Всъщност, министърът не каза откъде са му данните за класацията и инфлацията, но ние знаем, че така твърди група съветски учени.

Западните им колеги твърдят, че сме на 59-то място по бизнес свобода, след Дания, но и след Ботсвана.

Тези данни за икономическата свобода огласени в изследване на фондация Херитидж и “Уол Стрийт Джърнъл” липсват на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката. В институцията явно неглижират свободата и предпочитат да говорят за времето и климата.

Затова на сайта е представена анкетата “Бизнес климат 2007”, проведена от Германо-Българската индустриално-търговска камара сред германските инвеститори в България.

Само че и в това изследване нещата не са много оптимистични. Германските инвеститори дават оценка задоволителен за следните параметри: “Прозрачност на обществените поръчки”, “Ефективност на администрацията”, “Правна сигурност” и “Достъп до финансиране”.

Оценката е незадоволителна за “Обществена инфраструктура” и “Борба срещу корупцията и престъпността”.

Друга анкета на тази тема в която да се потвърждават данните на министър Димитров не може да се открие.

Което ни навежда на мисълта, че въпросното изследване на съветските учени е извършено с най-нови мултидисциплинарни методи и поради това представлява класифицирана информация.

Остава открит въпросът защо сме на второ, а не на първо място, както ни се полага.

Питаме се дали съветските учени са отчели известния факт, че в Дания открай време има нещо гнило?

Дали са си синхронизирали базата данни с тази на българското МВР, от която личи, че в България гнило няма? Престъпността е обуздана, сигурността на бизнеса и гражданите е прекрасна, а мафията е градска легенда. По всички параметри получаваме оценка отличен 6, каквото и да мислят германските инвеститори и други буржоазни елементи.

За нас е без съмнение че морален победител в класацията е България, но г-н Министъра не го е огласил заради присъщата му скромност и уважение към труда на съветските колеги.

Остава да видим как ще реагират инвеститорите на правителствената инициатива да им се представи имагинерното за реално.

Когато обикновен човек представя измисленото за истинско, той го прави най-често съзнателно под формата на шега, лъжа, или като художествен прийом. Ако го прави несъзнателно това е симптом за душевно разстройство.

Но когато говори доктор по икономика от Московския икономико-статистически институт просто няма начин да не приемем обяснението на съветските учени за историческата необходимост от благоприятно осветяване на родната икономика в настоящия етап от строежа на развитото капиталистическо общество.

Тоест, вие слушате гласът на самата епоха, а нея няма как да я обвиниш в лъжа или да я затвориш в лудница.