kotev

След изявлението на Трайков, от публикация на руския финансов експерт Андрей Сотник в радио „Свобода“ се разбра, че има няколко структури на име „ТВЕЛ“, като не е напълно ясно с коя именно общуват енергетиците ни от АЕЦ „Козлодуй“ в сделките за горивото. По данни от анализатора паралелен на държавния „ТВЕЛ“ е създаден от бивши съветски висши чиновници от „атомната фракция“ или старата съветска атомна система.

Смяната на директора на АЕЦ, обявена от министър Трайков е повод да публикуваме това разследване от далечната 2002 г, когато в Русия все още не беше победил окончателно путинизмът. В него се казва, че руските служби са започнали преди време разследване срещу тяхната си атомна мафия и са разкрили до голяма степен схемата с посредниците. Българските служби и до момента пасуват. Затова предлагаме четивото на вниманието на ДАНС и на главния прокурор Борис Велчев. Логично би било след като цял министър твърди, че в България има ядрена мафия да се започне разследване. Имената на фирмите от руската страна в схемата са ясно посочени в текста на статията, както и жокерите за разплитане на финансовите взаимоотношения с посредниците.

Въпросът има ли или няма енергийна мафия в България е особено актуален преди срещата на Бойко Борисов с Путин. Премиерът вече беше цитиран от руската ИТАР ТАСС как с цялото си сърце подкрепя изграждането на АЕЦ „Белене“ с руски технологии и доставчици.  За съжаление, чувствата на Борисов няма да останат само негова лична драма, ако покрай тях България се обвърже за десетки години напред с руския ядрен комплекс и неизбежните му посредници и лобисти.

Обогатени от уран

Петр Прянишников
в-к „Версия“ 12 март 2002 г.

Секретните предприятия на Минатом (Министерство на атомната енергетика) допуснали частна фирма в „светая светих“.

Атомният отрасъл е един от най-секретните и в същото време най-доходоносните в Русия. От една страна държавата не допуска в областта на мирния и военния атом външно участие, а от друга страна иска да се напечели от нея както трябва. Няма нищо удивително, че такова съчетание извънредно предразполага към злоупотреби, една от които ни стана известна благодарение на неотдавнашна проверка в самия Минатом на Русия. Точните резултати от проверката засега не са известни, но както се говори, благодарение на различни хитри схеми от секретните предприятия на Министерството на атомната енергетика са могли да изчезнат около 10 милиона долара. По някои данни тези пари са отишли за поддръжка на приемането на закон за внос на отработено ядрено гориво. Но всяко нещо по реда си.

Епизод I. Нищо секретно

През ноември миналата година при първия заместник министър на атомната енергетика В.Г. Виноградов се състои съвещание, посветено на дейността на няколко секретни държавни предприятия в Сибир. В този факт няма нищо удивително. На Минатом това му е работата – да контролира дейността на държавните заводи, работещи в светая светих – руското атомно производство. Нищо странно няма и в това, че като резултат от протеклото съвещание, вече през януари тази година министър Румянцев разпорежда изпращането на комисия в завода за проверка. Все пак на съвещанието е бил регистриран факта, че според резултатите от 2000 г. и първото полугодие на 2001 г. някои атомни „кутии“ „съществено са влошили финансово-икономическите си показатели, намалили са разплащателната дисциплина“. Освен това, според резултатите от първата половина на 2001 г. няколко комбината даже успели да излязат на загуба. Разбира се, в министерството започнали да се вълнуват когато основни предприятия от отрасъла започнали да работят на загуба.

Нищо странно няма и в това, че комисията изпратена в Сибир е „ударническа“, от 11 души. След съгласуване с първия заместник-министър Виноградов начело на бригадата рейнджъри е поставен М.И. Стаханов, началник на Управлението по счетоводство и отчетност. Страностите започват в момента, когато се изяснява, че сред другите чиновници на Минатом неочаквано се оказва и някоя си И. Н. Колинина, по длъжност заместник началник на отдела ЗАО „ИНТЕК А“.

По какъв начин в състава на суперсекретната комисия от атомни чиновници се е вмъкнала представляваща на частното, съдейки по всичко, затворено акционерно дружество „ИНТЕК А“ никой не можа да обясни. Въпреки това документите на Ирина Николаева са оформени по най-автентичен начин. Съгласно „предписанието“ на Минатом „зам-началникът на отдела по финансов контрол и одит на ЗАО „ИНТЕК А“ Колинина се командирова… с цел изясняване на причините на влошаването на финансово-икономическото положение на комбината през 2001 г.“ Както разказват, госпожа Колинина все пак не е била пусната при секретните документи, но е решено да се проведе разследване заради факта за опит за проникване в секретно предприятие на представител на частна фирма. Разследването води до любопитни резултати.

Епизод II. Атомна фракция

Разследването се интересува преди всичко от фирмата „ИНТЕК А“, представлявана в комисията от госпожа Колинина. Възниква законният въпрос: защо изведнъж частното акционерно дружество има такова влияние в отрасъла, че просто ей така изпраща свои сътрудници на един от най-охраняваните заводи в Русия? Опитали са се да изяснят също кой е учредил това същото ЗАО „ИНТЕК А“. Оказва се, че всичко изглежда изрядно: учредители на фирмата са две държавни предприятия от областта на атомната енергетика – ПО „Маяк“  и Красноярския планинско-химически комбинат. Въпросът е само в това защо на две секретни държавни предприятия им е притрябвало да създават частно АД? Въпросът засега остава отворен, да отбележим само, че и ПО „Маяк“ и Красноярския комбинат са задействани на пълна мощност по програмата за преработка на отработено ядрено гориво на стойност 20 милиарда долара.

В процеса на разследване на обстоятелствата на появяване на частна фирма в отношенията между атомните държавни предприятия на сцената постепенно се появява още една крупна компания, имаща непосредствено отношение към мирния атом. Това е държавното предприятие „TВЕЛ“, занимаващо се с платени доставки на гориво за атомни електространции. Връзката между самия Минатом, „TВЕЛ“ и далечните сибирски заводи е от най-баналните – приятелска и търговска. Оказва се, че директорите и просто високопоставените чиновници на тези компании произлизат от старата съветска атомна система и по-рано всички са работили заедно: и зам-министъра Виноградов и началникът на департамента на Минатом Владимир Шидловски и неговият заместник Александър Терехов и вице-президента на „TВЕЛ“ по финансовите въпроси Владимир Зубаков и зам-председателя на управлението на банката Ингосстрах-Съюз Виктор Золотов. Впрочем, господата Терехов и Золотов заедно са работили в учредяването на секретните държавни унитарни предприятия (ГУП) на Конверсбанк. Впрочем, за какво им е банката? В нея всъщност се държат сметките на тази същата частна фирма „ИНТЕК А“,  чиято представителка със заповед на зам-министъра Виноградов е изпратена в секретния завод.

Става ясно, че всички участници в тази история са приятели и постоянно покровителстват фирмата „ИНТЕК А“. Защо такова внимание? След по-нататъшно разследване се изяснява, че фирмата „ИНТЕК А“ е станала участник във финансовите операции на някои свои партньори. Например, преди известно време ЗАО „ИНТЕК А“ става приемник на дълговете на „TВЕЛ“ по някои договори за доставка на продукция. Възниква въпросът, защо в разплащанията между две държавни предприятия е нужен посредник, ако по принцип не възникват никакви проблеми с разплащанията? Но за начало трябва да разберем как като цяло работи финансовата система на разплащанията с участието на „TВЕЛ“ и „ИНТЕК А“.

Епизод III. Пари за лобизма

Да вземем конкретна схема с участието на компанията „TВЕЛ“. Доставчиците на продукция, в дадения случай ФГУП „УEХК“ от Свердловска област и ПО  „Eлектрохимический завод“ от Красноярския край, разтоварват на „TВЕЛ“ необходимата основна продукция. За това „TВЕЛ“ им дължи пари. Но доколкото „TВЕЛ“ е държавна кантора, заплащането за горивото от АЕЦ идва понякога със закъснение, поради което „TВЕЛ“ постепенно трупа дългове към доставчиците си. В тази ситуация дългът на „TВЕЛ“ е поет от ЗАО „ИНТЕК А“. Например, „Уралският комбинат“ пред януари 2000 г. с лекота се съгласява дългът на „TВЕЛ“ от 600 млн рубли да премине от мощната държавна компания към частната фирма. Интересно е с какви активи ЗАО „ИНТЕК А“ може да се разплати за такъв дълг? Оказва се, че уставният фонд на фирмата е само 5720 000 рубли. Сумите са, направо казано, несъпоставими.

