Кой се страхува от Обществените съвети на българите в чужбина?

Екип на Биволъ

Миналата седмица Институтът за пазарна икономика оповести в доклад, че трите предишни правителства са похарчили неефективно 24 милиарда лева. Смятам, че към тази сума, с една или друга уговорка, трябва да се добавят и парите, дадени за Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ).

Нека припомня, че българските граждани зад граница внасят в България повече средства, отколкото постъпват от ЕС, и по този показател се нареждаме в челната тройка в Европа. Разходите за дейността на ДАБЧ са по-малко от 0.05% (пет стотни от процента) от постъпилите от емигрантите пари, но дали тази нищожна сума, заделена уж за нас зад граница, се използва ефективно? За съжаление, някои действия на сегашния й председател г-н Росен Иванов предизвикват резонен въпрос: -Имат ли българите в чужбина необходимост от такава институция* – поне в този й вид, при днешните й приоритети, очертани в изявленията на нейния ръководител?

В края на миналата година, като редактор на най-цитираното българско издание в САЩ, се обърнах към председателя на ДАБЧ с молба за интервю по въпроси, вълнуващи хилядите наши сънародници, посещаващи сайта ни. „Еврочикаго“ е списван, четен и коментиран от хора, пръснати по целия свят – от Канада до Австралия и от Южна Корея до Аржентина. Разбира се, най-голям е процентът на посетителите от България. Молбата ми бе българи от няколко контитента да зададат по Скайп въпроси, свързани с работата на подчинената на г-н Иванов агенция, както и въпроси, касаещи конкретни стъпки на държавната политика към тези милиони живеещи извън територията на Родината. За целта написах писмо до PR на агенцията с официална покана за интервю с председателя на ДАБЧ.

И до ден днешен не ми е обяснено защо няма реакция на писмото, дори и отрицателна! Освен, че е знак на незачитане, това само по себе си е нарушение на едномесечния срок за отговор – законово положение, което юристът Росен Иванов няма как да не знае… В същото време председателят на ДАБЧ в този период прояви интригуваща активност с интервюта в медиите, в които косвено или пряко се споменават “Еврочикаго” и новосформиращите се Обществени съвети на българите в чужбина**. В познатия маниер на уж отминалите времена, г-н Иванов не само омаловажи смисъла от създаването на независими и изборни Обществени съвети (ОС), работещи на обществени начала, но и се опитва да ги противопоставя на други организации и личности.

Ще приведа няколко примера.
Чуйте разговора с председателя на ДАБЧ, излъчен по БНР на 5 януари***, в който споменава както сайта ни, така и Времеменните обществени съвети, като една незначителна организация, посегнала на ДАБЧ. В „Гугъл“ лесно ще намерите и разпространеното от негосъобщение в различни медии, с което той лансира идеята футболната легенда Христо Стоичков да оглави федерация на българите в чужбина – вероятно “правилната” от гледна точка на г-н Иванов организация, спусната отгоре, за разлика от “съмнителните” Обществени съвети? (Да повторя, че тези ОС ще бъдат изборни и предложени от българите в чужбина, включително и от г-н Стоичков!)
Друга “нестандартна” идея от последния месец: ние, българите зад граница, да имаме свой омбудсман за жалби и предложения, някакъв нов „арменски поп“, на който да се оплакваме.

В своите изяви председателят на ДАБЧ според мен намеква за измислена конкуренция сред над 700-те български организации по света, повече от 170 училища и много още наши български сдружения, поставяйки под съмнение способността на българите в чужбина да изберат свободно и демократично свои легитимни представители. Нека припомним, че създаването на Обществени съвети е предвидено в действащия, но неизпълняван вече 10 години Закон за българите, живеещи извън Република България.

