Знаете ли защо говорим толкова упорито за конвенции и стратегии? Знаете ли защо пропускаме наболелите, крещящите проблеми на държавата между ушите си? Знаете ли защо риалити форматите, офисите за теглене на бързи кредити, мятането на салфетки с щамповани банкноти и търкането на билетчета са приоритет, цел и символ верую?
Не, не е заради гадните норвежци. Нито заради истанбулците, макар че и те са допринесли за подобно отношение към света, Вселената и всичко останало. Мисля си друго. Основната причина е, че сме кухи лейки и се връзваме на всичко първосигнално.
Ако някой в гетото хване за краката пеленачето си, което ревяло заради колики и му пръсне главата от стената, понеже му пречи да спи, а той, видиш ли, има махмурлук, скачаме. Тоя е гаден, долен изрод, как може!? Отгоре на всичко помощи му плащаме!
Ако някой ни рече, че никой в гетото (или извън него) няма право да хваща детето си за краката и да му пръска главата от стената, пак скачаме. НПО-та, грантове, те ли ще ни кажат на нас!?
Ако някой се държи добре с нас, ние смятаме, че има нещо гнило. Все пак, няма да е без никаква задна мисъл. Ако пък се държи зле с нас, такъв к*р капан ще му скроим рано или късно, че свят ще му се завие!
Ако някой слуша чалга, значи е идиот. Ако слуша рок е пройдоха. Ако слуша техно е наркоман, ако слуша естрадна музика е мухъл…
Ако работи здравата за „никакви“ пари е бунак. Ако не работи здравата, ама взема голяма заплата, е измекярин. Ако има собствен бизнес е човек на някого. Ако не е човек на никого, значи мама и тате са му дали.
Ако успее в някоя област, значи е хомосекшуъл, наркоман, алкохолик, разведен, грозен, има много кредити, хърбав, дебел, жена му е… лека, мъжът й хойка… Ако не успее „Аз казах ли ти още преди години, че нищо няма да стане от него?“.
Ако някой наш бегъл познат все пак успее да стигне донякъде в живота и кариерата, се тупаме в гърдите „Ей тоя го познавам!“. Нищо че може да сте си били на „здравей – здрасти“. Или пък само да си го виждал веднъж в мола.
Ако обаче близък приятел или роднина го закъса, гледай к‘во става! Веднага се разкоства ситуацията до дъно и се мята тиня с голямата лопата. „Ако ме беше послушал…“; „Знаех си, че така ще стане…“.
Не съм меродавен, но ми се струва, че халът, на който сме, се дължи не само на генофонда ни, но и на ситуацията, в която сме поставени през последните седемдесет и кусур години. Ние просто нямаме чувство за общност. Ние не си помагаме, не сме откровени, не сме задружни. Всеки си е сам за себе си, всяка къщурка, всяка чета, всяка партия, всяка клика…
Ситуацията е като в оня тийнейджърски лаф „пр**би другарче“. С битовата престъпност не можем да се справим. Други са виновни. С корупцията не можем да се справим. Други са виновни. С обезлюдяването не можем да се справим. Пак други са виновни. Със здравеопазването. С бандитизма. С дерибейството. С образованието. Винаги други са виновни.
И последно „ако“. Ако ние не изградим отново съобщност, която безспорно сме имали в определени периоди от съществуването на народа си и продължаваме да се дърляме на дребно и да си подливаме вода, не конвенции и стратегии ще ни попречат. Сами ще се погубим.
Но, ако стиснем зъби и напънем жили, току-виж сме успели да си оправим кочинката…
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
