Тихомир Безлов: “12 престъпни групировки” е грешка в превода на евродоклада Mind the horns!

Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Специализирал е в Университета в Лайпциг. От 17 години работи като анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Един от водещите български експерти по организирана и конвенционална престъпност, корупция в държавната администрация, контрабанда на акцизни стоки и трафик на хора.

Биволъ: Евродепутатът Илиана Йотова заяви по БНР, че ще внесе чрез Европарламента официален въпрос към Европейската комисия кои са 12-те престъпни групи, които оперират у нас и са споменати в доклада от юли за напредъка на правосъдната ни система. Как ще коментирате тази инициатива?

Тихомир Безлов: Този развален телефон или развален интернет, не знам как да го нарека, продължава. Историята започна с един грешен превод на черновата на доклада на Еврокомисията. Там “12-те най-значими престъпни дейности в България” (the twelve most important organized crime activities in Bulgaria б.ред.) бе преведено като “организирани криминални структури”. Оттам се започна и никой не си направи труда да прочете официалния документ.

Бъ: Къде излезе този превод? В медия ли се появи?

T.Б.: Струва ми се, че първо беше във в. “Труд”. След това останалите български медии започнаха да питат кои са тези 12 организирани престъпни структури. Появиха се дори коментари в чужди медии, които започнаха да делят 1.8 млрд. евро на 12 и да получават впечатляващи числа.

Бъ: Медиите потърсиха ли за коментар Центъра за изследване на демокрацията? В текста на доклада ЦИД е посочен като автор на изследването.

T.Б.: Не. Мен ме питаха в няколко медии, за които дадох интервюта и аз подробно обяснявах, но това не промени много нещата. Мисля, че и моят колега Филип Гунев също обясни.

Бъ: Излиза, че опозицията не е чела оригинала на евродоклада и ще стане за смях с внасянето на официален въпрос в Европарламента. А управляващите дали четат в оригинал? Виждате ли адекватна реакция на критиките в доклада?

T.Б.: Като че ли без изключение политиците от всички политически формации се оказва, че не четат. Когато представихме текста на нашето проучване в залата на Народното събрание имаше много повече чужди посланици отколкото български политици. Беше дошъл и зам.-шефът на Европол. Аз и моят институт се опитваме да избягваме политизацията на темата, защото това не води до никъде.

Бъ: Да, но дейностите не съществуват сами по себе си, а се извършват от хора, организации. Щом не са 12, колко са те на брой? Цветан Цветанов говори за 660.

T.Б.: Този подход с броенето на групи е стара и безсмислена тема. МВР например регистрира ОПГ според закона, когато има повече от двама души може да ги наречете “организирана престъпна група”. През годините какви ли не числа се посочваха. Проблемът е, че това са известни групи, за които има някакви данни, но може да имате структури, които са напълно неизвестни.

Бъ: Как оценявате като цяло положението с организираната престъпност в България през последните години. Нараства или намалява?

T.Б.: В анализа, който представихме бе посочено, че криминалните пазари на организираната престъпност са намалили своите обеми. Посочени са и аргументите и данните, които са използвани.

Бъ: Това намаляване на какво се дължи? На членството на България в Евросъюза или на действията на сегашното правителство?

T.Б.: На много фактори. На членството, на кризата, на действията на МВР, НАП и Агенция Митници. Например кризата рязко сви пазарите на крадени коли и криминалния пазар на недвижими имоти. Действията на НАП и Агенция Митници силно свиха един от най-големите криминални пазари – пазарът на горива. Разбира се има и парадокси. Например, пазари, които рязко нарастнаха заради ЕС. Такъв е случаят с пазара на незаконни цигари, след повишаването на акциза до минималните стойности в ЕС. Oт началото на 2009 и особено след 2010 г. за криминалните мрежи цигарите осигуриха печалби, сравними с тези от хероина, но със значително по-нисък риск.

Бъ: Защо българската ОП е “уникална” според Европол, както е записано в доклада?

T.Б.: Според мен заради симбиозата олигархия – класическа криминална престъпност.

Бъ: Тоест, най-богатите хора са директно свързани с криминални дейности?

T.Б.: Да някои от големите легални холдинги имат, да го наречем така, “етаж с мутри”.

Бъ: Конкретни имена на холдинги можете ли да цитирате?

T.Б.: Не бих искал защото тогава ще влезя в съдебната игра и там нямам никакви шансове. За да избегнем този проблем обикновено използваме прякори, а подземният свят няма навика да си регистрира копирайт върху прякорите.

Бъ: В грама на бившия американски посланик Джеймс Пардю са описани с имената им 13 престъпни групировки и техните членове. Вие коментирахте при публикацията на доклада, че това дава на журналистите свобода да ги цитират. За Вас не важи ли тази свобода?

Т.Б.: По принцип американските грами са нещо средно между развален телефон и омагьосан кръг.

Бъ: Състояло ли се е изобщо “откъсването на опашката на гущера”?

T.Б.: Според мен при доста структури и личности се е състояло. Те или техните семейства (след тяхната смърт) дори живеят като много богати чужди граждани. Разбира се има всякакви разкази от типа: “по-младите роднини и служители” остават в сивата зона.. “като закъсаме правим по някой удар” и т.н.

Бъ: Имате една интересна мисъл, че престъпни корпорации, създаващи принадена стойност, най-накрая ще се “избелят” съвсем. Това не значи ли капитулация на правоохранителната система?

T.Б.: Много дълга и сложна тема за дискусия. Например може да видим големи мултинационални корпорации в САЩ, Западна Европа, развитите страни в Азия, които извършват брутални измами и след това разследващите институции се отказват да ги преследват за криминални престъпления, а просто им налагат огромни глоби за това, което могат да докажат. Вгледайте се последните милиардни глоби в САЩ и Англия например.

Бъ: Но в България не глобяват даже при доказани неща, например за картелизацията в сферата на горивата.

T.Б.: Още една много философска тема. България е малка и бедна страна чийто БВП e няколко пъти по-малък от продажбите на Лукойл и Shell например. Правителства, който могат да спечелят срещу такъв картел сигурно са 5-6 в света.

Бъ: Българската организирана престъпност “упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции”. Това ли е философията?

T.Б.: Да това е проблем. Този проблем обаче не е само криминален, има и много сложни икономически проекции. Ако някой иска да си задава трудни въпроси може например да се опита да търси отговори на въпроси от типа .. Каква е разликата между нашите успешни олигарси и например “чиболите” в Южна Корея? Сещам се за Самсунг, където дълги години работи един мой приятел. Много дълго обсъждахме къде е границата между контрабандата на Самсунг (през 50-те 60-те) и нашата контрабанда на петрол. Къде е границата между подкупите, които Самсунг плаща, за да печели правителствена помощ и нашите търгове?

Текстът за 12-те най-значими организирани престъпни дейности в България е под линия на страница 14 в българската версия на доклада и на стр. 12 в английската версия

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.