Веднага след като публикуваха последното разследване на убития си колега, словашкия журналист Ян Куцияк, колегите му се фокусираха върху друг важен проблем: Защо Ян беше убит? И как убийците му са разбрали, че работи върху разследване свързано с тях?

Отговорът на първия въпрос е пределно ясен. Куцияк и неговата годеница бяха убити в дома си в края на февруари от един или повече професионални убийци. Полицията и колегите му вярват, че това може да се дължи единствено и само на разследване, върху което е работил в момента или в миналото. Журналистите и полицията имат редица заподозрени, а разследването продължава.

Вторият въпрос е далеч по-проблематичен и вероятният му отговор е обезпокоителен: човекът или хората, които са поръчали убийството на Куцияк, може да са разбрали, че работи по разследване свързано с тях заради теч на информация от държавни служители. Колегите му смятат, че това може да се е случило в резултат на запитванията му по закона за достъп до информация – един от най-ценните инструменти, с които журналистите разполагат.

Куцияк работеше за Aktuality.sk, водещият новинарски портал в Словакия. В сътрудничество с Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) той разследваше дали и до каква степен един от най-богатите и най-жестоки италиански престъпни синдикати, „Ндрангета“, се е настанил в страната му. Куцияк вървеше по следи, които можеха да разкрият, че чрез селскостопански субсидии, които Брюксел е отпуснал на Словакия, европейските пари са се оказали в ръцете на „Ндрангета“. Той откри и редица тревожни връзки между словашки държавни служители на различни нива, особено от управляващата партия SMER, и италиански семейства, които имат връзки с калабрийската мафия.

Журналистът разследваше корупция и в други държавни агенции.

Куцияк получаваше голяма част от информацията за всички тези разследвания чрез запитвания по закона за достъп до информация (свобода на информацията, FOI). Всъщност, макар и само на 27 години, той беше смятан за един от най-продуктивните и опитни репортери в Словакия що се отнася до подобен род запитвания. Имаше опит и в проучването на обществени бази данни.

Основната функция на законите за достъп до информация, които съществуват в повечето държави от Европейския съюз (ЕС), е да се гарантира, че гражданите са информирани за действията на правителството. Това се счита за жизненоважно за функционирането на демократичното общество. Но за да могат да се възползват от тези закони, журналистите често трябва да разкриват самоличността си пред правителствените служби от които търсят информация.

Редакторът на Куцияк, Марек Вагович, който оглавява разследващия отдел на Aktuality.sk, казва, че като цяло Ян е бил много добър в боравенето с поверителна информация.

„Знам колко безопасно работеше,“ каза Вагович пред OCCRP. „Всичките му чернови, бележки и доказателства бяха криптирани. Ето защо смятам, че информацията е изтекла от полицията, прокуратурата, съда или чиновници, до които е изпратил исканията за информация, в които е посочил лични данни, като например домашен адрес“ – обясни Вагович.

И още по-лошо, при подаването на тези запитвания, Куцияк е имал навика да предоставя много подробности за разследването, върху което работи. Вярвал е, че това ще увеличи шансовете му да получи необходимата му информация.

Според Вагович това може още повече да е улеснило убийците.

„Институциите, към които Ян се обръщаше, можеха да разберат от запитванията му това, което го интересуваше и още по-зле, какво знаеше. Те биха могли да си направят заключенията и да ги споделят с обекта на запитването“ – каза той.

Куцияк е подал десетки запитвания във връзка с последното си разследване – в различни държавни агенции, като поземлени регистри, земеделски агенции, прокурори и съдилища. Знае се, че е предоставил името си и домашния си адрес в някои от запитванията, които е подал от собствено име като частно лице, а не от името на неговия портал, което би му позволило да не включва лични данни.

OCCRP се обърна към някои от агенциите, от които Ян е поискал информация, а именно Словашката агенция по плащанията в земеделието, която отговаря за субсидиите на ЕС (българският еквивалент е ДФЗ б.ред), прокуратурата в Требишов, източно от Братислава, районния съд в Братислава и словашката енергийна агенция SEPAS.

Всички отрекоха да са споделяли информация за запитванията на журналиста с обектите на разследването му. Обаче, когато репортерът на OCCRP зададе въпрос само за общи правила и процедури, повечето от служителите незабавно попитаха дали въпросите са свързани със случая Куцияк. Ако това е така, казаха те, те нямали нищо общо с този случай.

Това не звучи убедително нито за Вагович, нито за юристи, с които OCCRP разговаря.

„Говори се, че в източната част на Словакия всичко е невероятно преплетено,“ каза Вагович.

По-голям проблем

Куцияк не е единственият човек в Словакия, чиито лични данни може да са изтекли към обект на разследване.

