София, 30 декември 2017 г. (АФП) – Карикатуристът Христо Комарницки и неговите колеги не са си правили илюзии, че началото на ново сатирично издание ще бъде лесно в България, страна, която поема председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС), но същевремено е класирана като най-сериозния нарушител на свободата на пресата.

Но не са очаквали, че основният дистрибутор на вестници, компания ръководена от депутат и  бизнес магнат, просто ще блокира първия брой на техния „Прас-прес“, който излиза през месец март.

Нито един от десетте хиляди броя не стига до вестникарските щандове.

„Нямахме представа за всичките проблеми, които щяха да ни се стоварят на главите,“ Комарницки каза пред АФП.

„Няма алтернатива за нас, няма избор … Медийната ситуация върви от лошо към по-лошо,“ добави той, въпреки че „Прас-прес“ продължава да се разпространява в интернет и от ръка на ръка от доброволци в провинцията.

Карикатура на Христо Комарницки от брой 4 на Прас-Прес. Публикува се със съгласието на автора.

Докато България се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари, пресата й е затънала в „корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси,“ според  „Репортери без граници“.

Откакто се присъедини към ЕС преди десетилетие, България се срина в годишната класация за свобода на пресата на „Репортери без граници“ от споделеното с Франция 35-то място през 2006 г. до 109-то място от 180 страни през 2017 г. – последното в ЕС.

Някои наблюдатели казват, че колкото и да е парадоксално, има връзка между това влошаване и желанието на България да подобри имиджа си на най-бедната и най-корумпирана страна в блока.

Властите искат „Брюксел да вярва, че има напредък“ в борбата с корупцията и затова се опитват да заглушат разследващата журналистика, според колумниста от опозиционен вестник Светослав Терзиев, който е и преподавател по журналистика в Софийския университет.

„Хронична“ автоцензура

Както и в останалите бивши комунистически страни, в България има голям брой медии, но собствеността е непрозрачна и се концентрира в ръцете на няколко души.

„Нещата са като матрьошки – като отворите една, вътре в нея има още една. Има официален собственик на дадена медия, но всички знаят, че той не е действителният собственик и зад него стои някой друг,“ казваа Кристиан Спар, ръководител на регионалната медийна програма на германската фондация „Конрад Аденауер“.

Олигархът Делян Пеевски, богатият дистрибутор на вестници, който осуети старта на „Прас-Прес“, доминира могъщия медиен елит в страната.

37-годишният тютюнев и строителен магнат оглавява медийна империя, чийто действителен размер е неизвестен поради непрозрачната собственост.

Според „Репортери без граници“ той контролира близо 80% от вестникарското разпространение.

Пеевски е и любима мишена на карикатуристите от „Прас-Прес“ факт, който сигурно също не е бил в тяхна полза.

„И все пак ние не стигаме толкова далеч, като нашите колеги карикатуристи във Великобритания или Франция, които са много по-брутални“ настоява Комарницки.

Преплитането на политически и икономически интереси превърна журналистиката в препятствие за хората упражняващи тази професия в България.

Повече от 90% от българските журналисти заявяват, че има честа намеса в работата им, според една от последните анкети на Асоциацията на европейските журналисти.

„Автоцензурата се е превърнала в хронично заболяване,“ обобщава проучването.

Заплахи в стил „сицилианска мафия“

През 2016 г. карикатуристът на „Прас-Прес“ Чавдар Николов стана свидетел на изтриването на всички негови карикатури от сайтовете на медийната група, с която работи, след като изобразява министър-председателя Бойко Борисов като шеф на гражданска милиция, чийто отряд е на лов за мигранти.

А през изминалата година, телевизионни журналисти бяха заплашени с уволнение в ефир от депутат.

Според журналисти физическата агресия е също доста разпространена.

Атанас Чобанов от разследващия сайт Bivol.bg казва, че той и колегите му редовно са тормозени и заплашвани чрез съобщения в стил „сицилианска мафия“

Американският борд за международни изследвания и обмен (International Research and Exchanges board, IREX), неправителствена организация, бореща се независима преса и правата й, осъди „видимия политически натиск“ върху водещите български национални медии.

Той подчерта и нарастващото въздействие на така наречените бухалки – „жълти вестници, онлайн новинарски сайтове и телевизионни канали, използвани от местните олигарси за оказване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение“.

Правителството използва европейски фондове, предназначени за медийния сектор, като лост „за превръщане на медиите в доброжелатели“ на управляващите, добавя Чобанов.

Ето го и резултатът – само 10% от анкетираните в скорошно проучване българи заявяват, че вярват в независимостта на медиите в страната.

Автор: Весела СЕРГЕВА

Превод: Мария Гинева

Заглавието е от френската версия на дописката

Намирате ли тази статия за полезна?
Подкрепете ни, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

281 еднократни данъкоплатци за 2018 г. са осигурили до този момент 5117 €.
708 активни месечни данъкоплатци осигуряват 3380 € месечнo.
12 активни годишни данъкоплатци осигуряват сумата от 1440 € годишно

Аз поддържам Биволъ >>