В президентската администратиция са постъпили 45 заявления по ЗДОИ за достъп до „стенограмата КТБ“. Това става ясно от отговор на запитване по същия закон, в който са изброени лицата и сдруженията, поискали от президентите Плевнелиев и Радев да разсекретят стенограмите. Имената на питащите са дадени с инициали.

Това е своеобразен рекорд и показва несъмнено големият обществен интерес към информацията, която Плевнелиев, а засега и Радев, не желаят да разкрият.

Първите четири питания са до президента Росен Плевнелиев от 2014 и 2015 г., като на два пъти въпрос е отправял М.Р.М. Инициалите съвпадат с името на бившия шеф на БСП Михаил Райков Миков, който е присъствал на срещата при президента. Миков публично оповести намерението си да иска стенограмата, но не е известно дали е завел дело след като му е отказано два пъти. Сегашното ръководство на БСП запазва пълно мълчание по този обществен казус.

На 16 януари 2017 г. питане до президентската институция отправи и главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов. Плевнелиев имаше последен шанс да разсекрети стенограмата в последните си дни на Дондуков 1, но не го направи. За сметка на това Румен Радев още в първите дни на президентстването си отказа достъп. Впоследствие се разбра, че го е направил без дори да прочете стенограмата.

На 30 януари в Брюксел Веселин Желев, Радев заяви:

„Нека се запозная с тази стенограма. Нали разбирате, че аз съм в безпрецедентна ситуация. Кажете ми кой президент, още с встъпването в президентството, освен ангажиментите по съставяне на своята администрация, е имал тежкия ангажимент веднага да назначава служебно правителство? Нека нещата тръгнат едно по едно. Чакали сте години за тази стенограма. Ще почакате още малко“, каза Радев. „Аз действам така: първо се запознавам аз с въпросите, преценям ги и тогава… До момента съм нямал тази възможност“.

Очевидно след като се е запознал с текста, Радев е решил да действа и е постановил още 40 отказа. Междувременно в Административен съд София – Град тръгна делото заведено от Атанас Чобанов срещу първия отказ от началото на годината. Показателно е, че Румен Радев изпрати на това дело не един, а двама юрисконсулти, които представиха писмена защита на цели десет страници. Техният защитен аргумент беше, че на срещата е огласена професионална тайна, която не попада в обхвата на ЗДОИ. 

Съдът обаче отмени отказа за достъп до информацията с мотив, че на срещата са присъствали политици, пред които не е трябвало да се разгласява професионална тайна. Въпреки това управителят на БНБ я е разгласил. Следователно и другите граждани би трябвало да имат право да научат това, което са научили лица участвали в срещата без да имат правомощия.

Информацията, която е огласена на тази среща представлява „анализ на ситуацията от управителя на БНБ“, като са „обсъдени опитите за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност на страната.“, пише в определението на съда. Според информация изтекла в медиите, на тази среща е взето решение КТБ да бъде оставена нарочно да фалира, обсъждани са мерките за спасяване на ПИБ и е дискутирано предложение от политически лица за „банкова ваканция“. Това означава спиране на банковата система и би довело до блокиране на държавата, неизчислими щети за бизнеса и безпрецедентен грабеж на активи.

Предстои да видим дали Румен Радев ще обжалва решението на съда пред по-горна инстанция, както го посъветва колегата му Росен Плевнелиев, за да се запази омертата, устройваща цялата политическа класа, и най-вече кръговете близки до Делян Пеевски и Бойко Борисов. Със сигурност обаче аргументът за липса на обществен интерес вече не може да бъде използван като защитна теза при наличието на толкова много заявления от различни лица.