Как Клубът на писателите в Бургас се превърна в мутренско казино Mind the horns!

За Деня на българските будители, едва ли е нужно да представяме Христо Фотев, класика на българската поезия, един от най-силните ни съвременни поети, превърнал Бургас в нетленна сцена на вечния човешки порив към любов, красота и щастие. Според критиката и читателите, стихотворението “Господи, колко си хубава…”, лиричен химн на “фотевата” сетивност, е едно от най-изящните произведения на българската любовна лирика.

В негова памет ще представим схемата, по която е приватизиран и превърнат в мутренско казино Клубът на писателите в Бургас, където беше дълги години творческо място на поета. Клубът беше един оазис на хората, които извоюваха за морския град прозвището “Градът на поетите”, а за България създадоха непреходни и прекрасни паметници на духа. Този Клуб на писателите в Бургас бе напоен не само с енергията на Христо Фотев, но и носеше “мириса” на неговата душа, на душите на десетки талантливи творци, като Илия Буржев, Реджеб Кюпчу, Николай Искъров, Недялко Йорданов, Славчо Чернишев, Димитър Велинов, Янаки Петров, Колю Колев, Георги Равнинов, Стефан Химитлийски, Георги и Венда Райкови… Повечето от тях вече не са между живите, но това което са сътворили ще остане във времето. Малкото пространство на бургаските поети и писатели десетилетия наред концентрираше в себе си безкрайната Вселена на интелектуалното съзидание. Помещението на улица Милин Камък 1, близо до “главната” “Александровска”, беше задължителната спирка на пристигащите от столицата писатели, драматурзи, художници и хора на изкуството. Това клубче, заедно с малката си книжарница, където се продаваха единствено книгите на литературната общност, бе не просто едно средище, или работното място, а един своеобразен храм на културата, който може би заслужаваше съдба на музей.

Христо Фотев напусна този свят, разочарован и отритнат от родния си град. Още докато беше жив, той трябваше да преживее унижението, каузата на която посвети живота си – в Бургас да има едно писателско средище на национално равнище – да бъде цинично погребана. Година преди да почине геният, който би бил гордост за всяка национална култура, е ликвидиран окончателно Писателският клуб, където преминава творческата му съдба.

“Господи, колко са грозни…”

В последните дни на своето управление, през лятото на 2001 г., областният управител на Бургас Васил Камберов решава, че е изгодно да направи заменка. Но не каква да е, а да замени помещенията на храма на Евтерпа, които са единствената база на бургаските поети и писатели през всички превратности на времето и политиката. Трите помещения на клубчето с обща площ около 220 кв.м. в сърцето на града са оценени на 139 000 лв и отстъпени срещу два апартамента по 70 кв.м. в крайните райони Зорница и Славейков и доплащане.

Фирмата, която прави изгодната заменка се казва “Камон Турс” и принадлежи на тъста на бизнесмена Симеон Симеонов, който е най-близкият съдружник и бизнес партньор на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов. По това време Николов е фактор в местната структура на управляващото СДС и общински съветник от партията на “сините”. Камберов му се води пряк партиен началник. Самата фирма “Камон Турс”, заедно с “Лари” ООД са известни като едни от “скритите” фирми на Николов и Симеонов, чрез които минават определени сделки, които не трябва да бъдат свързвани пряко с техните имена, разказват техни партньори.

Заменката става на 27.07.2001, а два месеца по-късно, на 29.09.2001 “Камон Турс” продава само едното партерно помещение от 136 кв/м за 93000 лв. Най-вероятно вписаната като материален интерес сума няма нищо общо с реално платената цена. Цените на имотите в идеалния център на Бургас през 2001 са от същия порядък, но в евро, тоест двойни. Така ощетяването на обществото е не само морално, но и материално, като дивидентите отиват в полза на няколко души от едно и също близко политическо и бизнес обкръжение.

Купувач на този имот е бизнесменът със спорна репутация Артур Абгарян. Артур превръща скромния, но свещен Писателски клуб в антипод на неговото съществуване и паметта на хората на изкуството и духа в Бургас. На мястото на оазиса на духа и поезията, в супер центъра на морския “Град на поезията” се появява…. Казино с игрални автомати и мутри отвън и отвътре. Не помагат нито протестите на местните интелектуалци, нито скандалните писания по медиите. Не помага и смяната на политическата ситуация един месец по-късно – новата “царска” власт не ревизира тази сделка, която крещи за разследване на конфликта между обществените и бизнес интереси.

Съдружник на Артур се оказва Димитър Пенов, известен в средите на силовите структури, като Митьо Сламката. Покрай двамата изплува цял мутренски пандемониум: СИК, бай Миле, взривеният в хотел “Амбасадор” арменски мафиот Арташес Тер Овсепян и друга подобна фауна, която напълно се вписва в интериора на казиното, създадено на мястото на писателския клуб.

При едно независимо, но законосъобразно разследване на тази очевадно антиобществена сделка могат да излязат на бял свят интересни подробности за предварителни уговорки между Димитър Николов и неговите бизнеспартньори с Артур Абгарян и компания, навързващи цял списък от апетитни държавни имоти в най-скъпата част на Бургас.

Останалите две помещения са продадени на Емил Зайчев за 61000 лв (деклариран материален интерес). За него няма данни за криминални връзки. Но няма и случайност. Зайчев е управител на фирмата “Вип Симерс Груп”, в която е също така и съдружник с фирмата “Европа 5” на Димитър Николов и Симеонов. Интересно, дали случайно, или не по това време, Началник на служба “Държавни имоти” в Областна администрация е била арх. Мила Чоролеева – съпруга на тогавашния шеф и бизнеспартньор на Димитър Николов – Сава Чоролеев – един от собствениците на шоколадовата фабрика “Победа” в Бургас.

Скромната, но сигурна печалба от заменките изостря апетита на свързаните лица и фирми. Две години по-късно “Камон Турс”, “Европа 5” и лично Димитър Николов участват активно в сделката с общински земи край плажа “Корал”. Схемата “кон за кокошка” успява и там с впечатляваща печалба от 30 милиона евро. На “Корал” трябва да изникне поредният мегакомплекс за 2500 души. Засега кризата спасява от бетонна смърт едно от последните вдъхновяващи места на юг от Бургас. Неизвестно докога…

Криминалното минало на Димитър Николов, който е осъден за крупен контрабанден канал не му попречи освен да натрупа доста финансови средства от съмнителни сделки, но и да се внедри дълбоко в изгодните за времето си политически структури, където да еволюира от контрабандист, до кмет и член на ИК на управляващата партия ГЕРБ.

Малко преди да бъде избран за кмет на Бургас, Николов не се посвени да открие паметник на същия Христо Фотев, чието дело бе обезсмислено от негови приближени по най-безсрамен търгашески начин няколко години по-рано. Едва ли можем да очакваме днес някакви угризения на съвестта от тези политико-криминални фактори в българската реалност.

Декларация

опит за манифест

Смъртта!
(Аз знам) ме обкръжава – ще ме обкръжи
преди към нея да пристъпя нежно с “Мила”.
Това което ми е дадено, не ми принадлежи.
Принадлежа му аз със страшна сила.
На всичко “да”, но “не – не” на смъртта,
на нейните слуги, васали и слугини…
На съучастието им в бездарността,
която иска за талант да мине.
Безмилостна – без милост съм и аз
към вас, госпожо, просто аз се смея
(но през сълзи) пред тъпата ви власт
не да смъртея с вас, а да живея
е моят избор…

Христо Фотев

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.