Кохезионната политика на ЕС цели да прехвърля средства от по-силните страни в Съюза към икономически по-слабите. Тази политика съществува от близо 25 години. Българската страна стана бенефициент на евросредства, като се включи в програмен период 2007-2013г.  За да се разбере значителната промяна, която внася усвояването на евросредствата в икономиката, погледнете графиката по-долу. Тя има за цел да покаже какъв е ръстът на сключените договори от всички възложители на обществени поръчки преди и по време на програмния период по реда на ЗОП.

zop-poruchki

Данните по-долу са за сключените договори с оглед на обекта на поръчката за 2012 г. и 2013 г.

2012-obekt-poruchki

2013-obekt-poruchka

От визуализацията се вижда ясно, че най-много средства се разходват за строителство. Като дори се забелязва ръст на разходените пари както в процентно съотношение спрямо доставки и услуги, така и като стойност на разходените средства. Нека се спрем детайлно на строителството, което е най-значимият обект на обществени поръчки. Ако приемем условно, че посредством договори за възлагане на обществени поръчки на строителство до сума 200 000 лв. се „захранва“ малкия бизнес, от 200 000 лв. до 2 150 000 лв. средния, а над 2 150 000 лв. големия бизнес, то разпределението на всички разходени средства за 2012 г. и за 2013 г., изглежда по следния начин:

2012-stroitelstvo

2013-stroitelstzo

Нищожни 2% за малкия бизнес

Изводът е повече от категоричен – малкият бизнес усвоява само 2% от разходените пари за строителство. Няма тенденция за увеличаване или намаляване на средствата, разходени посредством договори до 200 000 лв. Тази негативна тенденция се допълва и от огромния дял средства, разходени чрез договори над 2 150 000 лв – сегментът, в който за една малка фирма е невъзможно да отговори на условията за кандидатстване. За 2012 г. дялът им е 78% и само за една година се забелязва тенденция на увеличаване на големите договори. За 2013 г. те сформират 83% от всички разходени пари за строителство. Можем да заключим, че тази тенденция е за сметка на договори, които са от 200 000 лв. до 2 150 000 лв. Там имаме спад с 5%. На второ място поставяме поръчки с обект доставка. Тук приемаме друго разделение, което ни предоставя АОП, а именно: Договори до 50 000лв., договори от 50 000 лв. до 180 000 лв., договори над 180 000 лв. Ако отново условно приемем, че тези договори се сключват със съответно малък, среден и голям бизнес, то изводите са следните:

 

 

  • Малкият бизнес взима минимален дял от парите за доставки. За 2012 г. е 4% и 3% за 2013 г. Забелязва се тенденция на спад в дяла на малкия бизнес.
  • Големият бизнес в сферата на доставките получава отново лъвския пай от питата. За 2012 г. – 84%, а за 2013 г. 87%. Тенденцията е силно обезпокоителна с оглед на увеличаване на усвоените пари от големите компании за сметка на малкия и среден бизнес.
  • Средният бизнес остава с много малък дял от 12%. през 2012 г. и 10% през 2013 г.

 

2012-dostavki

2013-dostavki

И на трето място поставяме договорите, сключени по реда на ЗОП, за услуги. Тук ситуацията е идентична като при строителството и доставките. Забелязва се огромен дял от средства за едрия бизнес (88%) и минимален дял от средствата за малкия бизнес (5%). Няма тенденция към влошаване или подобряване на ситуацията от 2012 г. към 2013 г.

2012-uslugi

2013-uslugi

Както се вижда от първата графика, след започването на усвояване на евросредства, има и огромен ръст на договорите, сключени по реда на ЗОП. Т.е огромен процент от обществените поръчки е във връзка с изпълнението на европроекти. Ясно се вижда, че малкият и среден бизнес почти не участват в усвояването на европари. Забелязва се тенденция на окрупняване на дейности в една обществена поръчка с оглед на това да отидат в една компания. Това води първо до по-високи изисквания за кандидатите, което от своя страна отстранява малкия бизнес като възможен кандидат. И второ до съсредоточаване на средства в големите фирми, които са близки до основните политически играчи.

Непосредствени изводи:

  • В центъра по усвояване на европейските фондове не стои ефектът от тях, а нечий личен интерес от „правилното“ им разпределяне.
  • Тенденцията към окрупняване на парикопотока (рушветопотока) от малки и средни към големи фирми трябва да бъде изкоренена по време на следващия програмен период. В противен случай малкият бизнес отново ще бъде изтикан в периферията на изпълнението на европроекти.
  • Сами по себе си европарите не могат да направят една страна богата. Правилното управление е в основата на положителните ефекти за икономиката.
  • Европарите без добра институционална среда и върховенство на закона биват просто усвоени, но не и оползотворени.
  • Ефективността от европейските проекти не може и не трябва да замества усилията за подобряване на бизнес средата в една страна.

(Авторът Йордан Иванов е юрист и консултант в сферата на управление на проекти)

This post is also available in: English