Народе, къде отиваш? Mind the horns!

Нашите българи желаят свободата, но я приемат,
ако им се поднесе в къщата на тепсия.
Васил Левски, февруари 1873

Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: “Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”. Правото на достойнство е наравно с човешките права за живот, здраве, свобода и собственост. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите. Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството по нашите геопсихични ширини.

На въпрос на журналист “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя Кустурица отговори: “По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!”. В България, след Константин Павлов, само от Румен Леонидов и Александър Морфов сме чували подобни императиви, изразени интелигентно. Попитахме историка Люси Станчев защо ние имаме малко такива достойни личности. Той започна отговора си с The first cut is the deepest на певеца Род Стюърд. И след това каза: „Отпечатъкът, по-точно раната, на Ориента върху народопсихологията ни е много дълбока. Така един български войник може да се бори със сто чужди войници, но сто български войници не могат да се борят с един чужд войник.”

Затова в София преди години Бил Клинтън беше посрещнат с митинг и концерт, и в Прищина на 1 ноември 2009 г. хиляди албанци, живеещи в Косово, го посрещнаха с паметник, висок 3.5 метра – на самия Клинтън – издигнат на булевард “Бил Клинтън” (защото на 24 март 1999 г. започнал бомбардирането на Сърбия, продължило 78 дни?).

Затова и в едно българско телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха без реакция цинизма на социопатния социолог Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – “хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор по „психоанализа на българска литература” (иначе с похвално CV за възрастта й), която с ехидно пренебрежения пише за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков. И в нейното “академично слово”, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, казва: “Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката.” А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”. Подобно пренебрежение има и в проекта за баташкото клане по време на турското робство – автор е Мартина Балева (изкуствовед) от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет. В подкрепа на проекта се включиха Андрей Райчев в статията си “Как се произвеждат демони” (вестник “24 часа”, 28 април 2007) и група български историци с “В защита на академичната свобода” (вестник “Дневник”, 3 май 2007). Един от тях написа: “Предлагам да се игнорират в учебниците думи като “клане” и “робство”, това е недопустимо! Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман Паша на връх Шипка.”

Така в началото на 2012 г. щафетата на интелектуалците бе дадена в ръцете на политиците. И Иван Костов – един арогантен и досаден рудимент на българския политически преход – внесе в Народното събрание предложение за декларация за асимилация и етническо прочистване на турците в комунистическа България през 80-те години на миналия век – и депутатите приеха декларацията. Без да се замислят за съответна реципрочност от страна на Турция за изгонените и ограбените тракийски българи. Българските депутати не признаха и турския геноцид през 1915-1917 г. над арменците, докато френският Сенат прие законопроект, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони, включително арменския.

Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, действията на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мартина Балева, Иван Костов и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За обиди към Левски, Ботев, Вазов и други български светини, наказанията трябва да са „френски”* – за назидание и за профилактика на Българския Дух.

“Докога, дами и господа интелектуалци, депутати и министри, ще злоупотребявате с нашето търпение?” – ехото от гласа на Цицерон към Катилина пак не отекна в България и пак не бе включен морален рефлекс нито в интелектуалния елит, нито в елитните журналисти, с изключение на някои в телевизия „СКАТ”, „Канал 3″ и електронни вестници. (Очевидно е, че има 24 часа труд за класата, капитала, стандарта и темата на цензурата в пресата на България; това бе отчетено и от международни организации, които класираха България на 79-то място в света по свобода на словото.)

Нашето търпение, нашият грях – Народе, къде отиваш?**

Продължителността на това търпение ще бъде и едно от първите изпитания за достойството на новия български президент.

Послепис: Имаме много добри колеги-приятели в Турция. От тях сме чували похвали и уважение за техния първи президент Кемал Ататюрк – “баща на турците”, както и за втория им президент – Исмет Иньоню. И за неговия син – професор Ердал Иньоню. Преди десетина година по едно и също време в един турски университет Ердал Иньоню и един от нас (ГЧ) бяхме поканени да изнасяме лекции – той за физика, аз за невробиология. След това вечеряхме заедно и говорихме за наука, университети и за нашите страни. Аз му разказах и за нашата философия за приятелство с мозък-и-сърце (brain-and-heart friendship), той ми отговори с турската поговорка eline beynine saglik (здраве за твоя мозък и ръка).

Такъв е диалогът на хората, остава и съвременните български и турски политици да го разберат.

Д-р Георги Чалдъков – Варна

Д-р Коста Костов – София

Д-р Стоян Стоев – Бургас

Д-р Виктория Сарафян – Пловдив

Д-р Крикор Дикранян – Сейнт Луис, Мисури, САЩ

Д-р София Латифян – Брюксел

Д-р Антон Тончев – Варна

Д-р Слави Славов – София

Д-р Миглена Георгиева – Варна

Д-р Станислав Янев – София

Д-р Петър Генев – Варна

Димо Димитров – Бургас

Васил Лаков – Бургас

Д-р Веселин Джендов – Бургас

Д-р Ирина Стоянова – Енсхеде, Холандия

Петър Тодоров – Варна

Илиян Троянски – Варна

Гергана Йорданова – София

Д-р Дроздстой Стоянов – София

_________________________________________________________________

* Според приетият на 23 януари 2012 г. закон от френския Сенат наказанието за отричане на арменския геноциц е една година затвор и глоба от 45 хиляди евро. До 1954 г. във Франция съществува правна фигура, наречена „гражданска смърт” (mort civile) – отнемане на граждански права, но не и задълженията, на човек. Французите вероятно са я научили от древните римляни с техните сapitis deminutio minima, media и maxima – според направени нарушения, получаваш отнемене – в малка, средна или голяма степен – на граждански и семейни права.

** Перифраза на „Господи, къде отиваш?” (Domine, quo vadis?) от Евангелие от Иоана 13: 36.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.