От няколко месеца репортерът на Биволъ Димитър Стоянов е в Лайпциг по програмата „Журналисти в риск“ на Европейския център за свободата на медиите (ECPMF). Центърът организира на 25.01.2018 експертна дискусия в сградата на Европейската комисия в Брюксел, посветена на свободата на българските медии.

Сред участниците бяха представители на Съюза на издателите в България, Асоциацията на европейските журналисти – България, Съюза на българските журналисти, Репортери без Граници, Комитетът за защита на журналистите и други медийни организации от европейски страни.

В залата присъстваха под прикритието на журналисти и представители на пропагандните издания на депутата Делян Пеевски.

Димитър Стоянов беше сред панелистите и откри дискусията с обобщение за своя опит като разследващ журналист, обект на натиск и атаки заради работата си през последните няколко години.

„Добър ден на всички,

Моето име е Димитър Стоянов. За мен е чест и удоволствие да съм сред вас. Аз съм разследващ журналист от сайта Биволъ. Това е единствената специализирана разследваща медия в България. Към днешна дата съм в програмата за журналисти в риск на ECPMF. На този форум съм, за да споделя с вас моя личен опит с посегателствата над независимата журналистика.

Работя в медиите от 2001 година. Във времето, в което България правеше опити да се присъедини към ЕС наистина имаше развитие в медийната среда. Днес статистиката е категорична. В последните 10 години България пада стремглаво надолу в изследванията за индекса на свободното слово. Последният драстичен случай е новината за готвено покушение над издателя на регионална медия д-р Георги Езикиев. Искам да ви покажа карта с градове в които имаме регистриран натиск над медиите.

Кризата на медиите у нас започна с концентрацията на медийна собственост в един конкретен политик – Делян Пеевски. По – късно беше монополизирането на разпространението на печатните.

Във времето, в което свободата на словото пропадаше, аз съм нападан, притискан и заплашван над 20 пъти. Имам опит в нетипични ситуации. Нападан съм от сводници. Съпругата на бизнесмен, улучен в измами се опита да подпали с бензин себе си и мен пред камерата. Гасих я с пожарогасител. Нападнаха ме, докато снимах как високопоставени магистрати пиянстват в работно време.

Това обаче са откъслечни случаи. Истинският организиран натиск над мен започна, когато станах част от екипа на Биволъ. Избрах да работя за тази медия, след като няколко мои разследвания бяха спрени от излъчване в една от националните телевизии у нас. Едно от тях – за енергийната мафия беше публикувано в Биволъ. Така преди 5 години започна моята „кариера“ там. Това е нещо, като хоби. Никой в екипа не се издържа от работата си за сайта. Няма заплати. Медията получава малки дарения от физически лица, но те са недостатъчни. Всеки от екипа работи и втора работа. В последните 3 години за мен е много трудно да си намеря такава. Заради натискът над Биволъ, последният бивш мой работодател беше заплашен с физическа саморазправа, след мой репортаж и ме освободи.

В работата си за Биволъ, няколко пъти бях заплашван от високопоставени магистрати. Големите ми проблеми започнаха в края на 2015 година, когато Биволъ публикува разследване за кражбата на 26 милиона евро – пари на ЕС, предназначение за румънските бедни. В случая са замесени румънски чиновници от земеделската агенция APIA, българска престъпна група и българската банка FIBANK. Българска куха фирма печели конкурса за доставка на храни за румънските бедни. След превода на средства доставка на храни няма. Достигнахме до фиктивният собственик на фирмата. Той даде интервю пред камера. Разказа, че банката е оперирала от името на неговата фирма. После заедно отидохме до клон на въпросната банка, за да проверим какво има по сметките на фирмата му. От банката отказаха информация.

Веднага след това започна сериозен натиск над мен. Няколко седмици аз бях показно следен, за което имам свидетели. Такава е бивша ми приятелка. Тя се раздели с мен, защото не можеше да живее под подобен натиск.

