Влезли Делян, Сорос и Чавес в един бар и се разбрали как да изкарат едни милиони от българските избори. В този анекдот има голяма доза реални факти.

Миналия петък (10.02.2017) на сайта на ЦИК се появи съобщение за Решение № 4272-НС  с което се определят „техническите изисквания към апаратната и програмната част на електронната система за машинно гласуване в изборите за народни представители на 26 март 2017 г., съгласно приложението“.

Приложението обаче е тайно и не се публикува!

Късно вечерта на същия ден беше публикувано и решение за откриване на процедурата за обществена поръчка за осигуряване/наемане на 12 500 машини за гласуване. Прогнозата на ЦИК е, че наемът на всяко устройство ще струва от 1000 до 1200 лв. без ДДС, 

Така въпросът защо не са публични техническите изисквания за машините става въпрос за едни 15 милиона лева. Без ДДС.

Това е скромна сума на фона на 128 милиона долара отпуснати в 12 без 5 от венецуелския бюджет за машинно гласуване на референдума „за или против Чавес да остане президент“ през 2004 г. Но паралелът е валиден, още повече, че печеливш от българския търг може да се окаже същата фирма.

По информация на Биволъ изискванията в тайното приложение подозрително пасват на устройството SAES-3377 на компанията Smartmatic. Машини от същата фирма бяха наемани от ЦИК за експерименталното машинно гласуване през 2014. 500 машини на Smartmatic бяха наети и за официалното машинно гласуване на президентските избори миналата година. Друг източник обаче твърди, че са положени усилия да не се облагодетелства отново същата компания… стига да не е единствен кандидат.

В същото време Капитал публикува информация, че в ЦИК се е обсъждало да се заместят машините с лаптопи с тъчскрийн и принтери. Голяма компютърна фирма дори започнала да проучва доставка и транспорт на 13 000 лаптопа от Китай. Подобен логистичен проблем стои пред който и да е доставчик, включително и Smartmatic, тъй като сроковете са изключително кратки.

Кой е доставчикът на машините за гласуване?

Smartmatic е един от лидерите в бизнеса с машинно и електронно гласуване. Компанията обаче има много противоречива слава. Основана от венецуелци, тя е регистрирана първоначално в щата Делауеър в САЩ, а впоследствие се пререгистрира във Великобритания и Холандия. Според секретните грами на американски дипломати в Каракас, изтекли в Wikileaks, нейните собственици са богати венецуелци свързани с боливарското правителство на Уго Чавес и скрити зад паяжина от офшорки.

През 2014 г. Smartmatic става част от групата SGO. Представител на Smartmatic става лорд Марк Малох Браун, който е близък до Джордж Сорос и е член на борда на „Отворено общество“. Това поражда спекулации, че милиардерът е купил компанията, но Smartmatic категорично отрича всякакво участие на Сорос в нейния капитал.

Smartmatic e доставяла машини и за избори в САЩ, където през 2006 г. е разследвана за връзка с венецуелското правителство, пише Ню Йорк Таймс. Това става след като през 2005 г. Smartmatic придобива американската компания Sequoia Voting Systems, подсигуряваща машинното гласуване в 17 американски щата и окръг Вашингтон. В крайна сметка Smartmatic продава дяловете си в Sequoia, но съмненията, че лизензиран от нея софтуер продължава да се използва в американските избори остават.

Подробен доклад на сайта на Министерството на търговията на САЩ от 2008 описва използването на софтуер на Smartmatic в американските избори като потенциален риск за националната сигурност. Виж тук.

 

Забележително е, че от многобройните избори, в които компанията е участвала единствено във Венецуела е нямало рекламации за проблеми с машинното гласуване. Там са и най-успешните във финансово изражение избори за Smartmatic – 128 милиона долара за референдума през 2004 г., на който венецуелците решаваха дали Уго Чавес да остане президент. Поръчката е възложена експресно от про-президентската венецуелска избирателна комисия. Чавес печели референдума. Опозицията тогава обвинява за загубата Smartmatic заради засечена съмнителна двупосочна комуникация с централния сървър преди отпечатването на протоколите.

Машините за гласуване на Smartmatic са дистрибутирани в България от фирмата „Сиела Норма“. Тя е свързана с адв. Иван Тодоров, който по думите на Момчил Мондешки от записите Яневагейт „ходи горе при Делян“ и бил нагласил арбитражно дело в полза на скандалния олигарх. Самият Тодоров категорично отрече всякаква връзка с Делян Пеевски.

Машинни резултати като по учебник

На българските избори не е предвидена онлайн връзка между машините за гласуване с централен сървър, който да отчита електронно машинно подадените гласове. Всички устройства ще са офлайн. Така поне „венецуелският“ вариант за манипулации отпада.

Вместо да пращат чувствителна информация през интернет, устройствата за гласуване просто ще отпечатват в края на изборния ден протокол с общия брой гласове и евентуално тяхното разпределение по партии.

Съществен проблем е, че машините на Smartmatic са като „черна кутия“ и никой в България не знае как работят. На предишните избори ЦИК е дала един ден на експертната комисия, за да провери една от машините, преди всички останали да бъдат пратени до секциите.

Така най-вероятно ще стане и сега. Ще бъде проверена една машина от 12 500. Доколкото софтуерът вътре е собственост на фирмата и не е с отворен код, тази проверка е чисто проформа.

Обсъжданият вариант с лаптопи и принтери е дори още по-рисков, тъй като няма да има физическа възможност да се провери дали китайските лаптопи отговарят на критериите за сигурност. Достатъчно е да си спомним за китайските смарт-ютии, които тайно се съединяваха с интернет и разпращаха спам и вируси.

Но ако се опасявате, че техниката може да бъде манипулирана нерегламентирано с някакви тайни кодове, за да произведе нужните резултати, не се притеснявайте. В българските условия дори няма нужда от хакери. По-просто е.

За президентските избори ЦИК раздаде определен брой учебни машини. Тези устройства отпечатват бюлетини и протоколи с резултати, които са визуално еднакви с протоколите от машините за реално гласуване.  На бюлетините и протоколите от машините за реално гласуване няма защита с микропечат или баркод, който да ги отличава от учебните.

При това положение не е голяма философия да се „нацъкат“ на учебните машини нужните гласове и да се подменят протоколите. Необходимо е само да се знае колко души са гласували машинно в съответната секция.

Подобна манипулация може да се ограничи, ако в протокола от гласуването с всяка машина се отпечатва и одитна следа с времето на подаване на всеки глас. Такава екстра не е била предвидена на президентските избори и не е ясно дали е заложена в тайните технически изисквания на ЦИК. 

На миналите избори над 200 000 души гласуваха машинно, като се очаква на изборите през март т.г. те да достигнат милион души. Това поставя сериозни въпроси за сигурността на машинния вот. Най-малкото е необходим независим външен одит на устройствата за гласуване, както вече поиска новата партия „Да, България“. Тайнствеността на ЦИК със скритото техническо приложение обаче е лош знак, че ще се върви в обратната посока.

image_pdfimage_print
Print Friendly

This post is also available in: English