Capture_decran_2012-12-07_a_14.33.41

11 души са осъдени на общо 65 г. затвор за трафик на хероин от съда в Мюнхен през 2006 г. Тарторът на групата е Александър Александров от Владая, за когото баварските разследващи доказват, че сам е организирал и ръководил канал, прекарал 2 тона хероин от Турция, през България, към Европа в периода 1998-2004. Той получава 14 години затвор, но отказва да лежи в България. Вероятно защото се страхува за живота си.

В разбиването на канала участвали службите на 12 държави, четем в прескомюникетата от това време. От българската страна операцията се ръководи от Иван Цветков, шеф на отдел „Наркотици“ на ГДБОП. Българите идентифицират Александров след като са сезирани от Мюнхен по сигнал от турските служби. На 12 февруари 2004 г. антимафиотите обискират жилище използвано като депо, където са намерени 145 кг хероин. При операцията са арестувани петима души, но това не е краят на канала, който продължава да функционира и е наблюдаван през цялата 2004 г. Александров е арестуван чак на 17 декември 2004 и то в Македония, с ордер от мюнхенската полиция.

Два месеца преди това, на 13.10.2004 баварската Служба за митнически издирвания, Съвместна следствена група Южна Бавария разпитва един от заподозрените куриери на канала: Славчо Георгиев – Палюх. Ето какво е записано в протокола от разпита, автентичен документ на немски език от 8 страници, с който Биволъ разполага:

„Днес бих искал да кажа нещо за „Сашо“; истинското му име е Александров.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Когато от време на време се срещах със Сашо и там присъстваха и други хора, които отначало ми бяха непознати, той ми казваше понякога, че в момента не можел да разговаря с мен, защото някой от другите хора бил прокурор или шеф на митница или друго високопоставено лице. Тези хора често бяха в дома на Сашо.

Веднъж той не ме пусна в дома си, когато в къщата му беше някакъв началник на митница. Бях отпратен още от входа, там има инсталирана видеокамера. По домофона Сашо ми каза, че в момента нямал време за мен, защото именно този началник на митница или пък някой прокурор били при него.

Сашо казваше също така често, че се срещал с „големия брат“. Имаше предвид вътрешния министър на България, БОРИСОВ, Бойко. Наричат го също „генерала“, защото той официално носи този чин.

Той ми каза също така буквално, че при това лице се касаело за министъра на вътрешните работи на България.“

От обвинителния акт на немската прокуратура може да се заключи, че контактите на Палюх със „Сашо“, който му разказал за честите си срещи с „големия брат“ Борисов са от периода когато е работил като куриер – от юни 2002 до 9.8.2004 г., когато е задържан в Траунщайн.

По това време Бойко Борисов е главен секретар на МВР и среля с гранатомет срещу кокошкари, докато ЦРУ събира информация за участието му в мащабен трафик на наркотици и прикриването на престъпления, използвайки високия си пост, както се вижда от американските дипломатически доклади.

Според признанията на Александров пред мюнхенските разследващи той получавал за пратките по 900 евро на килограм хероин за доставка в Испания и 750 евро за доставка в другите европейски страни. Куриерите получавали по 250 евро на курс.

Едва ли информацията за честите срещи на организатора на канала Александров с български прокурори, митничари и дори със самият „голям брат“ и главен секретар на МВР Бойко Борисов е била подмината с пренебрежение от немските разследващи. Такава информация е оперативно интересна не само за митничари и полицаи, а и за други служби. Факт е, че немските служби не са пожелали идентифицираният от ГДБОП Александър Александров да бъде задържан в България, но се активират светкавично, за да го арестуват в Македония, вероятно поради опасения от теч на информация ако ордерът за арест бъде изпратен до българските им колеги.

Тези данни по делото останаха напълно неизвестни за българската общественост до ден днешен. Медийното отразяване на случая през 2005 г. спряга името на главния секретар Борисов като герой на съвместната полицейска акция по неутрализиране на канала, а не като „голям брат“ закрилник на наркотрафиканта Александров.

Има друга странност. Справка в докладите на агенцията на ООН за борба с наркотрафика показва, че за периода 1998-2004 цената на едро на килограм хероин в Германия е средно 22294 долара, а в Испания е 45519 хиляди долара. Типичната цена посочена за Турция за 2003 г. е 9600 долара. Според немските разследващи каналът на Александров е превозил близо 2 тона хероин. Възниква въпросът ако печалбата за Александров е била около 1000 долара на килограм, кой е прибирал останалите 9 до 30 хиляди долара на килограм от разликата между цената в Турция и в Западна Европа? Ако Александров е спечелил 2 млн долара за този период, то кой е кеширал останалите 20 млн?

Немското разследване не дава отговор на този въпрос. Александров е осъден като главен организатор на канала. Тежки присъди получават и неговите куриери и помощници, с което делото приключва. Но както обикновено става с набутаните в гардероба скелети – не съвсем…

Следва: Кой покри тези данни в България и какво получи срещу това.

Capture_decran_2012-12-07_a_14.34.52

Кратка информация за това разследване беше представена в Европарламента на семинар за корупцията в държавите членки на ЕС на 5-ти декември 2012 г. Пълната презентация може да се види по-долу.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly