Трябва ли да се плашим от фалита на КТБ? Mind the horns!

Всеки ден, стотици фирми по света преустановяват своята дейност. И други стотици откриват нов бизнес. Всеки ден, хиляди трудови договори се прекратяват. Същевременно, също толкова нови работни места се отварят. Така работи пазарът – неспособните предприемачи, поради натрупани загуби, губят инвестирания от тях капитал, и фалират. Това води до обезценяване на използваните от тях активи, което пък създава условия за печелившото им използване от други капиталисти, готови да рискуват ресурсите си при тези понижени цени. Производствените активи преминават от един предприемач към друг, като в този процес хиляди хора трябва да преразгледат собствените си житейски планове. Някои от тях забогатяват, други обедняват. Именно благодарение на фирмените фалити пазарната икономика гарантира печелившото използване на ограничените ресурси в икономиката, което пък от своя страна e показател, че тези ресурси се използват съобразно предпочитанията на потребителите. Като оставим на страна последователите на Карл Маркс, днес вече няма други икономисти, които да не се съгласят с това кратко описание на пазарната икономика.

При все това, има една стопанска дейност, при която и най-малкото сътресение се приема с голяма уплаха от почти всички икономисти, а и от широката публика. Става въпрос за дейността на съвременните банки. Макар и лесно обяснимо, това изглежда парадоксално, защото съвременните банки, на практика, работят неограничени от икономически наличните ресурси. Те не финансират кредитите си само с привлечен капитал, нито пък покриват напълно всички влогове с ликвидност. От тук именно произтича способността им за практически икономически-неограничено раздаване на банкови кредити. Банкерите знаят, че тази невероятна привилегия е нож с две остриета. От една страна, повече кредитиране води до повече печалби. От друга страна, обаче, прекомерно голямо отпускане на кредити създава прекален оптимизъм сред предприемачите, които губят реална представа за успеха на бизнес-проектите и погрешно преценят, че икономиката разполага с повече ресурси отколкото има в действителност. Поради тази лоша преценка, идва момент, в който не всички започнати бизнес-проекти могат да бъдат завършени, или се оказват недостатъчно печеливши, за да се изплатят кредитите напълно. Банката осъзнава, че има лоши кредити, които уронват качеството на финансовите и активи, нейният капитал намалява, появяват се съмнения, че тя има недостатъчно капитал, и това уронва доверието в нея. Последва теглене на влогове от загрижени за спестяванията си фирми и граждани, което в един момент изчерпва наличната и ликвидност. Тя затваря врати, и трябва някак си да бъде реструктурирана, за да изплати задълженията си.

Точно това се случи с КТБ. В условия на обща икономическа стагнация, активите на тази банка се увеличиха четири пъти за последните шест години. Средният годишен ръст на банката бе над четири пъти по-бърз от този за сектора, и над два пъти по-активен от този на другите банки с български капитали. От незначителна институция, КТБ се превърна в системна банка, която е предоставила над 13% от всички кредити за предприятия в България. За да финансира изтичането на ликвидност, което е свързано с всеки нов креди, КТБ е привлекла също толкова значителна част от вложенията на населението, чрез по-високи лихви от средните за пазара. По-високите лихви са резултат от по-високия риск, породен от стремглавия ръст на банката. Колкото повече фирмени кредити са били подавани от банката, толкова повече влогове от населението тя е привличала. До известна степен можем да кажем, че вложенията на населението в КТБ са “финансирали” кредитите, дадени от КТБ.

Разбира се, този бизнес-модел не може да просъществува дълго. Част от френетично- подадените кредити са финансирали икономически-необосновани, т.е. кухи, бизнес-проекти, които са продължавали да съществуват не защото са генерирали доход, а защото са били рефинансирани със следващ кредит. Високите лихви по привлечените влогове са започнали да изяждат печалбата на банката. Показателите за качество на кредитите са останали временно добри, защото общото количество кредити е растяло прекалено бързо, но занижената печалба, като процент от общите активи, е предупредила банката, че има проблем. И тук идва трагичният момент, защото доброто здраве на задлъжнелите към нея почива на допълнителни кредити! Стесняването на кредитите е “смъртна присъда” за задлъжнелите. За банката, обаче, това е единственото спасително решение. Така, по естествен път, от бизнес партньори, банката и задлъжнелите към нея са изпаднали, по силата на необорима икономическа необходимост, в неразрешим конфликт. Ако банката закъснее със стесняването на кредитите, натрупаните кухи проекти стават вече прекалено много, за да не загуби и тя самата репутацията си. Идва момент, в който привличането на влогове не е достатъчно, и банката изпада в неликвидност.

Точно така можем да обясним станалото с КТБ. Общата възвращаемост на активите и е паднала от 4,5% в началото на 2010 до малко под 1% в края на 2012. Банката първо се е опитала да възстанови печалбата си като ускорява хода на кредитиране. Без видим резултат в следващите шест месеца, от март 2013 тя е започнала да успокоява ръста си. Година по-късно, през март 2014 годишният ръст на активите и е съизмерим с този на другите банки с български капитали. Но вече е било прекалено късно, точно тези опити за оздравяване на общото положение на банката са разкрили колко лоши, в действителност, са раздадените до сега кредити. Това именно, в крайна сметка, е довело и до нейните ликвидни проблеми. Конфликтите между банката и задлъжнелите към нея, както и източените влогове са само една симптоматична проява на специфичния бизнес-модел на банката, а именно бързо кредитиране на кухи проекти, с привличане на ликвидност чрез високи лихвени проценти.

КТБ не е обявена във фалит. При все това, от икономическа гледна точка тя очевидно е фалирала. В противен случай нямаше да стои затворена. Но нека се върнем на основното в тази статия. Дали това, което се случи с КТБ, е причина за уплаха? Трябва ли фалитът на КТБ да бъде поправен някак си, а именно чрез изплащане на всички влогове в техния пълен размер? Има няколко причини, поради които всеки човек, загрижен за личната си свобода, трябва да приветства фалита на КТБ.

Първо, фалитът на КТБ в действителност произтича от фалита на кухите бизнес-проекти, които тя е финансирала. Кредитите, които е осигурявала, са помагали на псевдо-предприемачи да привлекат активи, като по този начин истинските предприемачи са били икономически “отстранени”. С фалита на КТБ ще дойде и провалът на тези псевдо-капиталисти. Икономическият процес, описан в началото на тази статия, ще ги принуди да напуснат пазара, и да предадат управлението на притежаваните от тях активи на нови, истински предприемачи. Икономическата структура ще се очисти от кухините си, и ще отговаря по-достоверно на предпочитанията на потребителите.

Второ, фалитът на КТБ е обица на ухото за всички други банки в България, които сега ще бъдат далеч по-предпазливи. Това означава, че финансирането на кухи проекти по естествен път ще се стесни, защото едва ли някоя друга банка би желала да изпадне в положението на КТБ. Ако никого не го заболи, финансово, от фалита на КТБ, този оздравителен урок ще бъде забравен много бързо.

Трето, тези, които ще загубят от фалита на КТБ, са собствениците на влогове над 100 000 евро в КТБ. Държавата не гарантира влоговете над тази сума, защото се смята, че човек, който вече е придобил такава сума пари в резултат на приноса си към обществото, се е ограмотил финансово достатъчно, за да поеме лична отговорност за собствения си избор на банка. Ако това е вярно за най-богатите страни от Европейския съюз, колко по-вярно трябва да е и за най-бедните! Изплащането на влоговете в пълен размер в действителност би означавало тези, които са по-бедни да спасяват тези, които са по-богати. По силата на кой морален принцип би трябвало да е така?

Четвърто, изплащането на влоговете в пълен размер противоречи на основния принцип на валутния борд. Според този принцип, финансовата система се организира по такъв начин, че да се избегнат дефицити на публичните финанси. Валутният борд бе напълно успешен – финансите на Българската държава са едни от най-добрите в Европейския съюз. Очевидно е, че за да се изплатят негарантираните влогове в КТБ, държавата трябва да задлъжнее допълнително, и то в значителен размер. Това, именно, противоречи на основния смисъл на валутния борд. Всяко предложение за пълно изплащане на влоговете, в действителност, уронва смисъла от борда.

Пето, в настоящите условия няма икономически механизъм, чрез който фалитът на КТБ да разклати финансовата стабилност, и по специално валутния борд. Бордът има реално и постоянно покритие в евро на всички левове в обръщение, близо 10,6 милиарда лева, както и на всички резерви на банките към БНБ, близо 6,3 милиарда лева. Бордът разполага и с допълнителни резерви, натрупани през годините, в размер на 5,2 милиарда лева. Ако вземем под внимание и някои други държавни или държавно-регламентирани наличности, които също биха могли да бъдат мобилизирани, общите наличности на чуждестранни резерви са в размер на над 30 милиарда лева. Търговските банки също притежават чуждестранни активи, в размер на над 14 милиарда лева. С две думи, колкото и някой да клати борда, няма как да го събори, докато българското население не обърне поне 44 милиарда лева от левове в евра. Няма никакъв друг икономически механизъм, нито от вътре, нито от вън, чрез който финансовата стабилност на страната да бъде разклатена. Видимо е, че фалитът на КТБ, сам по себе си, не може да предизвика събитие от подобен мащаб.

От още по-голямо значение е и фактът, че няма и икономически механизъм, чрез който фалитът на КТБ да прерасне в подобно мащабно събитие. Влоговете в КТБ са около 5,5 милиарда лева, от който 70% са гарантирани, и няма да бъдат загубени. Част от негарантираните влогове също ще бъде изплатена, след като се изясни каква е реалната стойност на активите на КТБ. Няма видима причина друга банка да изпадне в ликвидна криза. Дори и това да се случи, правителството осигури възможност за ликвидна помощ. Единственият начин фалитът на КТБ да се разрасне в мащабна банкова криза е загуба на доверие в банковата система. Причината за това, в този момент, може да е само политическа. Управниците и политиците, вече месец след затварянето на банката, не могат да дадат отговор на един елементарен въпрос: чрез коя банка и кога ще бъдат изплатени гарантираните влогове, и какво ще стане с останалата част от банката? Колкото повече се забавя ясният отговор на този въпрос, толкова повече ще расте подозрението за пълна липса на компетентност и загриженост от страна на управниците. Това, от своя страна, може да доведе до срив на доверието.

От гледна точка на обществото, фалитът на КТБ, както който и да е друг фалит, не представлява проблем. Големите вложители в КТБ, както и псевдо-предприемачите финансирани от нея, ще претърпят загуби. Истинските капиталисти и свободните хора ще спечелят. Това икономическо преразпределение ще отнеме време, ще изисква гъвкавост от потърпевшите, и ще доведе до допълнително преразпределение на ресурси и доходи. Някои ще забогатеят, други ще обеднеят. Но това се случва всеки ден в една пазарна икономика! Колкото до това как точно технически и правно да се развие фалитът на КТБ – това е въпрос за настоящите собственици и негарантираните вложители. Колкото по-бързо стане това, толкова по-малки ще бъдат загубите. Отговорността на държавата се ограничава до това как възможно най-бързо да осигури достъп до гарантираните влогове.

Симеон Бруцкус е псевдоним на автор на академични изследвания в областта на икономическата теория. Текстът е написан екслузивно за Биволъ. Не се разрешава препечатването без позоваване на източника.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.