Факторът “Страх” отличава тези избори от всички други досега.
ЦИК се страхува да излага публично аргументите си – протоколите от заседанията й са по-секретни и от досиетата “Х”. Вече на всички е ясно, че комисията действа под политически натиск. Ако юристите там се намират под същия натиск и когато изпълняват задълженията си като магистрати, юрисконсулти, членове на различни органи, държавни експерти и т.н. – наистина тежко ни и горко.
Членовете на ОИК се разбягват като пилци – такова текучество не е познато на никои други избори. Натрапчиво е усещането, че остават предимно онези, които са силно мотивирани от нещо. От какво ли – при тези толкова ниски официални възнаграждения?
Ако ЦИК се страхуват да изразяват свободно и открито правните си аргументи и да направят публични изказаните мнения при взимане на решения – какво ли се случва със свободата на мнение в ОИК – за СИК няма да говоря.
Страх от липсата на държава – в навечерието на изборите се допусна ултраси вместо институциите да въздават справедливост срещу недосегаемите местни и национални олигарси. Като резултат, някакъв черноризец с блеснал поглед си плаща на телевизиите таксата за медийно отразяване на избори, за да разяснява как може да въведе ред – само да му дадат МВР. Затова на тези избори ще има хора, които ще гласуват от страх, а други от омраза.
Силен страх от “монтанското” право – писано и неписано, наложено по милиционерски. Страх и от това, че дебелата, разтварящата се бюлетина няма да ни позволи да гласуваме свободно. Има страх дори да се съобщи броят на избирателите за местни и президентски избори, за да не се направи анализ на числата и да лъсне за пореден път цялата несъстоятелност на начина на формиране на избирателните списъци. Страх да се каже ясно, че Изборният кодекс е сбъркан, много зле написан и изборната администрация няма капацитет да го приложи.
Вече повече от 50% от хората не желаят да отговарят на въпроси от социологически изследвания ( нормалният рейт на откази е 30%) – това очевидно е страх да се изразяват оценки, макар и анонимно, които могат да не се харесат на някого. Тези 50% са индикатор за индуцирано чувство на страх и усещане за тотален контрол. Необратимо се върна и страхът, че слушат какво си говорим по телефоните. Страх…
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
