Translation in English is available from Novinite.com

tanov_bip

Заключението на френската лаборатория Lipsadon е достатъчно категорично: в записа, който е изследван (разговор Борисов – Танов за Мишо Бирата) липсва манипулация в смисъл на монтаж, наслагване, отрязване или преместване на съдържание от разговор.

Няма причини да се съмняваме в компетентността на експертите и в тяхната добросъвестност. Достатъчно е да се отбележат две съдебни дела във Франция с голяма обществена значимост, в които е взета под внимание експертизата на основателя на лабораторията Норбер Фьолпен, експерт по акустика към апелативния съд в град Дижон: делото за експлозията на фабриката AZF в Тулуза (31 жертви и 2500 ранени) и делото с жестокото расистко убийство на Илан Халими от „Бандата на варварите“, което още не е приключило.

Тук ще се постараем да отговорим на въпроси, които не са поставени в заданието изпратено на френските експерти. Съответно те не са извършили всички необходими анализи, за да можем да търсим в експертизата конкретен отговор.

СРС ли са скандалните записи?

Ако записите са от СРС, това е индикатор за колосални проблеми със ЗСРС и МВР като цяло. Точно затова дори премиерът полага усилия да концентрира дискусията върху съдържанието на разговорите, а Цветанов до последно държи да отбелязва, че това може и да не са СРС, макар в момента той със сигурност да знае отговорите.

Ако записите се окажат СРС ще имаме като минимум следните проблеми:

– неправомерно подслушване (или такова дълбоко в сивата зона), по твърдение на Танов и Прокуратурата;

– слаб контрол върху СРС (изнасяне на СРС – няма значение оригиналният разговор, щом СРС-та могат да се изнасят);

– предупреждаване за подслушване на подслушано лице (Танов);

– прикриване на СРС-та (прокуратурата 4 пъти до сега потвърди, че не е получавала тези записи).

Това е и нещото, което интересува Европейската комисия, а не какво е казал Борисов или Цветанов. За това Цветанов полага усилия в стил „опълчението на Шипка“, вадейки от 9 кладенеца вода, за да не признае, че става дума за СРС (единствено той държи този фронт към момента), за да не стане лошо с ЕК.

Отговорите на тези въпроси са много лесни. От трафичните данни на операторите (пазени още около месец) може да се разбере дали тези разговори наистина са се случили, кой евентуално ги е подслушал (и кой е можел да ги подслуша). Отделно се твърди, че СРС-тата са унищожени и не може да се направи сравнение, но по закон трябва да има регистри, отбелязали кой е имал достъп до тях, и дали са записвани (по подобие на трафичните данни), които трябва да се пазят години, и да могат да се засекат. Регистрите и трафичните данни (и дори само едното) са достатъчни за този анализ. Ние нямаме достъп до тях, поради което правим косвен анализ, по записа, но той също може да е много достоверен.

Има 3 възможности да бъде направено подслушване на мобилен телефон (че не е стационарен е вън от всякакво съмнение, тъй като записите са правени извън работно време и техните герои са в различни локации, далеч от работните си места):

– по сигнализационния път вътре в mobile core;

– по радио канала (всички техники, които четем за хакване);

– със софтуер на телефона (fw, application).

Имаме обаче отворен гласов канал от Борисов към Танов и от Фидосова към Танов преди вдигането на Танов. Той не би се хванал от радио подслушване или телефонно подслушване при Танов. Софтуерно подслушване би се проявило и като ненормализирана мощност на гласа на Танов (или едната страна) и това се отхвърля на мига. Отхвърляме и възможността в продължение на отрязък от 30 мин да има радио подслушване едновременно на Танов, Борисов и Странджев, което изисква непосредствена близост до всеки един от тях в отместване от стотици километри и невероятния късмет точно тези разговори да са хванати. Тази теория е супер невероятна (а внасяните в БГ устройства, цитирани от министър Цветанов са точно за радио подслушване).

Следователно остава само възможността за подслушване в мрежата.