Без да бъдем мнителни, не е трудно да се досетим какво е основното внушение – че не ни трябват тези изборни независими органи, представляващи интересите и защитаващи правата на българите в чужбина – нали си имаме ДАБЧ, ще ни измислят вместо нас и федерация. Зад изявленията прозира стремеж да се внася разкол сред сънародниците ни в чужбина – не да се тушира, а да се засилва разделението между българите зад граница – така, както е ставало в продължение на десетилетия. Може би в представите на г-н Росен Иванов именно разединението издига значението на ДАБЧ? Или целта му е агенцията да се превърне в арбитър за българските организации зад граница? И не на последно място, че всичко това ще издигне ролята на самия Росен Иванов – проявил се като потенциален “министър на българите в чужбина” за около 48 часа? И до днес няма обяснение защо номинацията му, направена от подалия оставка министър Божидар Димитров, не бе приета, но фактът, че премиерът и правителството отхвърлиха идеята – едва ли може да се тълкува като знак за доверие…

А дали ние, българите от чужбина, трябва да имаме доверие на сегашния председател?
Преди 1989 година Комитетът за българите в чужбина е имал една основна задача – да следи настроенията сред емиграцията и, естествено, всичко е било под контрола на ДС. Съставът на ДАБЧ се е градил на скелет от бивши разузнавачи, агенти и доносници. Имената на някои от тях излезнаха при проверката на досиетата, но тя се отнася за хора, заемали ръководни постове и не огласява действащите агенти, каквито вероятно има и сега.

Г-н Росен Иванов не афишира в своето CV къде e завършил правo, но е известен с връзките си с кадрите на ДС – агент Гоце (вижте илюстрацията долу под текста) и Кардам/Тервел. Може ли някой да открие друга решаваща причина за бързата му кариера от пернишки адвокат до кандидат-министър?

Ако погледнем списъка на бившите председатели на ДАБЧ след 1992 г., ще видим и известни имена, но и такива, които не ни говорят нищо.
* Георги Данаилов (1993–1995)
* Гиньо Ганев (1995–1997)
* Вера Мутафчиева (1997–1998)
* Пламен Павлов (1998–2002)
* Антон Пиралков (2002–2004)
* Деница Христова (2004–2007)
* Евгений Желев (2008)
* Димитър Димитров (2009)
* Райна Манджукова (2009–2010)
* Росен Иванов (2010– ?)

Ще бъде ли запомнен сегашният председател и с какво?

През последните години, не винаги достатъчно решително, но все пак ДАБЧ е изразявала позиции в подкрепа на наши сънародници, изпаднали в беда. Най-известни са случаите с медицинските сестри, осъдени на смърт от режима на Кадафи в Либия, и със Спаска Митрова в Македония. Какво можем да кажем за времето, откакто Росен Иванов ръководи агенцията? Ето пример: в общественото пространство беше изразена категорична подрепа за Мирослав Ризински – български активист в Македония, който втора година излежава скалъпена присъда в македонски затвор заради българското си самосъзнание (линк).

В негова защита застанаха интелектуалци, бивши дипломати, представители на български организации в чужбина и т.н., както и българските евродепутати (линк).
Но и до днес остава тайна какво мисли председателят на ДАБЧ по този въпрос.

Друг, при това съвсем пресен факт.  Преди 3 дни, на 18 февруари, сръбските власти опорочиха поклонението пред паметта на нашия национален герой Васил Левски в Босилеград (Западните покрайнини). Медийното и интернет-пространството буквално бяха взривени от възмущението на българи от страната и от целия свят. ДАБЧ и нейният председател отново запазиха аристократично мълчание.

Вече два месеца в Арабските страни продължават размирици – там, където има няколко хиляди българи. Правителството и дори фирми се намесиха, като предложиха подкрепа и евакуация за сънародниците ни. Но да сте чули за някакъв жест или дума от агенцията?
Можем да продължим, но няма смисъл – в намножилите се интервюта на г-н Иванов тази проблематика просто отсъства.

ДАБЧ запази мълчание в практически всички ключови дебати през последните месеци, в които бяха пряко засегнати правата на българите, живеещи в чужбина. Не чухме агенцията да вземе отношение по Изборния кодекс и в частност за гласуването зад граница. Подкрепя ли тя исканията на българите в чужбина да бъдат поставени в еднакви условия с гласуващите в България в обособен избирателен район? И защо не се противопостави или поне не взе отношение по утежняването на условията за откриване на изборни секции в градовете без дипломатически представителства?