Какво става по-натам с парите? ЗАО „ИНТЕК А“ обещава да се разплати със сибирските заводи, а самото то предявява платежни искания към „TВЕЛ“. Въпросите, които възникват са няколко: защо държавните предприятия не могат да се оправят със своите разплащания самостоятелно? Защо внедряват в секретните атомни дела частна компания? Може би проверката на Минатом ще внесе яснота в тези дела?

Яснота е нужна и за други доставчици на Минатом, които по някои данни са имали отношения с „TВЕЛ“ Тук се включват доставчици на сибирските заводи, а именно заводът Дегтярев (ЗиЛ) и ФГУП „Точмаш“. В коридорите на Минатом набъбват слухове за това, че секретното специално оборудване се доставя на сибирските и уралските заводи по завишена примерно два пъти цена. И освен това, изглежда че вместо заплащане заводите получават записи за дългове на „TВЕЛ“, с които неизвестно защо оперира „ИНТЕК А“. По мнението на експертите-финансисти от Министерството, които се съгласиха да коментират ситуацията при запазена анонимност, доходът от такива операции може да попада в джоба на заинтересовани лица при връщането на записите за дългове отбратно в „ИНТЕК А“ и по-натам в „TВЕЛ“. При най-приблизителни оценки, общата сума на доставките през последните две години може да е от порядъка на 900 милиона рубли. Ако се приложи коефициент от 1.8, който специалистите считат за по-правдив, то се получава, че авторите на финансовата схема са си сложили в джоба около 400 милиона рубли. Естествено, при такива мащаби може да се влоши работата на който и да е (производствен б. прев.)гигант.

Разбира се, към днешния ден не може да се твърди със сигурност, че доходите от комбинацията се задържат в „ИНТЕК А“. Все пак съгласно схемата в курса на събитията трябва да бъдат и директорите на снабдителите, а именно генералният директор на ПО „EХЗ“ Анатолий Шубин и генералният директор на ФГУП „УEХК“ Анатолий Кнутарев. Ако те не са знаели за това развитие на нещата, то това е най-малкото странно. За операциите на „ИНТЕК А“ трябва да са наясно и в неговата разплащателната банка „Ингосстрах-Союз“.

Да се върнем към това, че такива схеми могат да възникнат само в средата на добре познати и проверени хора, на които не е нужно два пъти да се обяснява какво и как да правят. Атмосферата на бившия съветски Минатом към доверително общуване предразполага именно към това. Но все пак, старите атомни функционери не си приличат дотолкова с младите акули-приватизатори, че просто така, заради лични облаги, да създават хитроумни и рисковани схеми.

Единственият правдоподобен отговор е свързан с учредителите на тайнственото дружество „ИНТЕК А“. Именно към него се ориентират следствените групи на ФСБ и ФСНП, които отблизо се занимават с дълговите схеми на „TВЕЛ“. Парите, получени от дълговите схеми е можело да бъдат използвани за лобиране при приемането на закона за ОЯГ, за придвижване на проекта през парламента (Думата), за борба с еколози и общественото мнение. На кантара се намират 20 милиарда долара, така че да се вложат в проекта 10 милиона съвсем не е грях, изгодата се очертава голяма, а значи и вложените усилия не са малки. Друг въпрос е, че тези 400 милиона рубли са пари получени по съмнителен път. Ще ни се да вярваме, че вниманието към тази тема на компетентните органи няма да отслабне и на атомните финансисти ще им се наложи да отговарят пред цялата строгост на закона. Най-напред на тези посреднически операции трябва да обърнат внимание новите атомни ръководители – министърът на атомната енергетика Александър Румянцев и неотдавна назначения президент на ОАО „TВЕЛ“ Александър Няго. Защото с времето може те самите да бъдат привлечени към отговорност.