интервю с инж. Кольо Колев, собственик и управител на „Зоохранивест”:

Когато  в началото на 2010 г. година няколко от клиентите на дружеството за търговия  и производство на фураж „Зоохранинвест” са изправени пред фалит, собствениците и обслужващите ги банки решават, че имуществото им може да бъде спасено, ако фуражното дружество придобие фалиралите фирми. Така инж. Кольо Колев, собственик и управител на „Зоохранинвест”, става собственик на още няколко дружества –  фуражно предприятие край Раднево, птицекомбинат край Стара Загора, изгражда и нов завод за производство на олио край Раднево, чието откриване предстои на 1 март т.г. Въпреки, че винаги е искал да работи само във фуражната индустрия, която счита че разбира най-добре, сега инж. Колев навлиза в птицевъдния бранш и в производството на масла. Новозакупените  предприятия се управляват от фирма „Биоинвест”, 100% собственост на Кольо Колев.

kolio_kolev_pic
Кольо Колев е роден на 11 май 1969 г. в Нова Загора. Завършва ветеринарния техникум в Стара Загора, а след това и зооинженерство в Тракийския университет. Пътя си в бизнеса започва през 1995 г. с търговия с фуражни суровини и добавки за животни.  Има шанс да попадне на международна корпорация, търсеща представител за България и нейните висококачествени продукти му позволяват твърдо да стъпи на  вътрешния пазар, да завоюва позиции и на международния. Започва и производство на фуражи – първо в построения от него цех в с. Съдиево, а после купува и фуражния завод в Стара Загора.  През 2008 г. придобива  фуражния завод в Бургас. Година по-късно, след мащабен ремонт и инвестиции в производството, заводът влиза в експлоатация.

Пред Бивол.бг инж. Колев сподели своите виждания за:

* контрабандните канали съсипващи родното производство,

* бъдещите масови фалити, които предстоят,

* ролята на държавата в съществуването и преодоляването на негативните тенденции,

* бъдещите планове в развиване на селскостопанския сектор у нас, като страна-член на ЕС

– Господин Колев, как поскъпването на зърното през последните месеци се отрази на производството и търговията с фуражи, а оттам и по цялата верига през животновъдството до месопроизводството?

Пагубно се отрази. Фуражите вече поскъпнаха два пъти и половина и животновъдите все по-трудно осигуряват качествена храна на животните. Но това, което ги убива, е контрабандният внос. Вече 4 големи птицевъдни фирми в страната фалираха и аз мисля, че фалитите ще продължат. Тепърва през тази пролет бизнесът в България ще претърпи най-големите удари.

Като член на ЕС България няма граници, оттук може да се стигне до Дания без да се спира по гранични и митнически пунктове. И български фирми, които търсят некоректни печалби, безпрепятствено внасят огромни количества евтино пилешко месо. То обаче е некачествено или пък от държави, в които този отрасъл се субсидира. Не го декларират и не плащат ДДС, така ощетяват държавата и убиват местното производство. Ако цената на пилешкото месо без ДДС е 2.70 лв./кг, тези фирми печелят дори и като го продадат за 3 лв./кг. Те принуждават българските производители  да продават под себестойност, за да останат на пазара. Въпреки драстичното поскъпване на фуражите през последните месеци, цената на пилешкото месо не е помръднала.

– Как държавата би могла да се намеси в регулирането на този пазар?

Аз мисля, че нещата опират не до мерките на държавата, а до съзнанието на обществото ни. Ние непрекъснато се оплакваме и завиждаме на датчаните, че пенсионерите им живеели най-добре. Да, но там 50% от доходите отиват за осигуровки. Една държава се храни от данъци и осигуровки, и ако всички ние ги плащаме, после ще се радваме на дивидентите.

Не може на всеки кръстопът по всяко време да има контролен орган. Има директиви на ЕС, които много български фирми, с цел лично обогатяване, не спазват.После казват,че акциите на контролните органи били показни. Да такива  са, за да покажат на другите, които още не са хванати в нарушение,че това, което вършат не е правилно. И още нещо – няма да имаме нужда от нито един контролен орган, ако хората имат необходимите знания и бойкотират стоките на тези вносители. Ние виждаме, че сега държавата иска производителите да продължат да работят, а хората да са доволни от качеството на продуктите им. За първи път от много години насам потребителят е сигурен, че ако на опаковката пише кисело мляко или сирене съдържанието на продукта ще е такова. Сиренето вече не се прави с палмови масла, а с мляко и аз мисля, че това ще съживи говедовъдството в страната, което дълги години беше унищожавано. А за нас, производителите на фуражи, това ще е ново предизвикателство. Стандартът „Стара планина” регулира производството на колбаси, но само отчасти. Той гарантира, че в тях няма соеви протеини, но е създаден по старите български държавни стандарти, които позволяват влагането на сланина, без да регламентират количеството й. Стремеж към регулиране на производството и пазара има, но не забелязвам стремеж към култура на храненето. И докато потребителите не започнат сами да анализират качеството на храната, която консумират, ще има и сив сектор. А качествената храна в никакъв случай не е по-скъпа. Цената на килограм кремвирши, например, е 6 лева. Един килограм чисто пилешко месо с ДДС сега струва 3.20 лв.

– Какво още бихте искали държавата да направи за бранша?

Бизнесът винаги ще иска държавата да направи още нещо. Ние никога няма да кажем, че сме доволни. Аз лично бих искал държавата да мери с еднакъв аршин за всички. Не смятам, че е редно аз да съм декларирал всичките си производствени предприятия и да съм изряден във всичко, а до магазина ми в Якоруда някакъв човек със съмнителна машина просто да започне да мели полумухлясало зърно,смесено с клечки и боклуци, да го слага в чували, да го продава за фураж и никой да не го закача. Не съм политически обременен, не мога да бъда обвиняван и в етническа пристрастност. Но не мога и да премълча факта, че  до преди две години, когато ДПС беше на власт, в районите с изцяло турско население закони нямаше. И когато изрядни фирми стъпваха там ги приемаха „на нож”. Държавата трябва да е еднаква за всички и правилата да са прости: ако имаш лиценз – работиш, ако нямаш – не работиш. Може би нещата ще се изгладят с изграждането на новата агенция за храните, когато контролът  на храните от полето до трапезата ще се извършва от една институция, а няма да е пръснат в различни служби и министерства.

Няма да съм справедлив, ако не кажа, че през последните две години диалог между нас и институциите има. Държавата помогна да се разблокират и еврофондовете. Досега нашият сектор – фуражопроизводството, нямаше възможности да ползва каквито и да е субсидии.  Шанс ни даде програмата за развитие на селските райони и на 28 декември м.г. аз подписах първия си договор за еврофинансиране – за 216 хил. лв., от които безвъзмездната помощ е 50%. Но този проект бяхме подали още при предишното правителство, което не успя да стартира програмата.

Считам, че сега държавата  полага усилия да помогне на всичките свои граждани. Те обаче са свикнали да очакват от нея всичко и не искат да знаят основната максима – че първо трябва да си помогнат сами. Мисля, че ако държавата иска наистина да помогне на бизнеса, трябва да премахне помощите за безработица на здравите и трудоспособни хора.  И всеки, който е хванат в кражба, да не бъде наеман на работа никъде, след като това е вписано в трудовото му досие. Може би тогава другите ще се замислят дали да крадат и дали с лекота да жертват работните си места. Защото един от основните проблеми на бизнеса са кадрите.  Те са на трудов договор, заплатите им си вървят, и не считат за нужно чак толкова много да работят. Това ме принуди да назнача на работа генерал от запаса, който да заздрави дисциплината в предприятията ми, защото това е начинът да оцелеем. Ще започнем от охраната, която също нехае към задълженията си. На месец в охрана на предприятията си аз влагам 15 хил. лева. Моят партньор от Франция за охрана не харчи нито стотинка. В административната си сграда има СОТ и това му стига. Производството му е на непрекъснат цикъл и не се нуждае от охрана, защото никой там не краде.

– Оказвана ли е някога конкретна институционална подкрепа на Вашия бизнес?

