Цацарови: Не сме укривали данъци Mind the horns!

Кандидатът за главен прокурор Сотир Цацаров реагира днес по bTV на информацията, че през 2008 г. съпругата му, която е нотариус, е купила земя на “симулативната” цена от 1000 лв. вместо “прикритата” цена от 120000 лв. Термините “симулативна цена” и “прикрита цена” са от пледоарията на адвоката на семейството пред ОС Кърджали по дело за имотна измама, на която са станали жертва нотариус Меглена Цацарова и нотариус Адела Кац Бояджиева.

„Съпругата ми е нотариус в Пловдив. През 2008 г. тя и още една жена правят покупка на две овощни градини със средства, които са напълно ясни от данъчните ни декларации. При такава покупко-продажба обаче има две страни. Ако една от страните има желание в договора да не фигурира реалната цена, това не е нарушение на закона. Там наистина пише 1000 лева. По-късно обаче пред Сметна палата се декларира реалната цена. Аз съм посочил там сумата от 120 000 лева, знае се колко пари са излезли от банковите сметки – така че са платени всички данъци за този имот”, заяви председателят на Районния съд в Пловдив.

Биволъ безуспешно опитва два дни да получи информация от Меглена Цацарова. Няколко часа след публикацията за имотната сага на Цацарови в редакцията се получи писмо от Меглена Цацарова, което публикуваме едно към едно:

В отговор на вашето запитване /мейл от 19.11.2012 г./, Ви предоставям исканата информация:

На 04.02.2008 г. заедно с Адела Кац /също нотариус в гр. Пловдив/, закупихме от Мария Стоева земеделски имот – овощна градина от 2,901 дка, в землището на с. Костиево, община Марица. Не познавахме предварително продавача – свърза ни агенция за недвижими имоти. Г-жа Стоева настояваше за бърза сделка и постави условия – да не подписва нито предварителен договор, нито разписка за получената от нас сума. Съвсем скоро, през м. септември 2008 г. се оказа, че тя не е била собственик на овощната градина, която ни е продала и това й е било напълно известно. Действителните собственици – роднини на Мария Стоева, се позоваха на съдебно решение от 1997 г. Остана загадка как при това положение земеделската служба е издала редовни документи на г-жа Стоева и как е закрила по нейно искане партидите на роднините й. Оказахме се в положението на измамени, а собствениците предявиха иск срещу нас и бяхме осъдени да им предадем владението на имота. Изпълнихме това решение – овощната градина бе върната на тези, които действително я притежават, но Мария Стоева категорично отказа да ни върне получените пари. Не остана друга възможност, освен да предявим иск за разваляне на продажбата и за връщане на сумата от нея. Още с подаването на исковата молба Адела Кац и аз изрично поискахме отвод на всички съдии в Окръжен съд Пловдив – съпругът ми е председател на този съд. Делото бе разгледано в Окръжен съд Кърджали и с решение от 26.05.2009 г. той прие, че към момента на злополучната за нас продажба г-жа Стоева не е била собственик на земеделския имот и я осъди да върне полученате сума. Жалбите й бяха отхвърлени и от Върховния касационен съд. И след това обаче ни очакваше нова изненада – веднага след първоначалните жалби до земеделската служба на роднините й – истински собственици на градината /защотоМария Стоева бе продала техен имот /, тя е побързала да се „освободи“ от всичко, което притежава. Още през септември и октомври 2008 г. три земеделски имота и два апартамента са дарени на децата й. Така, решението, с което продажбата е развалена и тя е осъдена да върне получените пари, на практика е неизпълнимо, защото Мария Стоева не разполага с никакво имущество. С Адела Кац предявихме искове за обявяване на извършените дарения за недействителни, пак с отвод на всички съдии от Пловдив. С решение от 25.05.2011 г. бе прието, че с тези дарения Мария Стоева съзнателно е намалила значително имуществото си. Съдебното решение е обжалвано от г-жа Стоева пред ВКС, където производството е още висящо.

Сумите, заплатени от мен, като данък за придобиване на недвижими имоти /за придобитите от мен по 1/2 идеална част от овощните градини/ са преведени са по сметка на Община Марица с платежни нареждания. Те напълно съответстват на сумите /по 59 604 лв./ , посочени в декларациите пред Сметната палата, подадени от съпруга ми през 2008 г.

Вярвам, че това писмо – мейл с отговори на поставените от Вас въпроси ще бъдат публикувано с пълното му съдържание, съобразно доказаната досега обективност на сайта.

гр. Пловдив, 21.11.2012 г. МЕГЛЕНА ЦАЦАРОВА

По закон данъкът при прехвърляне на собственост се внася в общината и трябва да се плати преди вписването на сделката (04.02.2008), а не при вторичното деклариране пред Сметната палата.

Нотариус Светлана Кирилова, която е изповядала сделката през 2008 г. заяви по телефона, че не си спомня за конкретния случай, а и няма право да даде подробности за сделката. Нотариусите имат задължение да проверят, че местният данък е платен преди да се впише сделката – каза тя. Това е условие за изповядване на сделката и няма как данъкът да се плати по-късно. В някои случаи, за да услеснят клиентите, нотариусите взимат сумата от клиента и сами извършат плащането.

Няма пречка обаче да се внесе по-голяма сума местен данък от 2% от продажната цена, която записана в нотариалния акт. Биволъ помоли Меглена Цацарова по имейл за копия от платежните нареждания, от които може да се установи точната сума и датата на плащане на данъка.

Междувременно списание “Правен свят” коментира изнесените данни за “симулативната” и “прикритата” цена, посочвайки състава на чл. 313 от НК, според който потвърждаването на неистина в писмена декларация също е престъпление. Тук очевидно има разминаване с виждането на съдия Цацаров и кандидат за главен прокурор. Според него “ако една от страните има желание в договора да не фигурира реалната цена, това не е нарушение на закона.”

Нотариалният акт обаче не е частен договор, а официален, свидетелстващ документ, който има “материална доказателствена сила”. Излагането на неверни данни в него няма същите последствия като при частния документ – договор или споразумение за цената.

“Правен свят” публикува и пълния текст на съдебното решение на Окръжен съд – Кърджали от 26/05/2009 г. от което е видно, че цената от 1000 лв. фигурира в представения по делото Нотариален акт. Буквално съдът е мотивирал присъдата си със следните факти и обстоятелства:

на срещата страните прочели нотариалния акт, договорили се за цената на договора да бъде на минималната сума 1000 лв., с оглед заплащането на по-малки такси и в нотариалния акт да не е видно колко получава ответницата по сделката.

Факт е, че в Агенцията по вписванията е отбелязано, че е платена такса вписване върху “симулативната цена” от 1000 лв, а не върху “прикритата цена” от близо 120000 лв.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.