Ден след като подадох сигнал в полицията, неизвестни влязоха в квартирата ми. Нищо ценно не липсваше. Беше ясно, че е предупреждение. Така трябваше да сменя и жилището, за да не пострада съквартиранта ми.

След мое участие в телевизионно предаване високопоставен съдия ми каза да спра да коментирам корупцията, ако не искам проблеми.

Натискът и следенето спряха изведнъж след като премиерът Бойко Борисов получи писма и обаждания от Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа OSCE и от Комитета за защита на журналистите в Ню Йорк CPJ. Организациите му отправиха искане аз и целият екип на Биволъ да бъдем защитени.

Спокойствието продължи по–малко от 3 месеца. След като заснех брата на адвокат, свързван с Делян Пеевски, отново стана трудно. Снимахме го пред наскоро придобит хотел в планината. Той избяга от въпросите. Веднага след това операторът и шофьорът бяха принудени да подпишат предупредителни протоколи в полицията. Органите на реда им забраняваха да доближават адвокат Мондешки и брат му на по–малко от 50 метра. Аз отказах да подпиша подобен протокол. Тогава местното полицейско управление започна институционална репресия над мен. Тормозът над мен продължи до февруари минала година. Тогава подадох сигнал в инспектората на МВР.

Междувременно собственик на охранителна фирма, който работи за Пеевски, ме заплаши, че ще имам големи проблеми и няма да мога да живея в България, ако продължавам да се занимавам с Мондешки и Пеевски. Имам заплахата на запис.

Последната атака над мен се случи август 2017 година. Хора от наказателна бригада ме нападнаха на улицата пред свидетели. Те поискаха да престана да безпокоя политиците с разследвания си. Само многото свидетели и охрана от съседно заведение попречиха на сериозно сбиване.

Това, което се случва с мен не е прецедент. Срещу собственика на Биволъ – Асен Йорданов, имаше опит за убийство през 2009 г. Главният редактор на Биволъ Атанас Чобанов, който живее в Париж, получи няколко предупреждения. Миналата година намери голям плюшен вълк върху капака на колата си. После раницата със служения му лаптоп беше подменена с друга, идентична, но празна. Според експерти, той е бил следен поне 2 седмици преди подмяната.

Регионалният журналист Стоян Тончев, който отскоро сътрудничи на Биволъ, беше зверски пребит след разследване за кражба на европейски средства през водния цикъл на Поморие.

Издателят Георги Езикиев беше нарочен за ликвидиране от организирана престъпна група. Същите хора пребиха зверски информатор, който съобщи на медиите за престъпната им дейност.

За щастие информаторът на Биволъ, който разкри готвеното покушение срещу Георги Езикиев днес е защитен свидетел. Аз считам, че това се случи единствено заради медийния и обществения натиск над службите.

Паралелно с натиска от страна на организираната престъпност и институциите, които често работят заедно, независимите медии трябва да се справят и с друг проблем. Печатни издания и телевизионни канали, свързани с Делян Пеевски създават фалшиви новини и водят клеветническа кампания срещу журналистите, които разкриват корупцията.

Тук е мястото да кажа, че  работата на ECPMF e много, много важна. Все – повече журналисти имаме нужда от международна подкрепа и ECPMF я предлага. Благодарен съм, че съм в програмата за журналисти в риск. Това ми помогна да осмисля какво се случва с мен и да поживея за кратко без заплахи. Времето в Лайпциг ми помогна да осъзная колко ненормална и отчайваща е медийната среда в България.“

Изказването на Димитър беше придружено и с презентация, която можете да свалите тук.

В края на продължилата два часа дискусия изпълнителният директор на ECPMF Луц Кинкел формулира три препоръки към България за свободата на медиите:

  • Мерки, за да гарантира плурализма, защото медийният пазар е почти монополизиран.
  • Европейските фондове за комуникационни цели да не бъдат разпределяни само в приятелски на властта медии, а до тях да имат достъп при равни условия и критични медии.
  • Държавата да гарантира сигурността на журналистите чрез законови промени и ефективни разследвания на посегателствата.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци

This post is also available in: English