно истинско и назначава синдик Сийка.

Още на 10-я ден синдикът Сийка поисква заповед за отстраняването на ръководството на завода.

Инж. Петко Димитров, бивш изп. директор: “..И аз бях отстранен. След моето отстраняване, беше по обяд, пристига една група, вземат дисковете на компютрите и се почва една да не ви разправям. От там нататък цялата налична стока бе разпродадена. Беше на стойност около 4 млн. лв. Данъци и осигуровки не бяха платени. Парите не се знае къде отидоха. Сметките в ЦКБ изчезнаха. Аз почнах да водя дела.”

Отстраненият стопански ръководител обжалва и печели делото на две поредни инстанции и пред ВКС. Когато се връща е шокиран защото разбира, че имуществото на завода междувременно е осребрено. Независимо, че съдът на две поредни инстанции е категоричен, че делото за несъстоятелност е незаконно! 10 дни преди да излезе решението на ВКС “специалният съдия” Веселин Димитров е подписал и Сийка е осребрила. Продават целия завод за символичните 350 000 лв. А по данни на ръководството само готовата продукция в складовете е била над 4 милиона лв. Отделно е сложена ръка и върху дебелите банкови сметки на предприятието. Когато инж. Петко Димитров отива с окончателните съдебни решения да поеме документацията, се оказва, че вече няма нищо. Синдикът със санкцията на съдията експресно са разпродали всичко без да чакат въобще решението на последната инстанция.

Съдия на входа – съдия на изхода

Заводът е придобит от офшорка. Офшорката действа чрез пловдивската фирма “К & К България”. Фирмата е регистрирана с предмет на дейност – “Търговия на едро с електрически домакински уреди и осветители, радио и телевизионни стоки”. Това не й пречи обаче да придобие и менажира едно от най-големите предприятия в леката промишленост на Балканите. Управителят на фирмата Стоил Арабаджиев в разговор с репортер на Биволъ признава, че е бил поставен “под натиск” от съдията продал завода за лютеница – Веселин Димитров. Натискът се осъществява чрез лицето Стефан Фачев, който неофициално присъства в управата и диктува решенията. Въпросният Стефан Фачев е близък на съдията. Години след събитията по заграбването на завод Първомай двамата са осъдени в съучастие за имотна измама. Присъдата на ВКС от 2012 г. е 3 години условно за деяние извършено преди цели 13 г. Фачев и Димитров са отнели чрез измама жилището на Тодор Тодоров в столичния кв. “Хаджи Димитър”.

Съдията и Стефан Фачев имат и други подвизи. И двамата са били обвиняеми и по споменатото по-горе крупно дело за източването с милиони от Търговски център “Илиянци”. Там Димитров е бил изпълнителен директор, преди да влезе в Съдебната система на Република България. По времето на неограничената власт на мутрите от ВИС в търговската база. Фачев пък е бил собственик на фирма “Телекомуникационни системи”. Една от “врътките е била следната: ТБ “Илиенци” сключва договор с “Телекомуникационни ситеми” за доставка на компютри на лизинг за космическата сума от времето на великата инфлация – 350 000$. Сумата естествено не се плаща и Фачев завежда дело. Софийският градски съд на първа инстанция е наложил запор върху складовете и земята под тях. Запорът е от декември 1997 г. и е наложен по искане на фирма “Телекомуникационни системи” АД за неплатени от “Илиянци” 560 хил. лв. Плащането на лизингодателя е било обезпечено от Веселин Димитров със “Запис на заповед”. След премахването му “Стоков базар Илиянци” започва да плаща вноски, но от “Телекомуникационни системи” са предявили права по заповедта въпреки това… Познато, нали!

Това между другото е негов стил на работа, той по същата схема е собственик на база 2 в Илиянци. Това са бившите складове на Кореком. Които пак така, чрез подставени лица още преди 2002 г. ги е придобил. В крайна сметка е образувано дело на 25 февруари 1998 г., за незаконната приватизация на столичния Търговски център „Илиянци“ ЕАД”, разказва Стоил Арабаджиев.

Според материалите по делото, за периода 1994-1997 г. Веселин Димитров и съучастниците му – Петър Долдуров и Стефан Фачев, са източили от „Търговски център – Илиянци“ общо 86. 543 млн. неденоминирани лева (ведно с лихвите) и срещу тях са повдигнати по три обвинения по чл.203 от Наказателния кодекс, който гласи: „За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.“

По онова време Петър Долдуров и Веселин Димитров са изпълнителни директори на Търговски център „Илиянци“, а Стефан Фачев е тяхно подставено лице и управлява фирмите, чрез които Долдуров и Димитров източват държавното предприятие и го подготвят за незаконна приватизация. Делото не е завършило с присъди поради изтичането на давностните срокове. Години наред то нарочно отлежава в прокуратурата и съда, докато не изтекат всички срокове, за да бъде издадена ефективна присъда по него. Също традиционна схема на Съдебната ни система за “замитане” на тежки престъпления. Това не пречи обаче от Илиянци, обвиняемият директор Димитров да бъде назначен веднага като съдия и преместен специално в Пловдив, където е бил единстеният, комуто са поверявани делата по нестътоятелност. Познайте кой е бил председател на Окръжен съд Пловдив в онова злокобно време? Сегашният главен прокурор на Р. България – Сотир Цацаров.

Т.е преди далаверата с “Булконс” съдията и Фачев вече са имали дълъг съвместен опит в съмнителни и криминални дела. Подставената фирма – купувач на “Булконс” е сменена бързо с друга офшорка – собственик – “Еуроатлантик проджектс”. Тя се представлява от регистрираната у нас “Българо американски индустриален холдинг” със седалище в града на Петьо Еврото и синдик Сийка – Враца. В управлението му участва сестрата на Фачев – Станислава Петрова, с моминско име Фачева. Ограбването на едно печелившо предприятие е налице.

В началото дейността се извършва чрез фирма “Жарава 77” с управител същата сестра. После мажоритарния пакет от акциите на “Булконс” АД са продадени номинално на Иво Георгиев Николов. Той в момента притежава около 2/3 от капитала на предприятието. Не е ясно с какви средства го е придобил от офшорките, но е ясно че същия човек е бил бивш шофьор на директора Веселин Димитров в Илиянци. А сестрата на авера му Фачев – Станислва стои и в управлението на Акционерното дружество. Тандемът Димитров-Фачев продължава да действа с пълна пара. Отделно може да се отбележи и това, че търговското представителство на “Булконс” е регистрирано днес на ул. “20-ти април” 3 в София. Това е адресът и на адвокатската кантора на Веселин Димитров. Там са регистрирани и няколко от фирмите на Стефан Фачев. След като окончателно беше отстранен като съдия в Софийски административен съд от ВСС през 2008 г., магистратът успешно практикува като действащ адвокат. Без значение от издадената присъда за измама, адвокатските му права стоят ненакърнени! В предприятието обаче всички знаят кой е действителният собственик, скрит зад подставените лица и фирми, разкриват свидетели.

Престъпления под “правна шапка”

Според юристи, всички длъжностни лица, като съдия, синдик и следващи съдебни състави видимо са действали в кръга на процесуалните им задължения. Но като краен ефект решенията на първата инстанция водят до един противоправен резултат. В дадената ситуация съдията е назначил законно синдик. Синдикат законно е продал всичкото имущество на фирмата. Нищо че после се е оказало, че разбитата фирма нищо не дължи на лицата, които твърдят че имат право да искат нейната несъстоятелност. Така българското законодателство дава възможности под маската на правни процедури да бъдат извършени противоправни действия.

Следващите съдебни инстанции са се произнесли безапелационно, че решението за несъстоятелност на Димитров противоречи на събраните по делото доказателства и са го отменили. Но отмяната не води до обратен ефект и правна справедливост. Действията на синдика и съдия Димитров не са отменени, като порочни. Имуществото е заграбено. Не е възстановена и търговска марка на несправедливо осъдената фирма. Пример за абсурдността на цялата правораздавателна система в България. По подобен начин се дава възможност да се отнемат недвижими имоти, автомобили, а както е видно и цели фирми, заводи и търговски марки.

Финал /отворен/

Районна прокуратура Първомай е квалифицирала действията на Сийка Петрова като престъпления по чл. 227 г, във връзка с чл. 227 в, ал.1, т.1. от НК. Текстовете се отнасят до злоупотреби и нарушения в процедурата по несъстоятелност. Законът предвижда “лишаване от свобода” до 3 години, заради “причиняване на умишлен банкрут”.

Прокуратурата обаче е отказала да образува наказателно производство, въпреки констатираните закононарушения, срещу съпругата на Еврото, защото… бил настъпил давностният срок от 5 г. след извършване на деянието.

По тази класическа схема на изминала давност на практика се узакониха едни от най-големите криминални престъпления на българския преход. Биволъ е разкривал тази порочна вратичка в закона в свои разследвания за незаконно придобити големи терени по Южното Черноморие от Йордан Цонев и Калин Тихолов, заедно с близки лица и подставени фирми. /линк/

Днес Димитров е регистриран в софийската адвокатска колегия. Напоследък бившият магистрат влезе в светлината на прожекторите, докато кумуваше на червения депутат Димитър Горов и PR-ът на БСП Жанет Пашалиева.

Икономическият субект “Булконс” АД, зад който в сянка стоят въпросните лица с богата биография, преди месеци получи специална привилегия от МЗХ за продукт с “географско указание” – Първомай. С това беше наложено и монополно положение върху производството на прословутата Първомайска лютеница, както и на много други продукти в един от най-плодородните райони на България.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly