Bulgarian lives matter!

Българските медии винаги са ме изумявали силно. Поработих две-три петилетки в десетина, гониха ме за липса на политическа коректност, разни заплати ми орязваха, казват ти, че собственикът е еди кой си, излиза, че е друг. Ама, няма значение. Не е нужно да минеш по моя наивно-глуповат път, за да схванеш за каква кирлива медийна среда става въпрос. Достатъчно е да разсъждаваш и анализираш това, което е видно за всички. Това, че при мен стана по трудния начин, си е лично мой проблем.

Няма да ви повтарям на кое място сме по свобода на словото в света. За друго ми се говори днес. Видяхте ли с каква бащинска обич приеха всички родни медии black lives matter? Ежедневно, във всяка емисия се бълват новина след новина за това как някакви откровени хулигани разбиват лъскави магазини и разграбват наред. Поведението им било знак на протест. Нито искам да давам оценка на това какъв протест е да се обзаведеш с плазма или маратонки „Найк“, нито имам каквото и да е разумно обяснение защо в американската полиция назначават садистични копелета с екзекуторски наклонности. Върху друго ми се ще да се фокусирам.

Хубаво де, животите на черните имат значение, не го оспорвам. Оспорвам правото им да играят Орфей в киното, но и това е друга тема. Искам да се фокусирам върху шибаните ни медии и гнусната манипулация, с която ни заливат всеки ден.

Една от основните задачи на всяка една медия по света, независимо онлайн, радио, телевизия или печатна, е да поставя акценти върху важните събития, за да могат хората да се ориентират в нестихващия поток от информация. Сега, няма спор, че прекомерната употреба на сила в изолирани случаи в Щатите е новина, която би трябвало да бъде сред водещите. Както и превенцията срещу короМката. Друго обаче е интересно.

Ние сме държавата с най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз, имаме най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-корумпирани сме, приблизително една пета от населението ни е трайно прокудено от Територията и си търси препитанието в други страни, а даже най-„престижните“ ни университети приемат куцо, кьораво и сакато. Имаше една библейска приказка за вторачването в сламката в окото на брата и незабелязването на гредата в собственото ти око.

Може да звучи себично и дори наивно, но аз смятам, че американците ще се оправят. И с короМката, и със садистичните си ченгета, и с ония, дето разграбват магазини, за да отмъстят, че едни изверги убили друг изверг по особено жесток начин. Имам достатъчно ясен поглед върху съдебната и политическата им система, за да направя обосновано предположение, че тази буря е в чаша вода. Но!

Ние сме по средата на пустинята и Мойсей не се види никъде. Това си е стара тактика, която премиерът с джипката, мисирките и тулупите му развиха до съвършенство. За трагичното положение, в което се намират българите, които като мен са достатъчно големи балъци, за да останат да живеят на Територията, медиите мълчат. Или, в най-добрия случай споменават само мимоходом.

Фокусът на новинарските емисии е върху това как Каскетът заловил пет литра незаконна ракия в Богоговейно Чистилище, премиерът разпоредил да се носят маски, ама след два часа отменил разпоредбата, шефът на НОЩ категорично заявил да не се ходи в парковете, но че на море може. И в САЩ си бият негрите. И в Танганайка загинал на брата на жената на министъра на туризма сина му. При трагични обстоятелства.

Вижте, може и да изглежда, че съм малко дебелокож, но аз не съм. Много дебелокож съм. Животът ме направи такъв. Животът в Територията, където смъртността е най-голяма, продължителността на живота най-кратка, раждаемостта най-малка, а емиграцията поголовна. От целия Европейски съюз. А мисирките и тулупите снимат си отразяват оня с джипката, оня с каскета, оная, дето демокрацията ѝ е отнела не знам какво си и чат-пат льотчика.

Не е нужно да се абстрахираме от световните проблеми, но има едно правило, което винаги работи. Първо си оправи собствения двор, копеле, после зяпай в чуждите.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022