За Филчев не е нужно да се преразказва как газеше престижа на прокуратурата. Достатъчно е да припомним, че САЩ не го искаха на тяхна територия и, че посланик Джеймс Пардю най-редовно критикуваше работата на неговата кантора.

Сертов пък се отличи с компрометиране на българските тайни служби. Под негово ръководство ДАНС погна и затвори сайта „Опасните новини“. След това гръмко се похвали с този факт и така направи

копираните на други места

статии от сайта най-търсеното четиво в българския интернет.

Вероятно тайните ченгета са очаквали да получат овации и адмирации за брилянтната си техническа работа, но вместо това агенцията си навлече сериозни критики от страна на международните организации, защитаващи свободата на словото. Разкриването на „Опасните“ бе последвано от опита за убийство на посочения като автор на текстовете Огнян Стефанов и около ДАНС съвсем се размириса на сяра.

След това депутати от редиците на управляващите писнаха, че са ги подслушвали в разработка наречена „Галерия“, свързана с операцията срещу „Опасните новини“.

Самият Сертов лъга опашато на няколко пъти пред медиите. Почна се с това, че от ДАНС разпространиха специално комюнике, в което се твърдеше, че не са затваряли сайта „Опасните“. Лъжа се оказа твърдението на Сертов, че не е поръчал разработката „Галерия“. Лъжа беше и обещанието му да я разсекрети. Сертов излъга също, че е назначил Алексей Петров за свой съветник. Всъщност, официалното назначение е станало на 7-ми април 2009, месеци по късно, а до този момент функцията на „специалиста по национална сигурност“ според едни, или „обикновен рекетьор“ според други не е ясна.

След всичко това който и да е шеф на партньорска тайна служба би гледал с подозрение и недоверие на „българското ФБР“, което кудкудяка за дейността си когато не го питат, а и въпросната дейност изобщо не му е свойствена.

Освен това „явните служби“ на медиите и общественото мнение започнаха да задават настойчиво следния въпрос: ако изнесеното в сайта „Опасните“ е „лъжливо и безинтересно“, защо Сертов и агентите му са мобилизирали такъв ресурс, за да разкрият авторите на сайта и източниците на информацията в него?

Самата ДАНС твърдеше, че акцията срещу „Опасните“ е заради публикувана там класифицирана информация. Тоест, в текстовете има и достоверни неща, а не само измислици.

Само че в почти всеки от

скандалните текстове

публикувани в сайта има данни за някакъв престъпен състав: връзки на политици и бизнесмени с мафията, корупция, конфликти на интереси, икономически престъпления, педофилия и така нататък.

Ако някои от тези данни са достоверни и представляват класифицирана информация, то ДАНС е укривала престъпления и с нея трябва да се занимава прокуратурата, а не ДАНС да се занимава с тези, които дават публичност на безобразията.

Новосъздадената Комисия за контрол на ДАНС трябва да зададе тези важни въпроси на „солунския подслушвач“ и на сътрудниците му: кое именно в сайта е информация и кое е слух и измислица. Да прецени има ли в тази информация престъпен състав и ако има, да я даде на прокуратурата.

Дано назначението на Петко Сертов в Солун не се окаже знак от новите управляващи, че не се предвижда такъв сценарий, нито пък има политическа воля да се пусне светлина и въздух в мрачните зали на ченгеджийската „Галерия“.

 

Print Friendly, PDF & Email