Подслушването в мрежата е комплексно дело. То изисква допуск и възможност за модификация на сигнализацията на MSC-то (иначе няма как да отбележиш от къде да мине гласовият канал), или да си на пътя на гласовия канал. Пътищата на гласовите канали са доста хаотични и зависят от физическото местоположение на говорещите. Както знаем Борисов, Танов и Странджев са били вероятно на стотици километри отстояние (специално Странджев). Случайността би била прекалено голяма, някой да разполага с оборудване на всички потенциални пътища след BSC-тата (където гласът вече не е криптиран) и да са прихванати точно тези разговори, а в добавка никой да не го е забелязал на ниво оператор. Безспорно е модифицирана сигнализация, което изисква доста настройки и съдействие от мобилният оператор. Отделно трябва да се знаят телефоните на лицата. Такова оборудване не се слага и не се маха за ден без никой да разбере. В заключение можем да твърдим, че записът в мрежата може да бъде направен единствено с оборудването, с което разполага МВР след 2003-та година.

След като имаме основание над 90% да вярваме, че имаме СРС, нещо потвърдено индиректно от Росен Миленов, Прокуратурата, Ваньо Танов и дори Цветанов, можем да обърнем внимание на характеристиката на разговорите.

Едно потвърждение на 100%, че записите са СРС би било важно и в друг аспект. Експертите от Липсадон са категорични за автентичността на крайния запис (този с диктофона). Но за началния запис (този на компютъра) казват, че заглушаването на характеристиките от аналоговия пренос на звука към диктофона не им позволява да се произнесат със същата категоричност.

Французите не знаят, че става въпрос за СРС. Ние обаче знаем, че ако това е СРС, може да се каже категорично следното: до момента на презаписа с диктофона не е имало модификация на записа. Технологията за съхраняване и възпроизвеждане на СРС включва сериозни защити и изключва възможността за монтаж на записите. При най-малкото съмнение за такава възможност никой съд няма да приеме СРС като доказателствено средство.

Следователно при доказване на СРС-произхода на записите ще може да се каже категорично, че нито източникът на презаписа е монтиран, нито самият презапис е претърпял последващ монтаж.

Въпрос за 100 милиона. Какви са тези бипове?

Както е отбелязала и френската експертиза, в записите се откриват индикатори – периодични бипове на 3250 Hz. Анализът на французите показва ясно, че дори там където биповете са заглушени няма нарушаване на периодичността, която е средно 2,56 секунди. Lispadon твърди, че не може да определи какъв е източникът на биповете. Те обаче са изследвали само единия канал на записа, а имаме стерео запис с 2 микрофона, което е много силен индикатор, подпомагащ изследванията.

Например предположението, че биповете са привнесени при презаписа от диктофона, веднага се отхвърля. Ако диктофонът е слагал биповете, те щяха да са с еднаква мощност и на двата канала. Но те не са. Следователно не е диктофонът. Предположението, че може да са дошли от друг, страничен източник, а не от мястото, от което е идвал звукът, който е презаписван, също отпада много лесно – ако беше така щяхме да имаме едновременно следните два ефекта – непропорционална мощност на биповете по левия и десния канал на звука (тъй като на десния върху биповете имаме клипове, то на левия бипът трябва да е по-мощен от максималната мощност на звука там, ако идва от друг източник). Отделно закъснението на пиковете на вълната умножена по мощността (на конкретния бип в съответният канал) трябва да се измести, ако бипът не идва по същия път (това е техниката, по която вие с двете си уши определяте от къде идва посоката на звука), от който е и другия звук. Но това не се наблюдава никъде.

Теориите, че бипът е звук от вентилатор, UPS, или звуковата карта се оборват с формата на звука и нормализацията.

Остават само следните две обяснения:

– бипът да идва от същия източник както и другия звук;

– бипът да идва от източник между тонколони и диктофона, но да е идеално нормализиран с останалия звук.

Последната вероятност обаче клони към нула.

И така, вероятността бипът да идва от самия източник на звука е над 99%. Остава само да разсъждаваме защо въобще е там.

Защо биповете са в презаписваният звук и какво означават е много важен въпрос. Основателно предположение е, че това е индикатор срещу модификации оставян от СРС оборудването. Произходът на биповете е цифров а не акустичен, което се доказва от формата им и липсата на ехо ефекти.

Тук отново МВР и Прокуратурата знаят отговора още от първата минута, в която са чули за биповете.

Ако оборудването ги слага, то те присъстват във всички СРС-та, и следователно десетки съдии, прокурори и служители на ДАНС и МВР са ги чували и преди. Удивително е, че по повод биповете се пази едно смразяващо мълчание. Липсвата данни за тях и в официалната експертиза на Института по криминалистика.

