Все по-често чак започвам да се чудя аз ли съм почнал да изкуквам или ние сме най-недораслото общество от Гибралтар до Чукотка. Имам чувството, че ни пускат някакви специални химикали във водата, за да се държим като ваксинирани кокошки и да сме тотално неадекватни на ситуацията в страната ни.

От години за никого не е тайна, че съдебната ни система е чисто и просто една бутафорна институция, която изпълнява поръчки на когото трябва. Когато имаш правилните връзки или ще те оправдаят или, ако ножът е опрял до кокала, ще те пуснат под домашен арест, за да докопаш глобуса и да си избереш местенце, откъдето не могат да те екстрадират, да нарамиш багажите и да започнеш живота си наново далеч от изпочупените нокти на Темида. Виж, ако нямаш връзки и пари, ще понесеш цялата строгост на закона дори и за най-малкото провинение, а като допълнение ще те дават и по всички телевизии, за да могат едновременно да демострират колко е ефективен съдът ни и какво чудовище е вкарано зад решетките.

Та, да, това го знаем от години. Вече повече от месец знаем (и преди някои от нас го подозираха, но сега имаме неопровержими доказателства), колко „независими“ са една от друга властите в България. Всеки опрасква кой когото докопа, едни са протежета, други изкупителни жертви… Южноамерикански сериал, със сценаристи по най-високите етажи на властта, а в главните роли – две каки.

Ама ние нали сме си търпеливо племе и си викаме „нещата ще се оправят“, пък скланяме главички в очакване на „историческия компромис“. Друга е темата колко нагло е самото това словосъчетание при положение, че всички все още мислещи българи и европейските институции са единодушни, че в правосъдието ни трябва да се реже до здраво. А това не предполага никакви компромиси. Дори напротив. Защото иначе гангрената ще увреди и все още здравите тъкани.

Но ние търпеливо си чакаме историческия компромис и още по-търпеливо слушаме всякакви откровени наглеци, лайнари и тъпанари да ни обясняват от всички телевизионни студия как, видите ли, някаква си съдебна реформа нищо нямало да промени, ако не подобрим стандарта си на живот; как правилата били перфектни, просто трябвало да се спазват по-стриктно; как можело и да има записи, които разкривали гнусните схеми на зависимости, оплели родната Юстиция като пиле в калчища, но те били незаконни. Забележете, не се обсъжда дали записите са истински, а дали са законни. Сякаш това, което чуваме на тях, е законно…

Но удивителното е, че сме толкова недорасли като гражданско общество, че не можем да „провидим“ зад тия дребни пладнешки лъжи. Не успяхме и след като дори бутафорният „исторически компромис“ се сгромоляса пред хладнокръвните погледи и с любезното съдействие на народните ни избраници.

Още по-удивително обаче е друго. Представителите на парламентарните ни партии, които дълги години ни разиграват (явно твърде успешно) театър, в който драматично се борят един срещу друг и непримиримо вадят на показ кирливите си ризи, мигом се превърнаха в единен железен юмрук, стоварващ се с все сила върху този плах опит за промяна на статуквото.

Превръщането на историческия компромис в бутафорно чучело няма за цел само да стопира опитите за промяна в съдебната ни система и да замаже очите на Брюксел с развей прах реформи. То е недвусмислена демонстрация от страна на управляващите. Демонстрация, чиято заявка е следната: Ние може и да се боричкаме помежду си за пари, влияние, обръчи, ведомства, министерства, митнически канали, изобщо за по-голямо парче от баницата, но когато вие, суверенът, се опитате да ни настъпите интересите, ще се консолидираме по-твърди от диамант и ще ви смажем!

Ето, че стигнахме и до най-удивителното. Оказа се, че партиите могат да воюват на общ фронт срещу нас. То си беше ясно, нали всички изпълзяват от едно котило, но сега лъсна като циганин на месечина. Ние обаче не можем да им отвърнем подобаващо. Ние сме на фазата на развитие, която в добрите стари комунистически учебници по история се наричаше „военна демокрация“. Тоест, всяка микроклетка на социума е независима и действа самосиндикално. Вместо всички да проумеем, че ако се обединим около една цел и принудим сегашното Народно събрание да предприеме ефективни мерки за изначална промяна в съдебната система, така че тя да заработи ефективно и независимо, ние какво направихме?

По стара родна традиция различните групи протестиращи се разделиха на клики още в деня на злополучното гласуване. Имаха идеологически различия, тъй да се каже. А това, че умните хора пренебрегват личните си неразбории в името на общата цел е друга бира, чийто хмел в родните условия още не е втасал.

На следващия ден се активизираха майки, библиотекари, казанджии и какви ли още не. Да, безспорно със справедливи искания. Но нямащи воля или желание да погледнат по-далеч от носа си. Защото ако единният български народ се изправи срещу обединилата се в труден момент политико-олигархично-мафиотска клика, скоро съдебната реформа ще се състои. И то съвсем реална, а не пепел и плява. Тогава някои хора ще заменят удобните си кресла със затворнически койки, други ще бъдат изритани от висшите етажи на властта, а останалите ще започнат да вършат работата си ако не перфектно, то поне прилично.

Структурите на Темида са последната цитадела на държавността ни. От северната ни съседка имаме челен пример какви чудеса може да донесе една качествена съдебна реформа. Да върне нормалността в държавата. Ако съдът работи ефективно всички други системи в държавата ще се реформират щат не щат. Той е като черния дроб. Ако не бачка нормално, целият организъм заминава по дяволите. Така че е достатъчно да спрем да го пълним с отрови и той докато да видиш ще изхвърли от държавното ни тяло всичката шлака, натрупана през годините.

Та, именно заради това бих призовал протестиращите на дребно да се обединят с всички сили около борбата за истинска съдебна реформа. Иначе старото римско правило „Разделяй и владей“ ще продължи да си действа с пълна сила. Ако постигнем такава в обозримо бъдеще, ще се подобри състоянието и на всички останали държавни и обществени сектори. Иначе, дори и майките да извоюват пет лева отгоре детски надбавки или библиотекарите десетина лева повишение на заплатите, голям праз!

Парадигмата си остава същата, муцуните, които ни се усмихват мазно от екраните, докато същевременно ни крадат – и те, а наоколо витае злия демон на безнаказаността, беззаконието и несправедливостта. Ако не проумеем, че трябва да сме единни и да се фокусираме първо върху истински важните проблеми, а не върху детайлите, същият този зъл демон ще става от ден на ден все по-силен, самодоволно лочейки и последните капчици кръв, които са останали в изтерзания организъм на обществото ни…

Изборът е изцяло наш. Особено имайки предвид, че явно здравият разум има съюзници и сред магистратите, ако съдим по речта на председателя на ВКС Лозан Панов и демонстрацията на съпричастност от страна на съдиите, излезли при хората пред Съдебната палата. Дяволът не е толкова черен. От нас се иска да стиснем здраво маркуча на пароструйката, да насочим горещата вода към него, да го набутаме в ъгъла и да отмием цялата кир, без да обръщаме внимание на молбите, увещанията и заплахите му…

Прочетете за новата книга на Стоян Николов – Торлака „Автономията ??????“  тук

image_pdfimage_print
Print Friendly