“Който има две ризи, да даде едната на ближния си”
Лука 3:11
РИЗАТА
Той няма да слезе
с крила и лъчи.
Когато ковчези
възкръсват. Мълчи
прикрит във тълпата
очакваща Бог,
смилил се да прати
нам своя пророк.
С лице на събуден
вулкан от звезди.
Дълбаещи лудо
горящи бразди
по яките пръсти
на нашия страх.
Щом гузно се кръстим
пронякога с тях.
И чакаме свити,
не знаем кога
ще паднат звездите,
ще дойде мига.
И лигаво пъплим
по земната сплав.
С кореми, напъпили
от низост и гняв.
Че няма Спасител
да ни изведе
там – дето самите
не знаем къде.
И хленчим – Тежко ни!
А крием в дланта
ръждиви пирони.
И… както Христа.
А той все не слиза.
Небето мълчи.
Облечено в риза
бодливи лъчи.
Досущ като тая
на оня човек.
Изникнал от края
на адския пек.
А. Йорданов
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