Това мълчание може да се приеме като индиректно потвърждение за техният СРС-произход, тъй като формата и наличието им биха представлявали класифицирана информация. За съжаление публиката няма достъп до „контролни“ СРС-та от подслушани други мобилни разговори, така че това остава голяма врата за произволни спекулации.

Така или иначе индиректно ние можем предположим с голяма вероятност, че биповете са сложени от СРС-оборудването. Индикаторите за това са, че производителите на lawful intercept оборудване твърдят, че слагат такива маркери, както и че процедурата и законът в България изисква тяхното присъствие, за да се гарантира автентичността и да се изключат възможностите за монтаж. При най-малкото съмнение за възможен монтаж и манипулация на съдържанието никой съд не би уважил СРС като доказателство.

Биповете са изключително интересен въпрос, силен индикатор за една или друга хипотеза, поради което тяхното определяне е много важно. Защото те от една страна могат да определят твърдо дали записите са СРС (и всички описани от това проблеми) и могат (по контролните си суми и форма) да индикират дали е имало модификация без да се налага да се задълбочаваме в индиректни предположения, и изследвания на шумове и движения на дихателния апарат.

В заключение насърчаваме журналистите, които отразяват Тановгейт да поставят поне веднъж на официалните лица въпроса за наличието и произхода на тези бипове в записите, нещо, което до този момент не ни е известно да се е случило.

Също така трябва да бъде оказан обществен натиск за декласифициране на трафичните данни, както и регистрите на СРС за изтеклите разговори. Тази информация трябва да бъде огласена със съответното контролно потвърждение от телекомуникационния оператор. И това трябва да се случи преди средата на февруари, за да не бъдат унищожени трафичните данни, да се пресекат спекулациите и да се улеснят независимите разследвания.

Сериозни проблеми със сигурността на информацията

В процеса на дискусиите в медиите и след разпита на Росен Миленов, се разбра и бе признато от парламентарната подкомисия за контрол на СРС, че всъщност контролът в ДАНС, но вероятно и в другите служби, е изключително нисък. Агенти си разменят акаунти, няма механизъм за гарантирана оторизация, няма протоколи за достъп или допуски случай по случай. Според казаното от председателя на комисията Явор Нотев дори няма достоверни записи/логове, кой кога и до какво е имал достъп.

Ако въобще има протоколи, те се пазят в много къси срокове, вероятно далеч под предположеното в закона и в добрата практика (да пазиш информацията кой е имал достъп е важно за контрола и няма отношение към пазенето на самите СРС-та).

Отделно се разбра (от публикации на Програма „Достъп до информация“), че една трета от събраните трафични данни и подслушвания не са преминали през санкция от съдия поради вратички в закона. Така единственият механизъм за реален контрол върху употребата на СРС и трафичните данни се прескача, и това е очевидна пробойна, която изключително бързо трябва да бъде затворена, защото не дисциплинира, създава условия за злоупотреби, а ефектът върху качеството на разследванията е повече от спорен.

В процеса на този скандал проличаха невероятни пропуски в сигурността на събирането на СРС-та. Комисията за контрол на СРС-та и Прокуратурата признаха, че е имало СРС-та, до които са имали достъп ДОТИ, ГДБОП и ДАНС, но те не са рапортувани на Прокуратурата. Прикриването на събрано СРС, което е потенциален индикатор на разследване, е точно толкова опасен проблем, колкото и всички останали, които дискутираме тук. Това отваря технически вратата за частни злоупотреби, като например крадене и прикриване на СРС, изнудване на подслушваните обекти, или направо търгуване с влияние по отношение на прикриването на СРС

Ако тези проблеми бъдат разгледани в дълбочина и бъде направен сериозен опит за решаването им (както законодателно, така и процедурно в МВР и ДАНС), това ще бъде голям успех за обществото и държавата. Парадоксално, целият скандал, който се развихря в момента, ще бъде полезен. Редно е да напомним на обществото, че СРС скандалите не са запазена марка само на това правителство. У нас те се появяват през 3 до 6 месеца, регулярно през последните 20 години. Поне едно правителство, това на Филип Димитров, падна заради такъв скандал.

Налице са едни брадясали, но отново актуални проблеми, за които не са положени усилия да бъдат решени в продължение на години, въпреки обществения и външен натиск. Не липсва експертиза, европейска и дори българска, за да се намери решение.