belchev

Във фаталния петък, 13-ти май, 2011 г., на 88 години, ни напусна големият финансист и благодетел д-р Койчо Белчев. Той бе един от наследниците на една от най-мощните тютюневи компании в Европа преди 1945 г. – „Марко Белчев и синове“. Фирмата е собственик на основаната още през 1880 г. българска цигарена фабрика „Слънце“. Д-р Белчев почина в сауната на елитен хотел в турския курорт Анталия по време на изложба на световно известни фалшиви картини, организирана от него.

Приживе д-р Койчо Белчев беше познат като един от най-сериозните брокери на „Уолстрийт“ и съсобственик на втората по големина финансова къща в света „Хейдън Стоун“. Преди да се влее в „Американ Експрес“ „Хейдън Стоун“ има клонове по целия свят. В „Хейдън стоун е работил Джоузеф Кенеди – баща на бившия легендарен Президент на САЩ – Джон Кенеди. Друг бивш американски Президент Ричард Никсън е бил адвокат на д-р Белчев на Уолстрийт, преди да поеме управлението на страната. След продажбата на финансовата къща, амбициозният българин се установява за постоянно в Швейцария и се занимава с финанси и управление на фондове. През 1992 става съдружник на виртуозния художник-фалшификатор в света проф. Даниеле Донде, който рисува легални копия на великите майстори на четката. Симбиозата между двамата ражда стотици изложби на оригинални фалшификати, които намират място в домовете на София Лорен, принцеса Даяна, Хулио Иглесиас, папа Йоан Павел II, Франк Синатра, Арнолд Шварценегер, Мадона и др. световни величия.

За финансиста Белчев, добрата инвестиция е в знания и образование. Самият той завършва право и икономика в Цюрих и специализира психология лично при великия проф. Карл Юнг. През 1949 г. прави докторантура на тема „Тютюнът в България“- задълбочен анализ на пълната картина на тютюневата индустрия. Уникалният по рода си научният труд бе допълнен, осъвременен и издаден на българския пазар преди няколко години. „Тютюнът в България“ е един своеобразен разрез във времето, който разкрива на читателите превратностите на новата ни история, през призмата на анализа на един от най-характерните и печеливши сектори от икономиката ни – тютюнопроизводството, което е обречено да изчезне напълно до няколко годинив България, според автора. Тази книга е единственото задълбочено и пълно изследване на историята на производството на тютюн по нашите земи и има не само научна, но също така историческа, политологическа и социологическа стойност. Именно фамилната компания „Марко Белчев и синове“, е послужила като прототип за „Империята Никотиана“ от класическия роман на Димитър Димов „Тютюн“. Г-н Белчев подари голяма част от тиража на много български библиотеки, читалища и учебни заведения, за да бъдат достъпни до всеки, който би проявил интерес.

Успехът, с който е белязан живота на Койчо Белчев, не го главозамайва и до самия си край той остана верен на изконния български морал и почтените човешки отношения, въпреки жестоката девалвация на ценностите в съвременното ни общество. Д-р Белчев активно се занимаваше с благотворителност и бе готов да протегне ръка на всеки, който има нужда от това. Стотици талантливи български деца са получили възможност да се обучават в елитни световни колежи и университети, благодарение на личните усилия и помощ на този българин. Самият той бе в настоятелството на най-престижния колеж – „Льо Розе“ в Швейцария. Д-р Койчо Белчев бе близък приятел и познат на много от най-известните личности в света през последните 50 г. – политици, финансисти, аристократи, хора на изкуството..

„Не беше човек на това време, в себе си носеше друга ценностна система и ненарушими идеали“, споделят за него приятелите му.

Жестокият и нелеп край покоси д-р Белчев внезапно и неочаквано, както за него, така и за всички негови близки. Изпълнен с жизненост и енергия, необичайни за неговата възраст, той не спря да работи и живее по-пълноценно, дори от по-младите си съвременници. Смъртта го настигна по време на последната му изложба на световно известните фалшификати в турския курорт Анталия. Койчо Белчев винаги се шегуваше, че е сключил споразумение с Господ да му отпусне време да живее до 115 г. В плановете му твърдо стоеше намерението, като навърши 100 г. да напише фундаменталния труд на своя изключителен, интересен и динамичен живот в книга, на която беше измислил дори заглавието: „Животът – една прекрасна авантюра“. Дали договорката със Създателя е била нарушена, или в стремежа си да бъде винаги млад, силен и свободен, Койчо Белчев надцени собствените си възможности, остава тайна за нас. Можем само да съжаляваме, за ненаписаната му книга, която би била едно голямо съкровище и източник на гордост за всеки българин, че е имал такъв сънародник. Един голям човек, българин и родолюбец, чийто силен и непобедим дух ще ни наблюдава от отвъдното, за да ни съветва, помага и обича…. Да бъде светла паметта му и Богъ да го прости!

Опелото ще бъде в родния град на д-р Белчев – Стара Загора, неделя от 12 ч.

Комуникационна група

Имидж Едвъртайзинг

Print Friendly, PDF & Email