БЕЗУМИЕТО НА ЕДНО ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО И ДВОЙНИЯТ АРШИН НА КПКОНПИ Mind the horns!

Автор: Адвокат Атанас Черногорски

Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Един закон създаден с добри намерения, но по същество създаваш граница на разделение между властимащите и гражданите на Р.България, въвеждаш двоен аршин и принципи на различно тълкуване спрямо субекта, към който се прилагат.

А от друга страна създаваш предпоставки за тълкуване и прилагане на материално правни норми, принципи и правила за оценка и анализ към един и същ субект и проверявано лице, строго диаметрално спрямо производството, в което той участва и в нарушение на собствените му принципи, заложени в чл.4 от ЗПКОНПИ за прозрачност обективност и безпристрастност.

С приемането на ЗПКОНПИ се възприе Декларациите за имуществено състояние на лицата по чл.6 от ЗПКОНПИ или наричани по долу властимащите да се приемат, проверяват и анализират от ЗПКОНПИ.

В тази връзка всички тези лица подадоха и подават свойте деклараци за имуществено състояние в КПКОНПИ. В обхвата на своите правомощия по чл.13 от ЗПКОНПИ , Комисията има задължението да проверява и анализира всички подавани декларации за имуществено състояние пред нея и при констатирано несъответствие съответно да образува проверка и констатира наличието или липса на нарушение.

Задължените лица – властимащи подават своята декларация като обявяват и публикуват всичко притежавано от тях движимо и недвижимо имущество, заеми и др. обстоятелства посочени в чл.37 от ЗПКОНПИ.

Ноторно известен факт е че всички тези властимащи лица подават своите декларации и обявяват своето имущество по цени обявени в притежаваните от тях писмени официални и частни документи и на цената, която е посочена в тях, както и законните приходи за придобиването им.

Ако предположим, че е била образувана проверка по чл.43 от ЗПКОНПИ срещу властимащо лице за проверка на неговото имуществено състояние и за произход на паричните средства, с които то е придобито, то служителите на Комисията приемат и възприемат обичайната практика и правила регулиращи обществените отношения в този отрасъл, а именно и само правилата и принципите заложени в данъчното законодателство, както и разпоредбите на чл.44 от ЗПКОНПИ /ползване на информация от официални бази данни и регистри/ .

Т.е за всяко придобито недвижимо и движимо имущество от властимащо лице се оценява и възприема за цена на придобиване действителната цена отразена в документа, с който вещните права на собственост са прехвърлени от продавач на купевач.

От друга страна в същия този закон –ЗПКОНПИ, но в производството по конфискация на имуществото придобито по престъпен начин законодателят Народното събрание на Р. България в чл.148 от ЗПКОНПИ е заложил друг принцип на оценка и анализ на придобито движимо и недвижимо имущество на проверяваното лице, а именно по пазарна стойност .

Именно тук, но и в други аспекти на този порочен неправилно систематизиран закон се проявява безумието на едно законотворчество, неподчинено на основните правила и норми за създаване на нормативни актове, но в нарушение на морала, изграден и съществуващ в обществото ни.

От една страна в производството по проверка на имущественото състояние на властимащите по чл.43 от ЗПКОНПИ имуществото ще бъде оценено на база действителна цена на придобиване отразена в нотариалните актове и др. документи за покупко продажба /фактури, договори/, а от друга в производството по конфискация имуществото на проверяваните граждани ще бъде оценено на пазарна стойност. (курсивът е на редакцията б.ред)

Създаването на разделителна и дискриминационна граница на база социален статус между ВЛАСТИМАЩИ и ГРАЖДАНИ на Р. БЪЛГАРИЯ. Една граница създадена с приемането на едни безумни и противоконституционни правни норми в нарушение на чл.6, ал.1 от Конституцията на Р. България.

В първият случай Комисията в доклада си по чл.45 от ЗПКОНПИ ще извърши оценка и анализ на имуществото на властимащите по действителна цена отразена в нотариалните им актове , а във втория с Решението си по чл.140, ал.2, т.2 от ЗПКОНПИ /за предявяване на иск за конфискация/ ще оцени имуществото на проверяваното лице по пазарни цени и няма да приеме и възприеме обичайните правила и процедури определени в данъчното законодателство като такива регулиращи обществените отношения в тази област /движение на парични цени, отчитане цена на придобиване и цена на очуждаване/.

Налагането силово на тази дискриминационна линия и поведение е налично и с упълномощаването на Комисията да създава хипотези и те да се приемат за верни с издаването на съдебни актове, приемащи тази теза налагайки силата на хипотезата пред силата на писмените доказателства, загърбвайки нормите на чл.154 и сл. от ГПК относно доказателствената тежест и сила в процеса.

Това дискриминационно разделение на българските граждани на властимащи и други въведено с правни норми е противоконституционно и пагубно за морала на обществото и държавата.

С приемането на тези правни норми държавата създава двоен аршин за правораздаване спрямо властимащите и гражданите на републиката и упълномощава един държавен орган – Комисията да наложи тези дискриминационни норми.

Реалната опастност за морала на обществото се създава и когато тези дискриминационни принципи биват преповторени и автоматично приложени без правна мисъл от страна на СЪДА.

Неморално и недопустимо е съдът да загърбва и да не се съобразява с правните норми на чл. 46, ал. 2, вр. чл. 10, вр.чл. 4 от ЗНА при тълкуване и прилагане на нормативните актове.

Неморално и недопустимо е съдът да възприема хипотезите на един държавен орган за пазарна цена на придобиване пред силата на писмените доказателства /нотариални актове, договори за покупко продажба, фактури и др./

Неморално и недопустимо е съдът да възприема виртуално натрупване и претендиране на парични суми несъществуващи във времевия диапазон на проверката и плод на едно болно тълкуване и прилагане на принципите на счетоводната отчетност и правилата за движение на паричните потоци от страна на Комисията в нарушение на правните норми регулиращи отрасъла на тези обществени отношения.

Действията на съда в тази насока позволяват Изпълнителната власт чрез противоконституционни правни норми приети от Законодателната власт да контролират и налагат определени действия на Съдебната власт за налагане дискриминационни и репресивни мерки спрямо своите граждани и в нарушение Европейската харта за правата на човека.

С нарушаването на независимостта на властите и, поставяйки ги в условията на зависимост само на една от тях –Изпълнителната власт, се създават условия за диктатура и репресия от властимащите към гражданите на Р. България.

Повторно така сътвореното БЕЗУМНО ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО от страна на Народното събрание и двойният аршин на държавата в лицето на Комисията ще се прояви и в бъдещи периоди, като тази порочност ще пресъздам със следните примери.

В настоящия момент едно властимащо лице ако бъде проверявано от Комисията за имущественото му състояние по подадената от него имуществена декларация всички имоти ще бъдат оценени и анализирани по действителната им стойност – отразена в нотариалните актове и договорите за покупко продажба.

Ако същото това властимащо лице, но в друго си качество вече е обвиняемо лице, в производството по конфискация неговото недвижимо имущество ще бъде оценено от Комисията вече на база пазарни цени.

Налице е безспорно въведено с правни норми “раздвоение на личноста” от страна на Комисията – веднъж едни и същи недвижими имоти да ги анализира и приема за придобити по действителна цена отразена в нотариалните актове в проверката на декларацията за имуществено състояние и втори път същите тези имоти да приема, че са придобити по пазарни цени в производството по конфискация.

Това „раздвоение на личноста” ще се наблюдава при Елена Йончева, въпреки че историята на Комисията познава и други деформации на личноста и тълкуване на закона спрямо личността на проверяваният субект – проверките на Цветан Цветанов, Делян Пеевски и др. властимащи.

Тази изроденост и деформации на личноста в дейноста на Комисията историята познава и наблюдава, и в случай когато Комисията въприема констатациите на органите по приходите за верни и правилни, а в други производства включително към граждани и бизнесмени заявява дори в съдебна фаза, че няма и не следва да се съобразява с тези констатиции и има право да изгради собствени хипотези, неподкрепени с писмени доказателства.

Защо за властимащите констатациите на органите на приходи са правилни и верни и следва да се възприемат и приложат от страна на Комисията, а за гражданите и бизнесмените са неверни и не следва да се съобразяват с тях ???

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.