Културно-информационен център на българското национално малцинство “БОСИЛЕГРАД” – Босилеград

Република Сърбия, 17540 Босилеград, ул. M. Тито № 15;

Тел/факс: (00381)17-878-254; www,kicbos.org; е-mail: kicbos@gmail.com

  

Изх. №: 39/11 от 20. 06. 2011

 

 СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

 

На 25. 05. 2011 г. народният представител на Сръбската Радикална партия г-н Драган Стеванович, направи поредното изказване от трибуната на Народната скупщина на Сърбия, в което призова държавата Сърбия „адекватно” да си „разчисти сметките” с някои представители на български неправителствени организации, политически партии и училища, сред които поименно спомена Иван Николов, Димитър Димитров и Методи Чипев.

Размахвайки „Бюлетина” на КИЦ, г-н Стеванович, с известния за радикалите жаргон, нарече дейността на Културно-информационния център „Босилеград”, „отрова”, „смрад”, „зараза”, „раздор” и пр. Тона на изказването му бе пропит с национална омраза и презрение към българите, нагли лъжи, полуистини и клевети, както например, че на Великденските празници сме делили децата на ония които са завършили образованието си в Сърбия и на ония които са завършили образованието си в България!? Сам си призна, че Сръбската радикална партия заедно с Държавна сигурност на Сърбия, на 27. 11. 2010 г. са осуетили отбелязването на 91-годишнина от Ньойския договор и са върнали автобусите с български граждани от границата. В повърхностните си и тенденциозни коментари за някои становища изразени в Бюлетина, г-н Стеванович си позволява да се меси в свободата на словото и издателската концепция на „Бюлетина”.

Дискутирайки по въпроса за избирането на Национален просветен съвет, г-н Стеванович се застъпва в него да се „избере представител на българската общност” който „адекватно да представлява нейните нужди в контекста на образованието” и същевременно призовава държавата да си „разчисти сметките” с Методи Чипев, директор на основното училище в Босилеград?! Затова ли, че по негово време бяха открити 5 паралелки в които обучението се провежда на български език, или за това, че заедно с община Босилеград и КИЦ „Босилеград” е участвал в отбелязването на 24 май – Ден на българската култура и на славянската писменост!? Още повече, г-н Стеванович намеква, че затова е говорил много пъти със г-н Зоран Петров, депутат от Демократичната партия и председател на Националния съвет на българското малцинство.

КИЦ „Босилеград” остро възразява, че г-н Стеванович говори за „българска общност” в Сърбия. Ние не сме „общност”, а българско национално малцинство което е извоювало статута си на малцинство още през 1928 година на конференцията на националните малцинства организирана от Лигата на народите в Женева.

Г-н Стеванович от името на СРП се обяви против приемането на ученици и студенти в България, откъдето се връщали „…с дипломи, които им дават за половин година, затова, че приемат нещо което някой в България иска от тях”. Само човек обзет от патологична омраза към българите и България, може да произнесе такава обида срещу българското и европейското образование и то от трибуната на най-високия държавен орган на Сърбия – Скупщината.

Българските студенти и ученици от Западните покрайнини отиват да учат и следват в България, защото тя е тяхна държава-майка и им предлага съвременно обучение на майчин език, стипендии, общежития и качествено съвременно и ефикасно образование на държавни разноски, с което могат да се реализират във всички страни от Европейския съюз и навсякъде по света. Затова никак не е чудно, че повечето от тях завършват навреме, но в никакъв случай „за половин година”, както твърди г-н Драган Стеванович. И за съжаление, повечето от тях не се връщат по родните си краища, защото Сърбия не е в състояние да им осигури работа. От друга страна, на тия ученици и студенти в Сърбия им се предлага скъпо и дългогодишно обучение на чужд език, на собствени разноски и минимални шансове да получат работа.

Г-н Стеванович няма нужда да защитава Сръбската православна църква от принципните становища на КИЦ „Босилеград”, а и това не е негова работа – държавата е отделена от църквата. Ако обаче е истински православен християнин, той трябва да настоява Сръбската православна църква да се откаже от асимилационната си политика към българите и да се ограничи само на тяхното християнско и духовно възпитание на майчин български език. В противен случай, ще трябва да даде отговор на какво юридическо основание СПЦ държи църквите в Западните покрайнини, защото този въпрос не е регламентиран с Ньойския договор.

Г-н Стеванович няма морално право да поставя въпроса защо ние пишем за атентата срещу крал Александър, все докато СПЦ издига паметна костница в двора на училището в Сурдулица и печати исторически фалшификати за „20 000 сръбски мъченици избити от българските окупатори през Първата световна война” с цел раздухване на национална омраза и нетърпимост срещу българите.

КИЦ „Босилеград”, и неговите сътрудници с нито едно свое действие не са застрашили конституционното устройство на Република Сърбия. С дългогодишната си и последователна работа за спазване на правата на българското малцинство гарантирани с Конституцията на Република Сърбия и международните документи за правата на човека и правата на малцинствата, ние укрепваме принципите заложени Конституцията на Р Сърбия и даваме своя принос не само за нейната европейска интеграция, но и за трайно и справедливо решаване на един сериозен и дълъг спор в сръбско-българските отношения.

Опасността за конституционното устройство на Република Сърбия, идва от войнствения великосръбски национализъм на Сръбската радикална партия на Воислав Шешел, чиито последователи все още мечтаят да създадат Велика Сърбия с окупация на чужди територии и асимилация на чужди народи и малцинства. Тази великосръбска националистическа идеология доведе до кърваво разпадане на бивша Югославия и сериозно застрашава конституционното устройство и териториалната цялост на днешна Сърбия. „Творецът” на идеологията за Велика Сърбия, както твърди и г-н Стеванович, Воислав Шешел, днес отговаря пред международния Трибунал за престъпления срещу човечеството наравно с другите военнопрестъпници от бивша Югославия.

КИЦ „Босилеград” изразява съжаление и тревога, че нито един народен представител в Скубщината на Сърбия, от крайно левите до крайно десните, не излезе да се противопостави на призивите на г-н Стеванович към държавата „да процесуира” и „да си разчисти сметките” с част от националните и културни представители на българското малцинство. Включително и председателят на Националния съвет на българското национално малцинство Зоран Петров, който не намери сили да реагира дори и когато г-н Стеванович понижи статута на малцинството което той представлява, до някаква „българска общност”.

          КИЦ „Босилеград” няма да отстъпи пред заплахите на г-н Стеванович и ще продължи своята културно-информационна дейност. В конкретния случай ще предостави неговото изказването на еврокомисаря отговорен за решаването по кандидатурата  на Сърбия за членство в Европейския съюз.

 

                                        Председател на КИЦ „Босилеград”

                                                    Иван Николов

Print Friendly, PDF & Email