Как е времето в Москва?

–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

–          Ама вие сте в течение…

–          Аз може и да съм в течение но, като те питам нещо, ще ми отговаряш, без да ми се правиш на интересен! Не ме бъркай с кафяв репортер на „Квик“! Струва ми се, че много бързо започна да се самозабравяш и да риташ срещу ръжена!

–          Добре, съжалявам, ако съм ви обидил. С Черепа всичко е наред. Ще влачим бумагите до Второто пришествие. Сега съм им казал на уважаемите сънародници, че превеждаме документите на арабски, което ще отнеме доста време.

–          Това беше тъпо. Всеки с поне малко акъл в главата се досеща, че в Обединените арабски емирства все ще се намерят няколко колеги, който да поназнайват английски. Още, когато ми беше заместник, съм ти казвал и повтарял неведнъж, че ги шиеш с бели конци и не става само с биене в гърдите. Поне малко такт проявявай, значи!

–          Да, но, старши, ако бях казал, че документацията ще се превежда на английски, разни продажни журналисти щяха да ревнат на третия ден и да питат как вървят нещата и кога ще имаме реални резултати.

–          Както и да е. Ако искате и на санскрит ги лъжете, че ще я превеждате, само замотай нещата, докато утихнат, защото имам опасения че, при положение, че арабите, не дай си Боже, върнат Черепа, той ще се разприказва, за да спаси поне малко кожицата. А има какво да каже по ужасно много деликатни теми, не е нужно да ти обяснявам. И не ме наричай „старши“. Все ти повтарям да не забравяш, че Прокуратурата не е Милиционерското.

–          Тъй вярно, началник!

–          Май сбъркахме много здраво…

–          Какво, началник!? С мен ли!? Ама аз тепърва загрявам, ще се науча. Какво са някакви си седем години без обвинително дело? Аз само ви гледах и попивах челен опит, за да мога сега да разгърна пълния си потенциал…

–          Моля те! В никакъв случай не разгръщай никакъв потенциал! Просто слушай какво ти се говори и изпълнявай стриктно. Можеш да носиш каскета, да говориш важно, да разправяш, че сме в клуба на богатите и никой не ни стреля. Тъпо е, ама се търпи. Но никакъв потенциал не разгръщай по свое усмотрение, че ще стане страшно. Повече за теб, отколкото за мен, повярвай ми.

–          Добре, добре. Ама, все пак, с мен ли имахте предвид, че сте сбъркали, началник?

–          Стига с тия досадни въпроси! Да речем, че по навик си сложих девет, а не седем захарчета в кафето. На диета съм. Твърдо решен съм да върна стройната си фигура. Ама, да оставим мен. Каква е тая твойта нова мода да повтаряш по хиляда пъти друг досаден въпрос?

Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

–          Кой?

–          Как е времето в Москва?

–          Със същата цел, с която ще си позволя да ви задам още един на вас, макар и да се страхувам, че и той ще ви се стори досаден.

–          Казвай, айде. То се е видяло, че няма да се отърва в добро настроение.

–          Какво е санскрит?

–          Искаш да кажеш че, когато те питат нещо, на което не можеш или не искаш да отговориш, ще връщаш контравъпроси? „Как е времето в Москва?“; „А знаете ли как е на санскрит „Аз съм главният прокурор“?“.

–          В общи линии нещо такова си представям, макар и не чак в детайли.

–          Май сбъркахме много здраво…

–          А как е на санскрит „Как е времето в Москва“? – тут туут тут туут… – Тоя ми затвори! Какво си мисли… По, дяволите, кабинетът ми се подслушва… Шегичка, началник! Наистина!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022