Евродепутати с критика и остри въпроси за ЧСИ-та към Данаил Кирилов

Мониторингът върху правосъдието трябваше да реши проблема на длъжниците, увери „Биволъ” членът на ЕП Кристиан Терхеш
Николай Марченко

„Мога да ви уверя, че по време на срещите ни с министъра на правосъдието, Камарата на ЧСИ в България и с други институции, сме поставили остро съответните въпроси, които повдигат петиционерите в жалбите си. Не сме ги неглижирали, бъдете сигурни, че ще има резултат за българските граждани”. Това коментира специално за „Биволъ” евродепутатът от Румъния Кристиан Терхеш, който като член на Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) посети България заедно с тримата си колеги от Испания, Румъния и Латвия.     

Разследването на “Биволъ” от 15 януари 2020 г.

Както пръв написа „Биволъ” на 15 януари 2020 г., специалната мисия е сформирана по повод 15-те петиции на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност”. “Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми”, гласеше материалът на „Биволъ” „Комисия от Евроапрламента идва у нас заради произвола на ЧСИ”

Трябваше ли да пада мониторингът?

Кристиан Терхеш притежава солиден професионален опит във финансово-корпоративния сектор на Румъния и САЩ, преди да бъде избран за евродепутат и е добре запознат с механизмите на работа на банките и кредитните институции.

По думите му в голяма степен едни и същи са проблемите на кредитния пазар в България и Румъния. “Но в Румъния не само върху банките, но и върху други финансовoкредитни институции, които предоставят средства на хората е по-силна тази част на supervision, на надзор, за да се гарантира, че договорите нямат толкова неравноправни клаузи”, каза още румънският евродепутат.

Кристиан Терхеш (Снимка: Биволъ)

Той изрази възмущението си от това, че Механизмът за наблюдение и контрол върху съдебната система за България и Румъния е паднал, преди такива остри проблеми като неравноправните клаузи за кредитополучатели да бъдат окончателно решени.

„Защо всичките тези комисии, които се занимаваха с мониторинга не обърнаха внимание през годините, от 2006 г., а след това и от 2007 г. насам, когато България и Румъния станаха членове на Европейския съюз?”.

„Механизмът за наблюдение трябваше да помогне да се решат проблемите с кредитирането, тъй като тази ситуация засяга и правосъдието”, категоричен е Кристиан Терхеш.

Той призова НПО-тата и медиите в България по-активно да подават сигнали в европейските институции. „И искам да поздравя българските граждани за това, че се обърнаха към Комисията по петиции. Това е важно за всички граждани на Европа – когато се сблъскват с такива проблеми в обществото и не могат да получат решение на национално ниво”, обясни Кристиан Терхеш.

Според него така проблемът е стигнал до нивото на ЕП. „И както виждате, е сформирана тази мисия. И за визитата ни ще подготвим обстоен доклад, в който ще включим и препоръки затова какво може да бъде направено. И не само от българските власти. А и от банките”.

„От заинтересованите страни получихме фийдбек, всички необходими данни, за да можем да изработим съответните препоръки”, обобщи европейският депутат от Румъния.

„Конструктивна критика”

Председателката на КЖП към ЕП (бивш министър на здравеопазването, социалните услуги и равенството на Кралство Испания между 2016 и 2018 г.), Долорс Монтсерат пред българските медии в Дома на Европа отказа подробности за срещите с министрите Данаил Кирилов и Емил Караниколов, подуправителя на Българска Народна банка (БНБ), Асоциацията на банките и Камарата на ЧСИ-тата (КЧСИ) у нас.

„Но трябва да отбележа, че имаше място и за конструктивна критика от всички страни. На която бе обърнато огромно внимание…”

Така коментира тя, запитана от „Биволъ” обсъденото с Данаил Кирилов и КЧСИ, които отричат проблемите  с длъжниците.

Долорс Монтсерат с колегите в Дома на Европа (Снимка: Биволъ)

„Не е необходимо да се спираме върху всичките проведени срещи. Но за да се подобри ситуацията, трябва да има повече контруктивна самокритика от всички засегнати страни”, смята Долорс Монтсерат.

Тя все пак призна, че „има известен дисбаланс в отношенията между кредиторите и кредитополучателите в България”. Евродепутатката увери, че работата на мисията „ще продължи в Брюксел”, където ще бъде подготвен съответен доклад за визитата в София с прилагане на препоръки. „Това ще отнеме може би 2 – 3 месеца, но ще направим всичко възможно да го представим максимално бързо”, каза испанската европарламентаристка.

Шефката на КЖП увери, че в София е получила „цялата информация”. „Мога да ви уверя, че за тези три дни сме станали едва ли не експерти в областта на кредитирането, тръгваме от България с голям обем документация по темата”, каза Монтсерат.

Депутатката отчете, че петициите относно неправноправните клаузи в потребителските и ипотечните кредити „са десетки”:

„Направихме оценка на постъпилите жалби и се опитахме да проверим всички документи”.

Също така Долорс Монсерат припомни, че „правомощията по законодателсната дейност е на българското Народно събрание”: „Но с колегите ще работим за изработване на препоръки, които да бъдат гласувани от Комисията по петиции”. „Надяваме се дадем решения на българските инситуции и граждани”, каза евродепутатката.

Също така Долорс Монтсерат заяви, че законодателните промени, които властите в София са започнали да въвеждат (най-вероятно има предвид Гражданско-процесуалния кодекс – б. ред.) е „реформа в правилната посока”.

„Отчетохме усилията на българското правителство, с цел да намалят дисбаланса между кредиторите и кредитополучателите, но все още има какво да се желае”.

Данаил Кирилов: Това е изкуствено създаден проблем

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов (Снимка: Dnes.bg)

Според Ивайло Илиев от УС на „Солидарност” срещата с петиционерите на 25 февруари в Дома на Европа е продължила над 3 часа и евродепутатите са получили информация и за т.нар. „Тъмна стая” (вижте документите в сайта на „Солидарност”).

“От 2009 г. в Софийския районен съд се намира т.нар. „Тъмна стая” със 150 000 неприключени съдебни дела. Това е незаконен склад за дела, по които съдиите не са връчили заповедното производство на длъжника, за да може той да се защити”, поясни тезата си Ивайло Илиев. Според него изпълнителните листове по тези дела незаконно напускат кориците.

Пресслужбата на Министерството на правосъдието не съобщи за срещата на шефа на ведомството Данаил Кирилов с евродепутатите. Но на 20 февруари за агенция Фокус той коментира протестите на „Солидарност” пред министерството.

В интервюто той казва, че щял „да представи позицията си във връзка с Директивата по защита на потребителските права и длъжниците” пред членовете на ЕП. Министърът също така обвини българските евродепутати Радан Кънев, Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков и Цветелина Пенкова, че не са се застъпили за България по темата ЧСИ.

„Разчитам на правилна преценка по този изкуствено създаден проблем. Съжалявам, че наши български евродепутати са се подвели и, без да познават задълбочено както законодателната уредба и практиката по нейното прилагане, не са защитили българската позиция по време на дебатите в PETI (КЖП) на 5 септември 2019 г.“, категоричен бе Данаил Кирилов.

Камарата на ЧСИ няма проблеми със съдебната власт (снимка: News.bg)

Той очаквано отказа и да подава оставка по искане на „Солидарност”.

„Твърди се, че сме бездействали при измененията на ГПК по отношение на изпълнителното производство. Всъщност е точно обратното“.

Данаил Кирилов твърди, че след промените, инициирани от ексомбудсмана Мая Манолова, гражданите били „защитени от неправомерни действия на ЧСИ-тата”.

„Направихме пределно възможната балансирана защита на длъжниците в изпълнителното производство. Променихме правилата за уведомяване, възможността за обжалване на актовете. Сега не може да се случи изпълнително производство без длъжникът да е надлежно уведомен двукратно. Първо с уведомление за постановена заповед за изпълнение, след това – с покана за доброволно изпълнение. Длъжникът има възможност да възрази, в който случай се преминава в класическото спорно исково производство. Разширихме възможността да се обжалват действията на ЧСИ-тата. Коригирахме и таксите на ЧСИ за малките дългове, за да не може да се злоупотребява с натоварване на длъжници с допълнителни такси“, твърди Данаил Кирилов.

Ивайло Илиев (Снимка: Frognews)

Относно данните на основателя на „Солидарност” Ивайло Илиев, правосъдният министър го обвини, че просто дължал над 7 млн: „И смята чрез обществена реакция да реши въпроса със задълженията си, да уреди неуредени частни отношения“.

Самият основател на „Солидарност” отговори на министъра, че с удоволствие би си уредил споровете по кредитите, ако е имал достъп до заповедното си производство от „Тъмната стая”.

Но към „Солидарност” се присъединяват все повече петиционери, в т.ч. чуждестранни предприемачи (от Румъния и САЩ), сблъскали се челно с ЧСИ-тата в България.

 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ или Годишен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Избрахте да дарите 10.00€ Годишно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Годишно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Вижте как да подкрепите Биволъ със SMS на кратък номер или с криптовалута тук

.

This post is also available in: English

Вижте също / Read Also