svobodata.com

Подир малодушното изнизване на Георги Първанов от лидерската битка, пред делегатите на 48-я конгрес на БСП остана една само интрига: състава на националния съвет, който е и практически управляващия орган на столетницата.

Предполагаше се, че привържениците на бившия президент ще успеят да получат блокираща квота в съвета – и по този начин да обезсмислят победата на Станишев.

Не се получи обаче. След безславното му оттегляне и след преизбирането на досегашния лидер с цели 77 % от гласовете на делегатите, Първанов трябваше да преживее още едно унижение – само малка част от “неговите” хора намериха място в съвета.

Изненадите дойдоха отдругаде. От някои много колоритни фигури, от чието присъствие всяка нормална партия би се ужасила.

Светлана Шаренкова например. Според неофициална информация тя била възстановила членството си в партията преди броени месеци – и името й било в „списъка“ на кръга около Първанов. Издателка на вестниците “Земя” и “Русия днес”, председателка на Форум „България-Русия“ и на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, благоверна съпруга на грузинеца Владимир Тутберидзе, изгонен с решение на НСС от България като заплаха за националната сигурност – Шаренкова е толкова пряко свързана с тайните служби на Путин, че повече няма накъде.

Както е известно и от историята, основната функция на БСП е да обслужва руските интереси в България – но все пак да вкараш такъв виден КГБ-фактор в националния съвет на партията си – това вече е малко прекалено. Все пак 21 век сме – и времето, в което руски надзорници се разпореждаха във всяка българска институция, е някак поотминало.

Друга изненада – д-р Иван Ибришимов, известен като “посрещача на братя Галеви”. През 2009 г. 32 социалисти от Дупница изпратиха до местния си лидер открито писмо, в което въпросният посрещач беше характеризиран по следния начин: “…д-р Иван Ибришимов, който от самото начало на мандата на кмета на Атанас Янев и новото ръководство стои открито зад всяко тяхно решение. Явява се в защита на кметския екип, братя Галеви и Консултативния съвет, както и нееднократно присъства на вечеринки, оранизирани от тях.” На втори май тази година от председателствано от него събрание на БСП бе изведен с полиция екскмета и бивш председател на местната структура Първан Дангов – който беше един от малцината, които се осмеляваха да се опълчат публично срещу прословутите братя. Изведен – за да не го линчуват дупнишките “другари” – сред които и местната депутатка Мая Манолова.

Стоматологът е спечелил тази си позиция тъкмо с нейната подкрепа – което едва ли е случайно: слугите Галеви са си гилдия и трябва да се подкрепят. Тя пък се добра до друг важен пост – стана председателка на комисията, която трябва да следи нарушенията в партията.

При тази ситуация е повече от ясно защо свидетелите по процеса срещу братята Бегали (както ги наричат напоследък) се страхуват да живеят в Дупница – въпреки окончателната присъда над феодалите. Един от тях го изрече съвсем ачик: само БСП да дойде на власт – и те ще изплуват.

Подобни фигури са знакови и тяхното присъствие в най-висшия орган на БСП говори. То показва безпощадно ясно чия партия продължава да е столетницата – партия на олигархията и мафията.

Трябва ли още да се доказва това? Ами ето ви поредното доказателство: прословутия сливенски запис. Там не друг, а лидерът на общинската организация на БСП Мартин Славов говори с друг един пич, който жаждува да се кандидатира от името на тази партия. И си говори не за друго – а за “за финансовия размер на моето оттегляне” – и иска сто хиляди лева. Там пак същия лидер говори за конкурентната кандидатура в следния стил: “Ще го унищожа тоя. Ще му е.. п…… майна.” Там става ясно, че не друг, а Асен Гагаузов, министър от правителството на Сергей Станишев, му бил дал при предишните избори един милион, предназначен най-вероятно за купуване на сливенските цигани. Там неговия събеседник Галин Кънчев говори за едни неидентифицирани субекти с много пари (“Не мога сега да ти кажа кои са, но ще разбереш, те искат да седнем на една маса.”) за местните избори и местното БСП. И се оказва, че те решават кой да е кмет, кой областен, кой общински председател на БСП – щото те имали много “ресурс”. Там става ясно, че същият проблем е обсъждан и с други видни фигури с обществен авторитет – от рода на прочутия местен гангстер Йоско Йосков – само че там работите не потръгнали, закото той застанал зад Йордан Лечков.

И да не си помислите, че двамата събеседници бистрят само местната политика. Пак от този разговор става ясно, чеследващият министър-председател на България ще се казва Георги Първанов, но пък правителството ще е експертно, тъй като БСП вече няма да може да направи мнозинство в парламента.

Става дума и за съвсем, съвсем конкретни предизборни дела: за финансирането например. Галин Кънчев великодушно обещава милион и половина – и удостоява “отказания” кандидат Мартин Славов да движи нещата по закупуването на гласовете: “Ресурса го управлявай ти. Аз само ще ти казвам къде да не даваш. Много е важно КОГА даваме парите. Предния път играх авансово и се нае… Циганите най-много ме излъгаха.” И Мартин Славов – нека повторя: лидерът на сливенското БСП – го успокоява – и го уверява в качествата на “неговите” цигани: “Тези, които останаха от тях край мене, трябва да ти кажа, че са точни хора. Ще им дадем по 200-300 лева на месец преди изборите. Но не масово. Защото сега ще почнат да се юркат всичките.”

Става дума и за някои технически подробности – като например хакването на софтуера на Общинската избирателна комисия. Решава се, че ще го хакнат – че за целта трябва да наемат “по-добрите хакери”. Изчисляват, че трябва да имат поне по трима човека в секционна комисия, един от които задължително с кола – което прави 128 коли. Очевидно за двамата набавянето на такъв “ресурс” не е проблем. Обсъждат и качеството на хората, които им трябват. По следния живописан начин:

“Галин К.: Искаш да кажеш за ескорт на колата с чувалите, да не ги сменят по пътя. Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”…

Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри.

Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват.”

Това да ви напомня нещо? Ами да – правилно се сетихте – това звучи като част от обсъждането на изборния процес в “Бай Ганьо прави избори” на Алеко Константинов. Идеите и методите са същите – само че малко софистицирани. Езикът и манталитетът също са досущ същите – като да си говорят не настоящата и евентуалната бъдеща кандидатура на БСП  за кметското кресло в Сливен – а Бай Ганьо, Гочоолу и Дочоолу.

В края на разговора обаче се намесва и един типаж, който е липсвал по бай Ганьово време. Един типаж, който си е автентична рожба на българския преход. Посредникът – големият Посредник между мафията и държавата – и в частност между престъпния свят и червения елит. Става дума, разбира се – за Алексей Петров – Трактора, който към момента на разговора все още не е окошарен. И става дума за него в следния прелюбопитен аспект:

“Мартин Сл.: Ако ти се кандидатираш за кмет – позицията на Трактора?

Галин К.: Подкрепа. Във вторник имам разговор с него в Пазарджик.

Мартин Сл.: Дай да каже. Той да каже как ще подкрепя.

Галин К.: Казваш какво искаме от него, аз ще го искам. Той е мъжкар.

Мартин Сл.: Например „Галерия” да публикува … срещу двама човека….

Галин К.: За Лечков ако е, няма никакъв проблем. Ще кажа и за Асен.”

Забележете само този въпрос: “Ако ти се кандидатираш за кмет – позицията на Трактора?” Той характеризира повече от ясно БСП – и я характеризира като партия на мафията. Няма как да избегнем този извод – щом двамата договарящи се за кметската кандидатура съзнават, че трябва да се допитат до Алексей Петров, за да благослови той тяхната мърлява кметска далавера.

Няма какво да се добави към това. Изводът просто се налага: БСП е мафиотска партия, тя мисли по типичния за българските мутри начин, изповядва техните ценности, служи си с техните методи и обслужва техните интереси. И е добре всеки, който е дотолкова видиотен, че да е способен да посегне отново към червената бюлетина, да знае за кого всъщност гласува – гласува за едни анонимни хора с ресурс; гласува за братя Галеви, за Алексей Петров и прочее подобни герои на нашето време.

Print Friendly, PDF & Email