Кандидатът за главен прокурор Сотир Цацаров реагира днес по bTV на информацията, че през 2008 г. съпругата му, която е нотариус, е купила земя на „симулативната“ цена от 1000 лв. вместо „прикритата“ цена от 120000 лв. Термините „симулативна цена“ и „прикрита цена“ са от пледоарията на адвоката на семейството пред ОС Кърджали по дело за имотна измама, на която са станали жертва нотариус Меглена Цацарова и нотариус Адела Кац Бояджиева.

„Съпругата ми е нотариус в Пловдив. През 2008 г. тя и още една жена правят покупка на две овощни градини със средства, които са напълно ясни от данъчните ни декларации. При такава покупко-продажба обаче има две страни. Ако една от страните има желание в договора да не фигурира реалната цена, това не е нарушение на закона. Там наистина пише 1000 лева. По-късно обаче пред Сметна палата се декларира реалната цена. Аз съм посочил там сумата от 120 000 лева, знае се колко пари са излезли от банковите сметки – така че са платени всички данъци за този имот”, заяви председателят на Районния съд в Пловдив.

Биволъ безуспешно опитва два дни да получи информация от Меглена Цацарова. Няколко часа след публикацията за имотната сага на Цацарови в редакцията се получи писмо от Меглена Цацарова, което публикуваме едно към едно:

В отговор на вашето запитване /мейл от 19.11.2012 г./, Ви предоставям исканата информация:

На 04.02.2008 г. заедно с Адела Кац /също нотариус в гр. Пловдив/, закупихме от Мария Стоева земеделски имот – овощна градина от 2,901 дка, в землището на с. Костиево, община Марица. Не познавахме предварително продавача – свърза ни агенция за недвижими имоти. Г-жа Стоева настояваше за бърза сделка и постави условия – да не подписва нито предварителен договор, нито разписка за получената от нас сума. Съвсем скоро, през м. септември 2008 г. се оказа, че тя не е била собственик на овощната градина, която ни е продала и това й е било напълно известно. Действителните собственици – роднини на Мария Стоева, се позоваха на съдебно решение от 1997 г. Остана загадка как при това положение земеделската служба е издала редовни документи на г-жа Стоева и как е закрила по нейно искане партидите на роднините й. Оказахме се в положението на измамени, а собствениците предявиха иск срещу нас и бяхме осъдени да им предадем владението на имота. Изпълнихме това решение – овощната градина бе върната на тези, които действително я притежават, но Мария Стоева категорично отказа да ни върне получените пари. Не остана друга възможност, освен да предявим иск за разваляне на продажбата и за връщане на сумата от нея. Още с подаването на исковата молба Адела Кац и аз изрично поискахме отвод на всички съдии в Окръжен съд Пловдив  – съпругът ми е председател на този съд. Делото бе разгледано в Окръжен съд Кърджали и с решение от 26.05.2009 г. той прие, че към момента на злополучната за нас продажба г-жа Стоева не е била собственик на земеделския имот и я осъди да върне полученате сума. Жалбите й бяха отхвърлени и от Върховния касационен съд. И след това обаче ни очакваше нова изненада – веднага след първоначалните жалби до земеделската служба на роднините й – истински собственици на градината /защотоМария Стоева бе продала техен имот /, тя е побързала да се „освободи“ от всичко, което притежава. Още през септември  и октомври 2008 г. три земеделски имота и два апартамента са дарени на децата й. Така, решението, с което продажбата е развалена и тя е осъдена да върне получените пари, на практика е неизпълнимо, защото Мария Стоева не разполага с никакво имущество. С Адела Кац предявихме искове за обявяване на извършените дарения за недействителни, пак с отвод на всички съдии от Пловдив. С решение от 25.05.2011 г. бе прието, че с тези дарения Мария Стоева съзнателно е намалила значително имуществото си. Съдебното решение е обжалвано от г-жа Стоева пред ВКС, където производството е още висящо.

Сумите, заплатени от мен, като данък за придобиване на недвижими имоти /за придобитите от мен по 1/2 идеална част от овощните градини/ са преведени са по сметка на Община Марица с платежни нареждания. Те напълно съответстват на сумите /по 59 604 лв./ , посочени в декларациите пред Сметната палата, подадени от съпруга ми през 2008 г.

Вярвам, че това писмо – мейл с отговори на поставените от Вас въпроси ще бъдат публикувано с пълното му съдържание, съобразно доказаната досега обективност на сайта.

гр. Пловдив, 21.11.2012 г.                                      МЕГЛЕНА ЦАЦАРОВА

По закон данъкът при прехвърляне на собственост се внася в общината и трябва да се плати преди вписването на сделката (04.02.2008), а не при вторичното деклариране пред Сметната палата.

Нотариус Светлана Кирилова, която е изповядала сделката през 2008 г. заяви по телефона, че не си спомня за конкретния случай, а и няма право да даде подробности за сделката. Нотариусите имат задължение да проверят, че местният данък е платен преди да се впише сделката – каза тя. Това е условие за изповядване на сделката и няма как данъкът да се плати по-късно. В някои случаи, за да услеснят клиентите, нотариусите взимат сумата от клиента и сами извършат плащането.

Няма пречка обаче да се внесе по-голяма сума местен данък от 2% от продажната цена, която записана в нотариалния акт. Биволъ помоли Меглена Цацарова по имейл за копия от платежните нареждания, от които може да се установи точната сума и датата на плащане на данъка.

Междувременно списание „Правен свят“ коментира изнесените данни за „симулативната“ и „прикритата“ цена, посочвайки състава на чл. 313 от НК, според който потвърждаването на неистина в писмена декларация също е престъпление. Тук очевидно има разминаване с виждането на съдия Цацаров и кандидат за главен прокурор. Според него „ако една от страните има желание в договора да не фигурира реалната цена, това не е нарушение на закона.“

Нотариалният акт обаче не е частен договор, а официален, свидетелстващ документ, който има „материална доказателствена сила“. Излагането на неверни данни в него няма същите последствия като при частния документ – договор или споразумение за цената.

„Правен свят“ публикува и пълния текст на съдебното решение на Окръжен съд – Кърджали от 26/05/2009 г. от което е видно, че цената от 1000 лв. фигурира в представения по делото Нотариален акт. Буквално съдът е мотивирал присъдата си със следните факти и обстоятелства:

на срещата страните прочели нотариалния акт, договорили се за цената на договора да бъде на минималната сума 1000 лв., с оглед заплащането на по-малки такси и в нотариалния акт да не е видно колко получава ответницата по сделката.

Capture_decran_2012-11-22_a_10.57.03

Факт е, че в Агенцията по вписванията е отбелязано, че е платена такса вписване върху „симулативната цена“ от 1000 лв, а не върху „прикритата  цена“ от близо 120000 лв.

spravka2

Print Friendly, PDF & Email