Capture_decran_2012-09-03_a_17.09.54

Авторитетният немскоезичен швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung цитира разкритията на Биволъ за натиска осъществен лично от Бойко Борисов върху Любомир Павлов и Огнян Донев, за да продадат „Труд“ и „24 часа“ на проправителствената пресгрупа на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

В статия за медийната свобода и концентрацията на медийна собственост в България Авторът Рудолф Херман пише в кореспонденция от Прага, че плурализмът в България е под натиск преди парламентарните избори през 2013 г. Следва превода на Медияпул:

Концентрация на медии в България, плурализмът е под натиск

„Според местни наблюдатели в България се осъществява концентрация на важни медии в ръцете на компании, близки до правителството. Англоезичният сайт Novinite.com, позовавайки се на разследващия сайт „Биволъ“ , написа, че премиерът Бойко Борисов е оказал натиск върху медийния магнат Любомир Павлов от „Медийна група България холдинг“ да продаде високотиражираните вестници „Труд“ и „24 часа“ на „Нова българска медийна група“. Тя се управлява от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, който е депутат от партията на турското малцинство. И двамата са личности, за които се предполага, че имат добри отношения с правителството.

Заплаха от високо ниво?

„Биволъ“ се позовава на добре запознати източници, че Борисов е поставил Павлов пред избора да продаде и двете издания или да очаква бъдеще зад решетките. Павлов и неговият партньор Огнян Донев бяха обвинени в пране на пари в началото на лятото, при това във връзка с купуването на „Труд“ и „24 часа“ от германската медийна група Westdeutsche Allgemeine Zeitung (WAZ), която в края на 2010 г. се изтегли от българския пазар.

Ако двата вестника попаднат в ръцете на „Нова българска медийна група“, тя ще има почти пълен монопол в печата. Като единствен вестник с широк обхват, който все още „говори с друг език“, се откроява „Сега“. За по-изискващите читатели има „Капитал“ – икономически ориентирани всекидневник и седмичник на „Икономедиа“. Наистина независима информация обаче предлага единствено „Капитал“, смята бивш журналист, който вече работи в сферата на пиара.

Големите вестници са единствено средства за защитаване на пазарните интереси на техните собственици и за отслабване на противниците им. „Биволъ“ открива не само бизнес, но и политически интереси, които се защитават чрез масовата преса. Онлайн изданието твърди, че премиерът е осъществил контакт с водещи журналисти, за да зададе редакционната политика след придобиването на издания от „Нова българска медийна група“. За кабинета „Борисов“ нещата се свеждат до това да си осигури възможно най-голям контрол на пресата преди изборите през лятото на 2013 г.

Преди няколко месеца тенденцията към ограничаване на независимите медии предизвика притесненията на неправителствената South and East Europe Media Organisation (SEEMO). След разследване в България регионалната организация публикува доклад, в който се твърди, че след изтеглянето на WAZ на българския медиен пейзаж се е стигнало до конфронтация на две медийни групи, които водят ожесточена борба и чиято журналистика, продиктувана от бизнес интереси подкопава доверието в бранша. За собствениците става дума не за идеология, а за частни и бизнес интереси.

Законни действия?

В концентрацията на големите вестници в ръцете на малцина политическият елемент играе роля дотолкова, доколкото за управляващата партия става по-лесно в такава среда да си осигури благосклонно отразяване. Повечето български медийни магнати са хора, които нямат идея за медиен бизнес и търсят изгодата, смятат източници от бранша. Целта е да бъдат оставени на мира от властимащите. Затова те избягват да вървят срещу тях, тъй като могат да очакват ответен удар. Примерът с Павлов показва как може да бъде упражняван натиск, което обаче въобще не означава, че обвиненият срещу Павлов не са оправдани.

Притеснения в Брюксел

За свободата на медиите в България се притеснява и Нели Крус, еврокомисар по цифровите технологии. През септември тя ще бъде в България на конференция за високоскоростния интернет и ще повдигне въпроса за последните процеси в страната. Тя вече изрази притесненията си, че в класацията на „Репортери без граници“ България е паднала от 35-о място през 2006 г. до 80-о сега.

Print Friendly, PDF & Email