Хора, които използват закона за достъп до информация, разказват за случаи при които разследваните са разбрали, че има запитване за тях. Борис Станкл, адвокат от Братислава, казва, че този за когото е търсил информация е бил информиран, че е направено запитване. Имал е и още по-необичаен случай. След като подал запитване по закона за достъп до информация, Станкл се обадил на агенцията, за да попита дали са го получили. В края на разговора, служителят на агенцията, невероятно, но факт, го попитал дали информацията ще бъде използвана в полза на или срещу обекта, който бил влиятелен държавен служител. Когато Станкл отговорил „против“, служителят реагирал с облекчение. „Добре, пожелавам ви късмет, и ви изпращам цялата необходима информация,“ спомня си Станкъл.

Журналисти твърдят, че този проблем съществува в цяла Европа и в съседни страни. Няколко партньора на OCCRP са получили обаждания от хора, които са разследвали, или от държавни служители, които са се опитали да ги откажат да продължат да търсят информация.

Сръбската агенция за борба с корупцията, например, информира обектите на разследване, че е получено допитване за тях и иска от тях да се съгласят да предоставят такава информация. Според Стеван Дойчинович, главен редактор на сайта KRIK (партньор на OCCRP), от търговските и поземлени регистри в страната изтича информация към обектите на разследване, което компрометира не само разследванията, но и сигурността на журналистите.

По същия начин, партньорът на OCCRP в Черна гора, MANS, разследвал строителството на хотели в защитени територии около крайбрежния град Пераст, когато журналистите получават обаждане от едно от разследваните лица с въпроса защо се ровят в  бизнеса му. Той се сдобил с тази информация от Министерството на културата, което го уведомило, че е подадено запитване свързано с него.

В друг случай, разследващите журналисти от MANS подават искания за достъп до публични регистри, за да проучат лица свързани с контрабанда на цигари. След това получават обаждания от тези лица, които са получили личните данни на журналистите от институциите, в които са подадени исканията.

Дори в страните членки на ЕС има случаи на изтичане на лични данни до потенциално опасни хора.

По време на разследване на Проекта за журналистически разследвания в Италия (IRPI) на контрабанда с отпадъци репортерите получават заплашителни телефонни обаждания от контрабандистите, настоявайки „да спрат да душат около техния бизнес“.

Контрабандистите са получили телефонните номера на журналистите, адресите им, датите им на раждане и техните ЕГН-та от службите в които са били подадени исканията за информация. В Италия лицата имат право да обжалват решение за предоставяне на поискана за тях информация, въпреки че службите могат да го отхвърлят и така или иначе да предоставят информацията. Въпреки това, ако обществената институция се отнася небрежно към правилата за защита на личните данни, на този етап обектите на разследването вече може да са се сдобили с чувствителна лична информация за журналистите.

Според експерти, предоставянето на такава информация е погрешно.

„Принуждаването на онези, които искат информация да се идентифицират изцяло подкопава това фундаментално право и очевидно може да изложи на опасност живота на разследващите журналисти,“ заяви Хелън Дарбишайър, основател и изпълнителен директор на Access Info Europe (За достъп до информация в Европа), организация, която се грижи за свобода на информацията.

„Не бива да допускаме това да се случи отново,“ настоява тя. „Европейският съюз трябва да установи стандарти, които гарантират опазването на личните данни на заявителите.“

Не съществува конкретно изискване на ЕС държавите-членки да приемат закони за достъп до информация. Всички държави от ЕС, с изключение на Люксембург, имат такива закони, но те се различават значително по отношение на качеството си и повечето не се занимават конкретно с въпроса за защита на заявителя. Повечето изискват името на заявителя, а често и други лични данни, които трябва да бъдат предоставени при подаване на искане за информация. Ако тази информация засяга трета страна, обществената институция може да уведоми това лице или фирма, но законите за защита на данните трябва да гарантират, че името на заявителя е защитено. Ситуацията с липсата на изрични разпоредби защитаващи самоличността на заявителите е довела до това отделни агенции да установят свои собствени практики. Според експерти, разрешаване на анонимни искания е по-добър начин за справяне с проблема.

За Ян Куцияк и неговата невинна годеница е вече твърде късно. Колегите му обаче настояват за по-голяма яснота и защита.

„Би било истинско престъпление, ако някой нископоставен чиновник е станал причина за убийството на нашия колега,“ казва Дрю Съливан, главен редактор на OCCRP. „Това може да е станало чрез информиране на една от най-опасните престъпни групи в света за искането му за достъп – подарък опакован в пакет с името на Ян и домашния му адрес, а това е всичко, което е нужно на  един професионален убиец,“ добавя той.

Публикация на  OCCRP

Превод на български: Мария Гинева

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци