До този момент никой в Европа не подозира за съмнителните петна в биографията на Желева, грижливо прикрити в нейното публично CV.  За тях контролирано и в нужния момент изтича информация към трети лица и те насочват прожекторите на медиите. Този троянски кон, или по-скоро мюре, е снабден и с допълнителна защита – кандидатът е слабоподготвен и некомпетентен, така че със сигурност ще изгърми на изслушването в Европарламента.
 
Естествено, този сценарий изисква дълга подготовка и наивно отношение на европейските политици към реалностите в българския политически живот. Крайно време е те да се образоват малко и за целта могат да ползват следния кратък политико-исторически преглед.
 
Най-напред нека разберат, че за разлика от Европа, където има ляво и дясно, в България на прехода дележът е друг: ченгета и демократи. 
 
За да отстранят от власт демократите, които ги бяха натикали в миша дупка, ченгетата привикаха от чужбина тарикати с червено потекло и ги пуснаха на пистата маскирани като демократи. Това беше управлението на така наречения цар, при когото тихомълком ченгетата си възвърнаха някои ключови позиции. Само твърдият натиск на натовските съюзници предотврати официалното им влизане в сърцето на властта чрез готвения за съветник на Симеон Бриго Аспарухов. 
 
Пълното завърщане на ченгатата стана през следващия мандат, като резултатът беше категорично затваряне на европейското кранче и нарицателното „най-корумпирана страна в Европа“.
 
През последните две години от управлението си висшите ченгета си отгледаха и финансираха чрез ТИМ и Лукойл нов микс от тарикати и второразрядни ченгета – партията ГЕРБ. Едновременно с това те положиха големи усилия и наляха огромни пари, за да неутрализират автентичните демократи. Противодействието на ГЕРБ се свеждаше общо взето до показни махленски нападки между Станишев и Борисов.
 
Големият успех на ченгетата дойде с пробутването на ГЕРБ като дясна партия и включването и във формата ЕНП. Диверсията беше толкова успешна, че европейската десница се отвърна от автентичните демократи в България и заложи безрезервно на ментето ГЕРБ. 
 
Да се върнем на номинирането на Желева за еврокомисар. Приемането на номинацията от Барозу беше ход с необратима вреда за десницата в ЕК и в ЕП. Не е ли хитро това: да внедриш зависим от теб човек, да го разконспирираш чрез подставени лица и да гледаш как враговете ти пламенно го защитават. Ако Желева беше оцеляла и останала комисар, толкова по-добре щеше да бъде за гебистките кукловоди, които са направлявали кариерата и. Те щяха да имат желязно алиби и троянски кон, който в удобен момент да разклати цялата комисия Барозу 2. Но и оттеглянето с гръм и трясък на Желева също донесе дивиденти, макар и по-малки.
 
Френският европарламентарист Жан-Мари Кавада има право да се чуди защо Барозу би отбой и един вид предаде групата на ЕНП, която в боен строй се готвеше да защитава Желева до последна капка кръв.  „Какво знаеше Барозу, което ние не знаехме?“ – споделил Кавада пред брюкселския кореспондент на Либерасион.
 
И наистина, какво разбра Барозу в последния момент, за да се реши да оттегли Желева? Гореизложената теория с конспиративен привкус е един от възможните отговори без претенции за достоверност. 
 
За сметка на това попарата, която сърба сега европейската десница е абсолютно закономерно следствие от тяхната политическа наивност и доверчивост във възприемането на Борисов и ГЕРБ като десни, предвидими и лоялни политически субекти.
Print Friendly, PDF & Email