bostandjiev

Шефът на международния бизнес на VTB Capital Атанас Бостанджиев напусна поста си, цитират руските медии пресслужбата на „ВТБ Капитал“.

Агенция „Интерфакс“ пояснява, че топмениджърът ще се заеме със собствени проекти – преки инвестиции в компаниите от развиващите се пазари. В пресрелиза на инвестиционната банка се казва, че решението бе планирано и съответства на „стратегията на групата“.

Атанас Бостанджиев пое VTB Capital pls. с офис в Лондон през май 2011 г. от американската инвестиционна банка Goldman Sachs, където отговаряше за бизнеса в Централна и Източна Европа, в Близкия изток и в Африка. Преди това пак е работил в Лондон – в офиса на Merryl Linch.

Българинът Атанас Бостанджиев вече след година на топмениджърския пост във VTB Capital pls. заяви, че има намерение да постигне това, че международният бизнес на групата да носи 10% – 20% от печалбата на „ВТБ Капитал“. За 2013 г. VTB Capital pls спечели малко над 4 млн. долара чиста печалба. При това печалбата на целия инвестиционно-банков бизнес на групата ВТБ бe 34,8 млрд. рубли – между 900 млн. и 1 млрд. долара. Така, печалбата на VTB Capital pls не надвиши и 0,5% от тази на цялата „ВТБ Капитал“. А и цялата печалба на VTB Capital pls. се сви в пъти, след като през 2012 г. тя беше $33,7 млн.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Oсновната причина за сриналата се печалба бе ръстът на разходите за песронал – през 2013 г. лондонският офис на Бостанджиев похарчи за възнаграждения на сътрудниците си цели $246,2 млн. при $191,2 млн. през 2012 г.

„Лондонският офис не генерираше доходи, достатъчни за издръжката на скъпи банкери. Харчовете им стигаха до 90% от приходите, обикновено показателят е доста по-нисък“, коментира източник от обкръжението на Бостанджиев пред РБК. Вестникът оцени разходите на VTB Capital pls. на $318 млн. при $352 млн. приходи.

През ноември 2013 г. Бостанджиев е докладвал на шефа си в лицето на първия зам.-председател на УС на ВТБ Юрий Соловьов, че международният бизнес на „ВТБ Капитал“ не можа да изпълни целите по печалби и предложи да се съкратят клиентите от 1 000 на 300, а персоналът – с около 40%, припомня пък агенция Bloomberg.

След това президентът (председател на УС) на ВТБ Андрей Костин обяви за намерението си да свие разходите във „ВТБ Капитал“ с 15%. „Атанас – е скъп банкер и мисля, че бе недоволен от това, че му съкратихме хора и сферата за дейност, неговото напускане ми се видя един от евентуалните варианти за изход вече тогава, когато ВТБ обяви за съкращенията“, коментира още „познат“ на Бостанджиев.

На фона на ескалацията на конфлика между Москва и Киев през пролетта дъщерната компания на ВТБ получи от британския финансов регулатор допълнителни изисквания към капитала и ликвидност, по-голямата част от които бяха свалени след изборите в Украйна, коментира наскоро финансовият директор на ВТБ Герберт Моос, цитиран от британската агенция Reuters.

Запитана от РБК дали оставката на шефа на лондонския офис не е свързана с падащите печалби, пресслужбата на „ВТБ Капитал“ повтори, че Бостанджиев напуска, за да се захване със собствените си проекти.

КТБ – „спусъкът“, изстрелял Бостанджиев от ВТБ?

Аналогичният отговор е получен и на въпроса дали оставката не е свързана с банкрута на българската Корпоративна търговка банка (КТБ – в РБК: Corporate Commercial Bank, CCB), в която 9% са собственост на ВТБ. Преди оставката на Бостанджиев ВТБ за пореден път заяви, че няма наерение да спасява КТБ. „Сега делът на ВТБ в КТБ трябва да бъде национализиран“, коментира РБК.

Също така, РБК не пропусна да попита дали Бостанджиев е имал непосредствено отношение към купуването на дял в КТБ. „Транзакцията по придобиването на акции бе сложно структурирана сделка, обемът на инвестициите на ВТБ Капитал в КТБ от самото начало не надвишаваше 10 млн. евро, които впоследствие бяха напълно хеджирани“, оправдават се от ВТБ.

Източник във ВТБ поясни, че „ако беше решено Бостанджев да бъде уволнен заради провала с тези инвестиции (в България – в партньорството с „гнилата банка“ КТБ на Цветан Василев – бел. ред. Биволъ), то това щеше да стане по-късно, за да не се създава впечатление за връзка между тези събития“.

Запитаните от РБК лондонски банкери твърдят, че „историята с българската банка послужи като тригър (спусък – бел. ред. Биволъ)“ .“Атанас Бостанджиев отказа да говори с РБК, като се оправда със заетост“, коментира накрая РБК.

Офисът в София бе отворен след идването на Бостанджиев във „ВТБ Капитал“, като на учредителната пресконференция в София той присъстваше лично. Офисът, управляван в българската столица от бившия царски министър на финансите Милен Велчев и ексзаместника му Красимир Катев. РБК пояснява, че така София застана в една редица с Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Дубай и Сингапур – все мегаполиси с офиси на VTB Capital pls.

Съвместното руско издание на американския вестник The Wall Street Journal и на британския The Financial Times „Ведомости“ обаче обръща повече внимание върху казуса „КТБ“, като пише, че „инвестициите в българската банка рискуват да изчезнат в процеса на процедурата по банкрут“. Припомня се, че от откриването на офиса в България „VTB Capital България“ направи няколко „придобивки“ – дяловете в „Булгартабак“ и водещия ни телеком Българската телекомуникационна компания (БТК с търговското име Vivacom).

Африка: Джунглата зове!

Бостанджиев е работил много на азиатски и африкански пазари и има намерение да продължи там със собствени проекти, в това число и в такива с участие на групата ВТБ, коментира пред Ведомости сътрудник на държавната банка.

„Африка е една от основните дестинации за международната експанзия на „ВТБ Капитал“, коментира самият Ат. Бостанджиев по време официалното обявяване за участие в търг наред с „Ростех“ и „Татнефт“ за изграждане на рафинерия в Уганда. Тогава Бостанджиев не пропусна да се похвали, че „ВТБ Капитал“ е готов да предостави услуги и експертиза в инвестиционно-банковата сфера по проекти в Африка, включително и услуги по финансово консултиране“.

През февруари 2014 г. ВТБ и „ВТБ Капитал“ станаха акционери в анголска банка Banco Privado Atlantico, където аналогично на инвестицията в КТБ закупиха едва 9,5%. Планът беше да се обедини банката в Ангола с VTB Africa Bank. Инвестиционен банкер, който е работил с Бостанджиев, предполага, че българинът „възможно, ще създаде фонд – той има за това и опит и репутация“.

The Moscow Post: Собствен бизнес с държавни пари?

Авторитетният московски англоезичен вестник The Moscow Post (MP) например пише, че „според слуховете Бостанджиев за времето си във ВТБ е създал добри отношения с шефа на ВТБ Андрей Костин“. Статията е озаглавена „ВТБ остана без „Капитал“?“.

„Между другото Бостанджиев е работил доста на африкански пазари и сега има намерение да продължи там собствените си проекти. С други думи, излиза, че бившият сътрудник на ВТБ иска да изгражда иска да строи собствен бизнес в чужбина с парите на държавния ВТБ“.

Според MP, за една година „ВТБ Капитал“ буквално „народи“ в Африка дъщерни компании, а след това в Африка „бяга“ и самият ръководител на международния му бизнес, за да прави собствен с парите на банката. „Но според експертите това много прилича на добре организираната (макар и не съвсем стандартна) схема по извеждане на активи от ВТБ“.

„А в какво е ползата за държавата в това, че ВТБ ще финансира африканския бизнес на Бостанджиев?! Честно казано – в нищо! За сметка на това шефът на ВТБ Андрей Костин ще получи отличен механизъм по извеждане на активи в чужбина, тъй като формано Бостанджиев вече не е струдник на ВТБ. И след като Костин напомпа в африканските му структури гигантски суми от бюджетни финанси, то никой няма да обвини в сговор шефа на държавната банка“, коментира MP. „Нали е гениално измислено – да изпратиш подчинения си в Африка и да помпаш в тази „черна финансова дупка“ бюджетни средства?!“ Точно това се иска да кажеш на Костин, анализирайки „африканската схема“ на ВТБ“, констатира авторът на MP Николай Стасов.

Спорните инвестиции в България

При положение, че VTB Capital pls. има проблем с постигане на исканите 25% – 30% печалба, като дава в най-добрия случай 4% – 5%, защо се продават активите й в България като делът в офшорните компании, контролиращи бившия държавен холдинг „Булгартабак“? Когато делът се продава на свързаните с избягалия мажоритарен акционер и председател на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев и депутата на ДПС Делян Пеевски офшорни структури, от ВТБ заявяват, че са „постигнали очакваната възвръщаемост на инвестициите в „Булгартабак“. При положение, че са приватизирали „Булгартабак“ АД на държавния търг през 2011 г. за едва 100,1 млн. евро ($145 млн) за 80% дял, как са върнали инвестициите си с печалбата за 2 години и защо са отказали от лесните „печалби“, за да покрият дефицита на Бостанджиев в VTB Capital pls., за който се е оплаквал в Москва? Да не забравим, че и акционерът в лицето на КТБ и свързаните фирми трябваше да печели от дейността на „Булгартабак“?

В този смисъл казусът КТБ трябва да даде яснота за това, колко пари за приватизиране на „Булгартабак“ са изтелени от банката и от руския й голям „партньор“ ВТБ (оттам твърдят, че инвестициите бяха едва €10 млн.). В.„Ведомости“ обаче споменава по-големи суми – в края на юни изданието пише, че ВТБ губи „във фалиралата четвърта по големина българска банка около $30 млн. инвестиции“.

Източници на Бивол още през лятото на 2013 г. разкриваха, че ВТБ е „недоволна от сътрудничеството с Цветан Василев и КТБ по съвмесните им проекти в България“. Тогава започнаха и първите протести, свързани с водещия тогава „партньор“ на Цветан Василев в лицето на Делян Пеевски, като акциите на #ДАНСWithme бяха отразявани и от руските медии. Бизнес „ноу хауто“ на Пеевски в „Булгартабак“ през мрежите за търговия с преса и цигари Lafka тогава вече започна да предизвиква възмущение в обществото. Всичко това косвено „удари“ и по имиджа на ВТБ, спомената в публикациите на Биволъ като „банката на КГБ“.

Сирийска връзка?

Успоредно с това разследване на Биволъ базирано на изтекла кореспонденция на Сергей Аваков указваше за наличието във ВТБ на милиарди депозити на сирийския диктатор Башар Асад, заклел се в сряда като президент за трети път. Тези скандални данни не бяха официално опровергани от ВТБ. Междувременно финансираната от Цветан Василев ТВ7 излъчи репортажи от Сирия, в които откровено заемаше страната на режима на диктатора Асад. Биволъ посочи също, че Делян Пеевски е имал чести воаяжи до Сирия, като тази информация също не беше опровергана от „успелия млад мъж“ и депутат от ДПС. Едва ли съвкупността от тези данни е останала извън вниманието на службите, имащи отношение към ненарушаването на санкциите срещу сирийския режим. Ето какво точно написа Биволъ на 18 септември 2013 г.:

Million-Dollar question: Ходил ли е Делян Пеевски в Сирия?

Преди година отчетливо формулирахме притесненията за произхода на средствата на ВТБ, инвестирани в България. Позовахме се на ограничителните мерки наложени на Сирия от страните от ЕС, които са в сила от 24-ти април 2012 г., „активите на Сирийската централна банка в рамките на ЕС са замразени и е забранено да се предоставят финансови средства или икономически ресурси.“Изпратихме въпроси за произхода на парите на ВТБ до ДАНС, до Прокуратурата и до Европейската комисия. Отговор не се получи от нито една институция.

Днес отново задаваме тези въпроси, но добавяме още един въпрос, който може да хвърли светлина върху ред сенчести зависимости:

Посещавал ли е Делян Пеевски Сирия през последните години и колко пъти?

Въпрос, който е съвсем пряко свързан с наличието, или не, на сирийски сметки във ВТБ. Ако не в българските медии и служби, то в американското посолство някой може да обърне внимание на този съвсем не случаен въпрос и да провери полетите към Сирия.


Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly