Capture_2014-03-26_a_15.09.03

Разкъсвана между комунистическото си минало и сегашните си зависимости от Москва, и своята принадлежност към Европейския съюз, България се противопоставя на санкциите срещу Москва. Напук на проевропейците.

Странно, но кризата в Крим беше дълго време илюстрирана със снимка заснета в София, българската столица. На нея се виждаше грациозна млада жена, подаваща ръка на бронзов войник боядисан с цветовете на Украйна. Тези паметници, издигнати за слава на Червената армия, са наследство от пълното подчинение на София към СССР и все още стоят в България – обект на исторически спорове и редовно „посещавани“ от млади артисти, които виждат в тях аномалия в градската архитектурна среда. Но не всички споделят тази гледна точка.

„У нас има много проруски настроени хора и това се вижда от паметниците в София“ – наскоро напомни президентът на парламента Михаил Миков. Така той оправда нежеланието на депутатите да приемат резолюция за осъждане на анексията на Крим. Снимката следователно не е случайна. Руската интервенция в този украински полуостров, чиято близост българите преотркиха (Крим се намира от другата страна на Черно море), разделя дълбоко местната политическа класа. Тя изважда наяве разделителните линии дори вътре в самото правителство, подкрепяно от социалистите – наследници на Българската комунистическа партия, която имаше амбиция да превърне България в „16-та република на СССР“.

„Маските паднаха“, констатира Атанас Чобанов, партньор на Уикилийкс в България и кандидат в листата на Зелените за европейските избори. „Не става дума само за дебата между русофили и поддръжници на Запада, който вълнува от векове българските интелектуалци, а за конфронтация между модели на обществото – едното авторитарно, другото демократично“ – продължава той.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Енергийна зависимост

Официално, България започна с осъждане на „анексирането“ на Крим. Нейният млад външен министър Кристиян Вигенин беше дори един от първите европейци, които отидоха в Киев, за да се срещнат с новите украински управляващи. Но той бързо беше коригиран от по-възрастните му съпартийци от БСП, сред които и премиера Пламен Орешарски, който от Брюксел предупреди Европейския съюз да не предприема санкции срещу Русия, размахвайки дори заплахата София да наложи „вето“.

Лидерът на българските социалисти Сергей Станишев след това дълго обяснява, че България би била първата губеща от такива санкции. „Имаме наши национални интереси“ – настоя той, припомняйки колко е специфична позицията на България в ЕС: страната е почти напълно зависима от доставките на газ и нефт от Москва и приема всяка година стотици хиляди руски туристи. „Към това се добавят и географската ни близост с Крим, и притесненията за българското малцинство в Украйна“ – продължи той.

Биографията на този човек, който в момента е председател на Европейската социалистическа партия (ПЕС), е сама по себе си илюстрация за особеностите на българския демократичен преход: роден 1966 г. в Херсон, в Украйна, в семейството на високопоставени комунисти, Сергей Станишев въплъщава трансформацията на българските комунисти в европейски социал-демократи. Но, слушайки един друг тенор на социалистите, можем да се питаме дали тази промяна наистина се е случила. „Искам да поздравя всички православни славяни с тази победа“ – обяви депутатът Николай Малинов малко след анексирането на полуострова от Русия. „Балканите може да са следващите в списъка“, предупреди той, провокирайки възмущението на проевропейците.

„Докато повечето страни в Източна Европа предупреждават за нова руска експанзия, социалистите изглежда се радват“ – избухва политологът Огнян Минчев, близък до либералната десница. Хроникьорът Иван Бедров се пита дали присъединяването на България към НАТО и ЕС, представено преди време като „цивилизационен избори“, не се е трансформирало в историческо недоразумение. „България все пак е член на НАТО и ЕС, което ни предпазва да познаем един ден съдбата на Крим. Това успокоява. Но ако днес страната ни отново кандидатстваше за прием, резултатът може би нямаше да е положителен.“

Превод Биволъ. Оригиналата статия тук

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly