Работещ бизнес се убива… с банка, съд и ЧСИ

Поредната банка в България е обвинена, че не спазва закона. В случая Банка Пиреос България АД е обвинена от Иван Минев, собственик на АЙ ПИ ЕМ ЕООД, че е обсебила огромна сума негови пари – десетки милиони евро.  От БНБ твърдят, че  всичко е наред, защото когато изпратили запитване до обвинената в нередности финансовата институция, от там отговорили, че са действали правомерно. И прокуратурата не открива данни за извършено престъпление. Историята звучи познато, сюжетът е ясен, само част от действащите лица са различни. Територията, в която се развива действието обаче обуславя рамките на безнадеждност. 

През 2004 г., когато започва тази история, компанията  ЕООД е много добре работеща. Тя вече има 11 години история на пазара и международни партньори. От края на 1993 г. АЙ ПИ ЕМ ЕООД е лицензиран търговец на отпадъци от черни и цветни метали. Собственикът й Иван Минев работи на международните пазари още преди началото на прехода. По време на кабинета Инджова през 1994 – 1995 г., дружеството купува 10 декара земя от Министерството на търговията. Тя е платена на пазарната си стойност. Парцелът се намира в Русе.  Компанията започва да изпълнява инвестиционна програма за развитие и изгражда завод. Фирмата е тази, която през 1996 г. атакува и  „събаря“ експортните такси на база споразумението на асоцииране на България към ЕС.  В края на 90- те вече са в ход предприсъединителните директиви на ЕС. През 2003 г. компанията има отлично структурирано предприятие, изградено по европейската директива от 1999 г. Партньорите към онзи момент са немски и холандски. Тя стои много добре на пазара.

През 2004 г. фирмата започва да развива рециклиращ бизнес. Закупува най–добрата за времето си рециклираща инсталация – френска. Тя е инсталирана в стотици заводи из Европа, САЩ и Канада. Минев се решава на инвестицията от 800 000 евро за инсталацията, защото предстои търга за суровините от Агро Биохим – Стара Загора. Заводът е най–реномираният производител на изкуствени азотни торове на Балканите. АЙ ПИ ЕМ ЕООД има договор да придобие и преработи метални детайли, които ще бъдат подменени с нови при ремонтните дейности. Изненадващо обаче Агро Биохим е обявен от държавата в несъстоятелност. Въпреки че претендира за част от масата на несъстоятелността, компанията не е избрана да преработи суровините от старозагорския завод. Все пак, тя придобива малка обособена част от масата на несъстоятелността, но вече е инвестирала в закупуването на френската поточна линия. Теглен е кредит от около 800 000 евро от Българо – американската банка за развитие. Лихвата по заема е около 16 – 17%. През 2004 година в офиса на фирмата се появява регионалният директор на Банка Пиреос България АД – Снежана Игнатова. От финансовата институция предлагат да рефинасират кредита към БАКБ (към онзи момент банката няма общо с Цветелина Бориславова) с лихва от 4%. Това се оказва решаващо за Иван Минев. Тогава България все още не е част от ЕС, но Пиреос е европейска банка. Взаимоотношенията между банката и компанията започват с оборотен кредит в размер на 150 000 евро. На 19 май 2004 г. в централата на Пиреос в София е подписан договор за тази кредитна линия. За изненада на юриста на компанията Мариана Минева, която е сестра на Иван Минев и бивш съдия, в книжата има и договор за цесия. Тя е прехвърляне на вземане за 100 000 евро от контрагенти на АЙ ПИ ЕМ ЕООД в полза на гръцката банка. Финансовият инструмент е представен, като обезпечение. Минева не разбира как цесията хем е способ за погасяване, хем е обезпечение. За същия кредит обаче е подписан и договор за особен залог. Сестрата настоява АЙ ПИ ЕМ ЕООД да не подписва контракт с Пиреос при тези услоявия, но Иван Минев пренебрегва съвета й.

Компанията открива и специална цесионна сметка, която обаче е описана в договора за особен залог. Кредитополучателят е задължен всички постъпления от външнотърговска дейност да преминават през тази сметка. От АЙ ПИ ЕМ ЕООД години наред не осъзнават, че парите които постъпват в цесионната сметка автоматично сменят собствеността си. Те стават притежание на банката и тя се разпорежда с тях. Сметката формално се води на името на фирмата, но тя пък няма право да се разпорежда с активите в нея. От своя страна 150 – те хиляди евро са своеобразен револвиращ кредит, който трябва да бъде погасен до 19 май 2005 г. От Пиреос обаче започват да го погасяват предсрочно по свое усмотрение – не се погасява само лихви, но се обслужва и главницата. Погасяването обаче се отразява, като оборот по заеманата сметка, а погасеното не се отписва, като дълг.

Парите пристигат от Германия в цесионната сметка. Банката уж погасява част от задълженията с превода, но не ги отписва като такова. Същите пари Пиреос ги превежда в заемната сметка на фирмата и  те се усвояват от кредитополучателя, но като задължение към банката.

На практика Пиреос „кредитира“ АЙ ПИ ЕМ ЕООД с нейните пари

До лятото на 2006 г. банката рефинасира заема към БАКБ и отпуска няколко кредитни линии за оборотни средства. Всичко на стойност около 2,5 милиона евро. За кредита от 2004 г. от 150 000 евро за сключени два анекса. С тях, той нараства на 500 000 евро. Според финансова експертиза и документи издадени от банката, от 19 май 2004 г. до 2 юни 2006 г. само за предсрочни погасявания по този кредит (500 000 евро) са усвоени 3 793 638. 65 евро. Малката подробност е, че тези средства са част от съвкупността на особения залог. За да извършва предсрочно погасявания обаче, банката трябва да изпрати съобщение за това към кредитополучателя по чл. 33 ал. 1 от Закона за особените залози. Това не е направено. На практика банката акумулира кредитен ресурс със средства на АЙ ПИ ЕМ ЕООД, за да го отпуска после на фирмата. По този „механизъм“ до 1 март 2007 г. са извършвани „погасвания“ от цесионната сметка в размер на 7 915 183. 65 евро, но банката не отписва финансови активи и не урежда погасени задължения. Този ресурс остава на разположение на финансовата институция. От него през 2007 г. са формирани допълнителни кредити в размер на 4 289 520.  От тази сума 2 милиона отиват за рефинансиране на старите догори, по които вече написахме, че е имало погасване в размер на почти 8 милиона евро.

Договорът за цесия не се подновява след март 2007 г., но цесионната сметка продължава да действа в полза на банката при същите условия. Без договор. До 23 юли 2008 г. през нея са извършени „предсрочни погасявания“ в размер на още 4 966 600.97 евро.

От 19 май 2004 до 23 юли 2008 г. общата сума на „погасвания съгласно прехвърлени вземания“ и частични „предсрочни погасявания“ преди падеж от цесионната сметка със суми от съвкупността на особения залог възлиза на 12 881 784. 62 евро. Отделно от това АЙ ПИ ЕМ ЕООД са платили още 3 126 659.83 евро лихви.

След цялата съвкупност от порочни финансови практики води до загуби за АЙ ПИ ЕМ ЕООД от над 22 946 406.45 евро към 22 02 2009 г. Финансовата експертиза сочи, че реално Пиреос е отпуснала 843 441 евро кредит на фирмата.

Според представители на фирмата, от Банка Пиреос България АД са обсебили почти 23 милиона евро реални активи.

На 28 02 2009 г. няма парична наличност по сметките на АЙ ПИ ЕМ ЕООД. Банката обаче претендира за дължими 4 833 740. 60 евро. Въпреки че по сметките на дружеството няма наличност, като стъпва на това кредитно салдо от 2009 г., чрез служебни усвоявания и погасявания от разплащателната сметка, банката формира салдо към 17 юли 2013 г.  10 395 333. 43 евро. На практика банката отпуска и погасява служебно от свое име обороти по кредитите на АЙ ПИ ЕМ ЕООД.