Много приятно съм впечатлен от отношението на община Бургас. Още когато купих фуражния завод в града за 7 млн. евро и внесох огромна сума за местни данъци и такси си помислих, че имам право да поискам среща с кмета, на която да поставя въпроса за ужасното състояние на улицата пред портала на предприятието. Бях приет веднага, а кметът Димитър Николов удържана обещанието си и в съкратени срокове асфалтира улицата. Такова коректно отношение от представител на местна или държавна власт до тогава не бях срещал. Мисля, че ако всички инвеститори могат да разчитат на такова отношение, работата им ще е значително улеснена.

– Въпреки лошата бизнес среда, която описвате, продължавате да разширявате дейността си. Защо? И какво още планирате?

Бизнесът е като колелото – спреш ли да въртиш педалите падаш. А докато въртим педалите минаваме през най-различни места и ситуации, нещата се променят и това ни кара да прекрояваме плановете си. Може би в бизнеса човек трябва първо няколко години да си плаща, за да се научи –  не от книгите да чете, а от опита да знае.

Аз, например,цял живот съм мечтал да имам демонстративна мини ферма, в която да показвам как се прави най-доброто. Сега имам огромна ферма, пета по капацитет в страната. За 10 месеца, откакто се занимавам с нея, постигнахме големи резултати,  но точно в този момент този вид дейност не е рентабилна. Когато купувах фермата, никой не очакваше цената на зърното да скочи от 200 на 400 лева за тон.  Сега ние купуваме от Унгария еднодневни пилета-  специална генетика, отглеждаме ги,  а продаваме на пазара пилетата, излюпвани на място. Апетитът идва с яденето и може би следващия ми ход ще бъде изграждането на преработвателни мощности. Като птицевъд имам право да получа и определени декари от държавата, които да преработвам и така да затворя изцяло цикъла. Не искам да се ориентирам към зърно производство, защото не го разбирам, но ако трябва да се преборя с незаконния внос на меса, това ще е единствения начин.

Продължаваме да развиваме и фуражопроизводството, в което сме лидери на пазара. Предвиждаме 30% от продукцията на завода за олио, който изграждаме в Раднево, да е предназначена за влагане в нашите фуражи. В Бургаския фуражен завод планираме и изграждането на нова линия, за производство на специални храни за малки прасенца, които ще насочваме предимно към пазарите на страните от Балканския полуостров.  На други фуражни заводи в страната доставяме вносни храни и добавки, които не се предлагат в България. Чрез тези дейности успяхме да натрупаме богат опит в областта на храненето на животни. Затова осигуряваме безплатни консултации и съвети на всички наши клиенти.

– Заради добрата логистика на бургаския фуражен завод имахте планове да го превърнете  в най-голямата база за съхранение на зърно в страната. Приближавате ли се към осъществяването на тази идея?

И тези намерения претърпяха известни корекции. Трасето на новия пътен възел София – Созопол, минава точно край завода. Незастроеният терен край пътя вече се оказва стратегически и е въпрос на правилна преценка за какво да го използваме. Едва ли складовете ще са най-подходящите сгради там. Тях, в случай че имаме нужда,  можем да изградим на паразитните площи между сега съществуващите сгради.

До преди година изграждането на големи зърно хранилища изглеждаше удачно. Цената на зърното беше сравнително устойчива, от реколта до реколта се променяше с не повече от 20% и беше рентабилно да се държи на склад. През тази година обаче всичко е различно. Рапицата, която до сега не се отглеждаше у нас,  навлезе трайно в разпределението на посевите. Тя стартира на цена, която веднага й позволи да бъде изнесена и ние я отписахме от съхранение. Първите количества пшеница и царевица от последната реколта също веднага се изнесоха. Добрите цени позволиха на производителите, които нямат складови площи да продават веднага. Слънчогледът, който винаги тук е струвал между 360 и 600 лева, през тази стопанска година тръгна с цена от 380 лева, рязко скочи на 600 лв./т и сега се търгува за 1000 лв. /т. Всички, които бързаха да продадат, сега съжаляват, че не са реализирали достатъчно голям марж. Заради тези обстоятелства през тази година зърно съхранението не представлява голям обем от приходите на дружеството. Но складовете ги имаме, за реколта 2011 вече сме сключили договори с Държавния резерв и предстои да съхраняваме големи количества зърно за държавата.

image_pdfimage_print