Жипката – прозорец към света!

Много правилно го каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От жипката на премиера Борисов светът се вижда по-добре. И ние нямаме никаква причина да се съмняваме в думите му, защото в тях има логика.

Жипката е нещо като кутия на желанията. Който се вози в нея вижда един прекрасен свят. По шосета, села и паланки трудови хора посрещат почтително Борисов, той ги поздравява свойски, разказва им какво е направил за тях, те му благодарят раболепно и жипката продължава в неизвестна посока.

Не казвам, че всички тия посрещачи на жипката са предварително поставени на правилните места статисти. Сигурно сред тях има и наистина случайни хора. Не виждам нищо странно. Колко му е някой наплашен, обезверен и пречупен човечец, отдавна примирил се, че нищо н е зависи от него, да каже няколко благи думи в очите на премиера? Едва ли можем да очакваме изразяване на остра гражданска позиция, при положение, че мафията на ГЕРБ е пуснала пипалата си до всяка точка на България и държи икономическите ресурси. Ако някой човек дръзне да критикува, първо никой не би го излъчил по която и да е медия, и второ, гарантира си безработица и още стотици проблеми.

Та, затова на Нанков му се струва, че от жипката светът е като гледан през розови очила. Където и да спре премиерът, всички са добре, щастливи са, благодарни са… Идилия. Дори и да не спира, пак така. Той помаха, хората помахат, усмихнат се, да, плахо, за да прикрият зъбния си статус, но все пак се усмихват. И така.

Питам се само дали заместник-министър Нанков наистина е толкова лековерен и простоват или е наясно, че когато жипката отмине, тогава хората казват какво наистина си мислят. Ама не с половин уста, а го изкрещяват. Защото дори и навикналите на некадърни и крадливи управници българи вече са сащисани от лакомията и безхаберието на ГЕРБ. И нито прехвалената харизма на премиера, нито бълващите лъжи социологически агенции или силно оредялата, но вярна армия от лелки и наивни младежи могат да скрият краха на смятащия се доскоро за всесилен Борисов.

Винаги е забавно да гледаш как набедени за величия посредствени хора се сриват главоломно. Те никога не могат да повярват, че вече никой не им се възхищава безплатно и че дори и най-доверчивите са проумели що за алчни некадърници са всъщност. В това отношение Бойко със сигурност ще се превърне в емблематичен пример. Самочувствието му се беше напомпало могъщо, след като концентрира основните инвестиции на държавата в София и проектите, полезни за софиянци. Така за известно време си беше осигурил сравнително комфортна обстановка в столицата и не намираше за нужно да я напуска. Да, но в София са съсредоточени по-голямата част от образованите и висококвалифицирани българи, а тях не можеш да ги лъжеш дълго. Когато най-после им писна и излязоха на улиците, Бойко обърна палачинката като типичен селски тарикат, какъвто всъщност е по дизайн. Качи се на жипката и захвърли столицата омерзен, за да огрее провинцията като един истински Пожарникар – Слънце.

До вчера давал за пример софиянци и това какъв стандарт има в столицата, как се строи, колко милиона живеят в охолство в нея, той изведнъж почна да обяснява на хората, които се изпречваха на пътя на жипката му, как сега вече ще се работи за обикновения, отруден човек, след като ония жълтопаветници (според речника на зам.-министър Нанков) са излезли такива неблагодарници. В никакъв случай не бива да надценяваме Борисов и да се съмняваме, че обиколките му с жипката до голяма степен се дължат на болезнената му необходимост да захрани посмачканото му от столичните протести его.

Пак се питам обаче, толкова ли са наивни и той, и Нанков, че да вярват на плахото одобрение, което получават по друмищата и мегданите. Защото, ако ползват жипката просто за евтин пиар, всичко си е в рамките на нормалното за ненормалната българска политическа среда. Но, ако освен всичко вярват, че народът ги харесва и обича, значи са си направо за освидетелстване.

P.S. Все пак на министър Нанков не може да му се отрече известен принос към богатството на българския език. До интервюто, в което хвалеше жипката като средство за преодоляване на дистанцията до обикновения човек, поне аз не бях чувал словосъчетанието „диванни политици“. Все още разсъждавам върху значението му, но щом постоянното присъствие на задната седалка в жипката го употребява, значи носи в себе си някакъв хитроумен замисъл. Или пък не?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022