През 2010 г. Иван Минев регистрира АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД, за да може да продължи да работи по международна сделка. Има перспективата да получава материали от международния пазар за преработване. За тази сделка има одобрена кредитна линия от 20 милиона евро от стана на австрийския офис на Уникредит Булбанк. По договора обаче  бенефициент е и Пиреос. От гръцката банка провалят сключването на контракта. Те държат всички активи на АЙ ПИ ЕМ ЕООД, но отказват да финансират дейността й. Всичко сочи, че Пиреос води фирмата на фалит, но собствениците й все още не го разбират. Те търсят стопанско решение на проблема, а не съдебно. 

През септември 2012 г. за пръв път банката съобщава, че пристъпва към изпълнение по Закона за особените залози. Тогава кредитополучателят питат какво е погасявано до този момент, щом дългът възлиза над 6 милиона. Ревизия в счетоводството на АЙ ПИ ЕМ ЕООД през 2012 установява, че банката не е описвала погасените задължения, а по цесионната сметка са минали над 16 милиона евро.

Финансовите затруднения са факт. През есента на същата година Мотофое завежда иск за несъстоятелност срещу  АЙ ПИ ЕМ ЕООД заради дълг от 100 000 евро. Малко по-късно Пиреос се присъединява с иск за почти 7 милиона и лихвите по тях. В този момент предприятието все още работи и изпълнява договори, защото АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД е наело мощностите му.

На 4 декември 2012 г. АЙ ПИ ЕМ ЕООД завежда искова молба срещу Банка Пиреос България АД с общ материален интерес от 35 581 042. 15 евро. В този иск влиза и отрицателен иск за недължимост на 6 760 518.49, претендирани от банката. С договор за цесия от 06. 12. 2012 г. АЙ ПИ ЕМ ЕООД прехвърля своите претендирани вземания по исковата молба в размер на 28 604 541. 15 евро към АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД.

В хода на съдебното дело по несъстоятелността се установява от документи на банката, че към 28 февруари 2009 г. тя не е  отбелязала просрочени задължения по кредитите на АЙ ПИ ЕМ ЕООД. Пак от същите документи става ясно, че първите просрочени задължения се появяват на 30 октомври 2011 г. Отново според експертизата, между тези две дати, банката е извършвала служебни усвоявания и погасявания без наличности по сметките на кредитополучателя. Собственикът на АЙ ПИ ЕМ ЕООД твърди, че в резултат на това финансовата институция е генерирала изкуствено още близо 7 милиона евро към претендираните от 2009 г. задължения.

Както се казва, дяволът е в детайлите. Делото по несъстоятелността се гледа от няколко съдии. Нейко Нейков, Геника Михайлова, Пламен Колев, Петър Петров, Владимир Вълков и Зорница Гладилова са арбитри по този казус. Съдия Петър Петров отказва да постанови съдебен акт, след като делото е обявено за решаване. Командированият от Софийски районен съд съдия Владимир Вълков мълниеносно постановява решение и открива производството по несъстоятелност. Същият магистрат назначава за временен синдик Христина Миленкова. Нейната основана задача е да изготви списък на кредиторите на АЙ ПИ ЕМ ЕООД, съобразно търговските му книги. Тя трябва да подготви провеждането на първото общо събрание на кредиторите. На това общо събрание следва да се избере постоянен синдик. То се случва на 04 ноември 2015 г.  В представения списък от кредитори, изготвен от временния синдик, липсва Банка Пиреос, защото според търговските книги на дружеството, тя е основен длъжник, а не кредитор. На събранието се появява и представител на Пиреос – адвокат Добрина Шопова – Леонтис , която настоява банката да бъде дописана, като кредитор в списъка на временния синдик. Христина Миленкова отказва. Банката не фигурира в последния списък на АЙ ПИ ЕМ ЕООД, като кредитор. Както вече казахме, финансовите отношения между двата юридически субекта е обект на съдебен спор. АЙ ПИ ЕМ ЕООД е вписала в баланса си претендираното си вземане от Пиреос, посочено в исковата молба. Съдията Владимир Вълков, който администрира общото събрание обаче на своя глава включва Пиреос в списъка на кредиторите. Така Пиреос се превръща в основен кредитор с 80% и има право да посочи и избере синдик. От банката избират синдик Мария Шукерова. Както вече Биволъ е писал, Шукерова е сред новоизбраните от БНБ банкови синдици и съпруга на известния частен съдебен изпълнител Мирен Бъзински.

Решението на съдия Владимиров е отменено, като незаконосъобразно от друг състав на СГС, след обжалване. Отменено е и назначението на Мария Шукерова за постоянен синдик. Въпреки това, в следващо заседание, съдия Вълков я назначава за служебен постоянен синдик и се отвежда от делото. На негово място влиза съдия Зорница Гладилова. По странно стечение на обстоятелствата нейният съпруг Стефан Георгиев е колега на Мария Шукерова – банков синдик. Според защитата на АЙ ПИ ЕМ ЕООД, съдия Вълков е заобиколил решението на въззивната инстанция с този си акт. Той обаче е необжалваем. Веднъж назначена, Шукерова вкарва в списъка на кредиторите Банка Пиреос. Както вече казахме, нейните претенции са обект на съдебен спор, но са преимуществени пред тези на безспорните кредитори.

По искане на синдика Мария Шукерова, съдия Гладилова обявява в несъстоятелност АЙ ПИ ЕМ ЕООД, с основен мотив – неизпълнен договор за наем за около 4000 лв. Съдът приема, че неизпълнението на този договор уврежда масата на несъстоятелността. За двата месеца, в които Зорница Гладилова е съдия по това дело, тя приема списъците с кредитори, изготвени от Мария Шукверова и се отвежда. Мотивира си отвода с изразените от длъжника съмнения в нейната безпристрастност. В момента АЙ ПИ ЕМ ЕООД жали пред САС решението на Зорница Гладилова за обявената несъстоятелност. По жалбата са проведени две открити заседания и на 13.12.2016 г. делото е обявено за решаване. Към днешна дата все-още няма произнасяне по казуса. Причина за забавеното производство по обжалването е, че съдия Гладилова е изпратила делото неокомплектовано на въззивната инстанция. САС на два пъти изисква от СГС да окомплектова материалите по делото, защото ги получава непълни. Естествено това бави решаването на делото, но не спира осребряването на активите на АЙ ПИ ЕМ ЕООД. Единствената пречка пред Банка Пиреос да разпродаде активите на компанията е наемателят АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД. Той не може да бъде изваден от имота на предприятието, поради осребряване на имуществото на наемодателя, при действащ  договор за наем,  няма правно основание и да запечата фабриката.  Синдикът има два полезни хода – да атакува и развали договора за наем или да иска незабавно обявяване на несъстоятелност на длъжника. Тя задейства и двата правни механизма. Шукерова входира 4 еднотипни искания за обезпечение на бъдещ иск срещу наемателя АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД в Софийския районен съд. Иска извеждане на наемателя от имота, запечатване на фабриката и предаването й на трето лице за пазене. Три състава на СРС отказва да уважат исковете й с мотив, че за запечатването на фабриката трябва да има разрешение по делото за несъстоятелността. Освен това такава мярка не е подсъдна на районния съд. Четвъртият състав обаче – 50 състав на Съдия Методи Шушков уважава искането на Шукерова. Имотите са предадени за пазене от трето лице. Шукерова възлага изпълнението на обезпечителната мярка на двама ЧСИ-та – Александър Бизов за офиса на АЙ ПИ ЕМ ЕООД в София и на Иван Хаджииванов за производствената база в Русе. Двамата определят за трето лице – пазач фирма Саламандър АСО ФЛ ООД. 

В определението на съдия Методи Шушков няма и дума за изгонване на наемателя с целия му персонал, но ЧСИ – тата „доразвиват творчески“ постановеното от съда и запечатват помещенията, като отстраняват фирмата- наемател от офисите и фабриката. Обезпечителната мярка е обжалвана пред СГС. 21 състав на СГС с председател Биляна Балинова, която е и докладчик по делото, отменя решението на съдия Шушков с определение от 22 юли 2016 г., като незаконосъобразно. Обезпечителните мерки са отменени, а обезпечителната заповед обезсилена. Вече три месеца ЧСИ – тата не „успяват“ да изпълнят посоченото в определението на съда и  да предадат имотите на наемателя АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД. Като причина те изтъкват, че „лицето пазач“ има договор със синдика, по силата на който му е забранено да предава имотите. Междувременно синдика Шукерова е завела дело в СРС за извеждане на наемателя АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД от имотите. Това дело следва да установи дали договора за наем е действащ. Макар че делото е висящо и се чака насрочване по него, с действията си синдика Шукерова предрешава делото. Именно това е основният мотив на СГС, за да обезсили постановените от районния съдия Методи Шушков  обезпечителни мерки. Нещо повече- по заведените от синдика пред районния съд в София дела за атакуване на договорите за наем до настоящият момент няма насрочено и проведено заседание. По неизвестни причини по тези дела няма никакво движение.

Независимо от пълната отмяна на обезпечителните мерки синдикът Шукерова и частните съдебни изпълнители отказват да върнат имотите на търговеца наемател АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД ЕООД. В София ЧСИ Александър Бизов след четири месеца протакане постановявя отказ от връщане на имота, с което отказва да изпълни влязъл в сила съдебен акт. Това поражда отново производство по обжалване пред СГС: този път срещу отказа на ЧСИ Бизов да изпълни съдебен акт. Търговецът подава нова жалба на 02.12.2016 г. , дело е образувано пред СГС, но още няма постановен съдебен акт.

По същото време съдебният изпълнител в гр. Русе Иван Хаджииванов, без да постановява изричен отказ от изпълнение на съдебен акт, също не въвежда търговеца във фабриката, като го уведомява, че синдик Мария Шукерова е подала молба до министерство на правосъдието с искане за правна помощ и тълкуване дали трябва да бъде изпълнено определението на СГС и имота да бъде върнат на наемателя.  С това Шукерова се опитва да се сдобие с тълкуване на съдебен акт от изпълнителната власт и по- специално с инструкции как да бъде заобиколен влязъл в сила съдебен акт и същият да не бъде изпълнен. Това също е творчески принос към върховенството на правото. 

Потърсени за коментар от банка Пиреос отговориха лаконично, че “всички действия на Банка Пиреос България са напълно законосъобразни.”

“Тъй като по настоящем има висящо съдебно производство, след неговото окончателно приключване  ще Ви бъде предоставена информация.” – обещаха още от банката.

Този случай за пореден път демонстрира колко пасивна и незаинтересована е БНБ, колко е компетентна прокуратурата в разследването на финансови престъпления и има ли въобще върховенство на закона у нас. 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Димитър Стоянов

Работил в БНР, бТВ, Нова Телевизия и АгроТВ. Носител на приза “Журналист на годината” за 2018 г. Носител на специалната награда George Weidenfeld за смела разследваща журналистика за 2019 г. Почерпете Димитър и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Димитър Стоянов (see all)

• ВСС предлага на Кьовеши прокурор смачкал разследване за злоупотреби с европари - 10 септември 2021
• Oбщина Земен ще връща 666 000 лв. еврофондове след разследване на Биволъ и намеса на OLAF - 3 септември 2021
• Балчик се готви да хариже улица до морето на Станко с влака-убиец от Хитрино - 29 октомври 2020