За Триумфалната арка и МОЧА

Все повече се убеждавам, че в съждението, че сме преобладаващо вечно мрънкаща нация, има сериозен резон. Това се дължи главно на “силно любя и мразя”, вместо да търсим полезното и ефективното във всяка ситуация. Ето, например, за ден всички станахме големите изкуствоведи и общо взето дружно оплюхме последователите на Кристо, които били опаковали Триумфалната арка в Паррри-то. Сега, оставям настрани самото ни морално право да се обаждаме като бибе из джеб по теми, които по никакъв начин не ни засягат, защото нито имаме каквото и да било общо с Кристо, с Триумфалната арка или с финансирането на проекта, нито пък тя се намира на българска територия. Това е отделна тема. За друго ми е думата.

МОЧА е на наша територия, нали така? Комунделите от всички страни се спояват като текезесарско-колхознически юмрук и се стоварват с пролетарска ярост върху всеки, който се осмели да надигне глас МОЧА да бъде демонтиран и запратен някъде на не толкова видно място, където същите тези комундели ще могат да си го гледат, да го целуват по нозете, да го отрупват с венци от макове и да му се наслаждават, получавайки безкрайни фойерверки от множествени оргазми, подобно на разгонени нерези. Защо свързвам привидно несъвместими теми ли? Ще ви кажа защо. Защото са напълно съвместими. За никого не е тайна, че Кристо избяга от България именно заради комунделите. Мразеше ги и в червата си и не пропускаше случай да го покаже, макар и обрано, както се полага на един световен творец с фин усет за мярка и такт.

Е, ние, които поради една или друга причина (предимно свързани с наличието на мозъчни клетки в главите ни) не споделяме схващанията на комунделите, не можем ли да съчетаем нещата и хем да покажем отношението си към МОЧА, хем да отдадем уважение на един от безспорно най-разпознаваемите български творци в световен план през последните няколко десетилетия? Вярвам, че сте схватливи хора и ме усещате накъде бия. Да, имам предвид да отдадем нужното уважение на именития си сънародник като направим един пърформънс, инсталация или там както се казва и да опаковаме шибания, грозноват и неугледен МОЧ по всички стандарти на кристовото изкуство.

Представяте ли си каква буря от емоции би предизвикало подобно творение в челните редици на комунделите? Какви змии и гущери биха избълвали Волгин и компания? И, не на последно място, какъв триумф би било за здравомислещата част от обществото? Строго погледнато МОЧА си е там, значи комунделите няма от какво да се оплакват. Ама не се вижда, значи и ние няма от какво да се оплакваме. Според мен си струва да се помисли сериозно по темата. Все пак е соломоновско решение, нетипично за нашите географски ширини. После можем да опаковаме и Альошата във Филибето, паметника на измрелите от метилов спирт съветски идиоти в Бургас и още хиляди знайни и незнайни паметници на агресора, наречен Червена армия. Не знам за вас, но аз мисля, че си струва да се помисли и действа в тази посока…

Колаж: Валдес Радев

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022