malinov

из „Странички от нашата нова политическа история“ Александър Малинов, , София, 1993, с.51-52.

„Място и време за колебание нямаше. Почнах да бомбардирам с шифрованите си депеши княза, в които настоявах вече за връщането му в България, за да турим най-после решението си за прокламиране на независимостта в изпълнение. Той отговаряше нарядко и неясно. Заподозряхме го, че играе, че и тоя път ще иска да отложи работата за неопределено време. Разумява се, че това можеше да направи вече само с друго правителство, тъй като бяхме взели твърдо решение да му поднесем мотивираната си оставка, но след като (…) бихме имали категоричния му отговор: да или не.

Дотам обаче работата не отиде.

В двореца на 20 септември се получи една телеграма, в която князът молеше да ми бъде предадено желанието му, щото с всичките си другари (става въпрос за всички членове на правителството – бел. моя, И.К.) да се намеря в Русе, гдето щял, идещ от Румъния, да пристигне. Това негово нареждане можеше да се тълкува и нака, и инак; то криеше в себе си възможността за един отрицателен или положителен отговор. Потеглихме обаче за Русе (…).

Пристигнали там, отидохме на пристанището да го посрещнем. Когато яхтата му ‘Цар Крум’, с която беше минал Дунава, акостира и хвърли котва, бяхме помолени да влезем всички в парахода. Тук князът, като се ръкува с всички министри и поразмени с тях по някоя и друга дума, ме помоли да се оттеглим на ‘съвещание’, както се изрази той. (…)

Горях от нетърпение да зная (…), защо ни е повикал в Русе. Не чаках много. Князът (…) каза: ‘Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе. Как да стане това?’ – попита той.

‘Разумява се, чрез прочитане на един манифест’, отговорих му аз. ‘Моля, вземете грижата тогава да го приготвите’, отвърна той весел и радостен, така както никога не съм го виждал. Станахме. Така свърши съвещанието ни. (…) След туй напуснах го и отидох при колегите си, които знаех, че ме чакат с нетърпение (…). Когато влязох при тях, прочетох по лицата им един обединяващ ги тревожен въпрос: Е, оставка ли, или независима България? Поздравих ги с утрешното тържество в Търново и ги помолих да си стегнат багажа за път.

Едва след полунощ потеглихме затам с царския влак, който беше от по-рано изпратен в Русе от София за княза. Във влака седнах и написах проекта на манифеста. Той се одобри от княза и колегите ми почти без поправки.“

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet