Атанас Чобанов живее и работи във Франция. Той е журналист на свободна практика и оглавява сайта Биволъ, който публикува грамите на дипломати, работили у нас от Уикилийкс. Твърди, че тези публикации ще дадат тласък напред на демократичните процеси в България. Биволъ бе сайтът, който пръв публикува факти за конфликт на интереси на новия шеф на Софийския градски съд Владимира Янева.

– Господин Чобанов, вашата реакция на избора на Висшия съдебен съвет (ВСС) за председател на Софийски градски съд на Владимира Янева беше светкавична. Вие разкрихте първи това, че Янева е в тежък конфликт на интереси заради дело за имоти, част от които е придобила. Как се случи това?

– Биволъ използва достъпните публични регистри и информация от източници за своите разследвания. В случая с г-жа Янева използвахме имотния регистър, за да проверим нейното и на фамилията й имотно състояние. Сравнихме данните с декларациите пред Сметната палата, които също са публични и онлайн. Самата проверка не отнема много време. Преди месеци направихме такова разследване и за съдия Георги Колев, който беше избран за шеф на ВАС, но откритите нередности останаха без последствие. По принцип е редно медиите да правят такива проверки, защото те са корективът, контролиращ нормите на прозрачност в демократичните общества.

– Трябва ли да има последствия за ВСС, ако наистина се окаже, че Янева е в конфликт на интереси заради придобитите си имоти? Каква ще е реакцията на страните от ЕС според вас при подобен пропуск?

– ВСС премина всички граници на безочието и наглостта още при случая “Красьо”. С назначението на Янева чашата преля. ВСС вече е напълно компрометирана структура, която от страх да не загуби привилегиите си се е поставила в услуга на управляващите. Това е много опасно явление за демокрацията и спирачка за всякакви реформи и морализиране на съдебната власт. Не съм оптимист за предстоящия европейски доклад.

– Какво е вашето мнение за съдебната система у нас и прав ли е според вас посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик, като твърди, че имаме два вида съд – единият за богатите, другият за бедните?

– Съгласен съм с посланик Уорлик. Опитът ми на журналист показва, че при неоспорими факти за злоупотреби срещу силните на деня реакцията на правоохранителните органи и на съда е защитна, а не нападателна. Изпълнителната и съдебната власт дружно се бранят против опитите да бъдат осветлени кражби и злоупотреби на властта и силните хора на деня.
Погледнете какво стана с разследването на премиера по случая “Мишо Бирата”. Във всяка демократична европейска страна той щеше да е подведен под отговорност за злоупотреба с власт и възпрепятстване на работата на държавните контролни органи. А какво да кажем за данните от американските доклади, че Борисов е участвал в трафик на амфетамини, на горива и пране на пари? Какво да кажем за данните за Първанов, че се е възползвал от корупцията в армията? За аферата “Петрол срещу храни”? А данните за корумпираност на Румен Петков, на Румен Овчаров, за групировката ТИМ, за Васил Божков, за енергийната мафия… ОЛАФ в прав текст казва в една от грамите “Свалете Божков!” всички злоупотреби с еврофондове водят към него.
Може и да няма за какво, има презумпция за невиновност, но как да разберем къде е истината? Къде са проверките на прокуратурата питам? Наредихме се заедно със Саудитска Арабия и Македония сред страните, които се опозориха с отричане на сериозността на данните от WikiLeaks. Но това работи само за вътрешна употреба. Навън ни се смеят. Да не забравяме също, че и инвеститорите четат.

– Според вас как би могло да се помогне на съдебната система да излезе от състоянието на летаргия?

– Рецептите и съветите са в докладите на ЕС. Претворяването им в закон и в реформи е отговорност на законодателната и изпълнителната власт. За съжаление не се наблюдават решителни реформи. Ето пример с прокуратурата: в България 1600 прокурори представят годишно на съда около 52 хиляди дела, в Холандия при 16 милиона население и 750 прокурори предадените на съда дела са 400 хиляди. Но вината за това състояние на нещата не може да се търси само в главния прокурор Велчев, който вместо да гони престъпници, е трябвало да обезвреди “терористичната организация на Филчев”. Вината е най-вече в законодателната власт, която упорито отказва през годините да реформира съдебната система.
Съдебната система в момента се резюмира с вица за аборигените: “шушу-мушу, бух в казана”. Този, който е част от “шушу-мушу”, знае, че казанът не е за него. Ролята на медиите е да разкодира и огласи гръмко това “шушу-мушу”. Останалото е въпрос на обществена нетърпимост и външен натиск.

Ние като медии трябва да си вършим работата, да правим разследвания, да осветяваме зависимости. Освен това в българските условия на припокриващи се скандали и бездействие на прокуратурата не трябва да забравяме бързо. Трябва да сме злопаметни, зли като булдози и да гоним до дупка правоохранителните органи да си свършат работата.
В противен случай разкритията се забравят и потъват без последствия. Погледнете какво стана с разкритието, че членове на ВСС, висши магистрати и адвокати са се организирали в масонска ложа (BalkanLeaks). Пошумя се в медиите и отмина. Не беше прието законово ограничение за магистратите да не могат да членуват в такива общества.

– В страната предстоят избори за местна власт и президент. Как ще протекат те според вас?

– Предполагам, че ще има отново мръсна кампания и масивен контролиран вот. Изборният кодекс въведе само козметични промени, които няма да ограничат купуването на гласове. Един милион “мъртви души” ще се търгуват, те най-вероятно вече се търгуват. Това са българите, живеещи извън страната.С техните гласове се злоупотребява.
Има прости и ефективни решения за проверка дали един вот е равен на един гласоподавател и да се спрат злоупотребите. Дори в самолет можете да платите с банкова карта и да се провери в реално време дали имате достатъчно пари за покупката. Защо да не може да се приложи подобна система и за проверка при гласуване? Отговорът е прост: няма политическа воля да се отстрани този сив ресурс от гласоподаватели. Ето затова, а не защото има опасност от злоупотреби при дистанционно гласуване, българите в чужбина са лишени на практика от право на глас.

– Кой според вас има най-големи шансове да стане държавен глава?

– Не мога да отговоря, преди да се декларират всички кандидати.

– Добре ли беше, че Синята коалиция проведе отворени избори за кандидат за кмет на София и за президент?

– Да, това беше добре, това е правилна европейска практика. Не е добре, че има съмнения за купуване на гласове и манипулации. Това си е нашата балканска проказа, която заразява и най-добрата идея.

– Какво е мнението ви за управлението на ГЕРБ и какви са слабостите на министър-председателя?

– В нормална държава на Борисов мястото му щеше да е в затвора заедно с Маджо, Маргините, Божков, тимаджии, сикаджии, висаджии, Алексей Петров и други оцелели силови босове.  Гражданската апатия и простотията на българите много умело се използват и от великите сили, за които не е важно дали управлява “кучи син”, а е важно да управлява “техен кучи син”, както е казал Рузвелт за диктатора Сомоса. Борисов го държат на каишка с компромати за тъмното му минало и от Изток и от Запад. 

Мнението ми за ГЕРБ е, че това беше проект за пълна и окончателна амнистия на престъпните олигарси, което се и случи. При това се случи перфидно, хитро, с паралелно компрометиране на идеите на класическата демократична десница, чрез изземване в куха реторика на нейните теми: лустрация, прозрачност, справедливост… Реторика без реални действия, или действия точно наопаки. Борисов е някаква балканска карикатура на батман, който лети напред-назад по опънато въже между руското и американското посолство. Напоследък надделяват американците. Видяхме как Уорлик доведе “кучия син” на каишка в парламента. В интерес на истината това е по-добрият вариант, но най-добрият лакмус за това какво се случва зад кулисите и кой печели в състезанието по “дърпане на батман с компромат”, ще е решението за АЕЦ Белене. Като цяло обаче жална му майка на националното ни достойнство и на европейския ни идеал с такъв зависим премиер.

Безнаказаността на олигарсите имаше определена цена. На западните партньори трябваше да им се дадат някакви гаранции за нормалност. Това са няколкото “бели врани” в правителството: Плевнелиев, Младенов, Трайков. В тях е слабостта на олигархичния проект ГЕРБ. Силно се надявам, че тези министри ще имат сили да се противопоставят на кохортата на Златев, Божков и ТИМ в обозримо бъдеще. Но пък не виждам такова бъдеще да се случи с Борисов като премиер.