Не чухме агенцията да заеме позиция по изключително утежнената процедура по издаване на нови български лични документи в чужбина, безкрайните срокове за това, липсата на мобилни устройства, позволяващи провеждането на консулски дни и в градовете без дипломатически представителства, и т.н.

От различни интервюта в медиите се разбира, че се готви нов Закон за българите в чужбина, с участието на експерти от ДАБЧ.**** Каква е визията, политическата рамка, в която този закон се пише, какви национални политики се залагат в него, какви институции той предвижда? Това са въпроси, които една междуведомствена работна група на експертно ниво няма право да предрешава сама – за тях трябва обществен политически дебат. Отговорът на тези въпроси виси във въздуха, а г-н Иванов само симулира желание за диалог без никакви реални стъпки.
Нека припомним, че според Устройствения правилник (приет с постановления на MС, обн. ДВ бр.76 от 2006 г.) председателят на ДАБЧ разполага не само с широки правомощия, но и със задължения. Той разработва, съвместно с органите на изпълнителната власт, държавната политика по отношение на диаспората (чл. 5 ал.1) и ръководи, контролира и координира нейното провеждане (чл. 4 ал.1).

В този смисъл, той е длъжен да се самосезира по всички въпроси, касаещи българите в чужбина, а не да се оправдава с начина, по който са го потърсили за мнение.

Ако се запитаме с какво се занимава днес агенцията, ще забележим два основни нейни приоритети.
На първо място, с приетите наскоро поправки в Закона за българското гражданство, ДАБЧ беше натоварена с проверката на българския произход на лицата, желаещи да станат български граждани, и издаването на удостоверения за това. Неясно е обаче защо дейност, свързана с доказване на автентичност на докумени и движение на граждани от други държави не се осъществява от специализираните за това звена в институции като MВР, МВнР, ДАНС и т.н. Mоже би защото целта беше да се „бетонира” съществуването на уютната агенция?

Активната дейност по предоставяне на българско гражданство на българи по произход, оказали се по стечение на исторически обстоятелства в границите на други държави, се аргументира с демографската криза, която преживява българската нация. А в същото време не е направена статистика колко от лицата, получили българско гражданство, реално са се заселили в България и са допринесли за преодоляване на кризата? Какви са тези имигранти по специалност, в кои области от икономиката реализират своето образование и професионални умения? Зададен ли бе въпросът – облекчи ли се процедурата при получаването на българско гражданство? Истина ли е, че сега желаещите да го получат са длъжни да посетят страната ни неколкократно и заплащат пак на посредници, този път и за превоз? В същото време ДАБЧ не предоставя и официална статистика на обратните процеси – колко са българите, напуснали страната и емигрирали поне през последните години?

Другата дейност на агенцията би трябвало да е, както гордо е отбелязано на нейния сайт: „съхраняването на българското етнокултурно пространство извън територията на страната и единението на всички българи, независимо от техния постоянен адрес. Поддържаме контакти с разнородни български организации – дружества, землячества, клубове, асоциации, с църковни общини, библиотеки, училища, подпомагаме тяхното формиране и утвърждаване. Изучаваме миналото и днешното състояние на нашите общности зад граница и изготвяме програми за работа с тях.

Но на практика културната дейност на агенцията се свежда до тази на едно средно голямо читалище в провинциален град – няколко конкурса, основно за деца, и едно електронно списание. Работата по изучаването на български език в чужбина е свършена предимно в MОMН по програма „Български език зад граница„. Не е тайна, че развързването на възела с проблемите на училищата зад граница, както и финансовото им подпомагане станаха възможни едва след създаването на Асоциацията на българските училища зад граница.

Пак от интервюта на г-н Иванов в медиите разбираме, че неговата голяма амбиция за тази година е … да предостави на всички български дружества в чужбина герб, знаме и химн, за да си украсели помещенията! В комплекта, убедени сме, няма да забрави и портрет на любимия ни президент. Добър повод да се оправдаят и командировъчните – нали заплатите не са високи, поне командировките да са повечко.

Провъзгласените цели, които четем на сайта на Агенцията, звучат патриотично, но без покритие. Ще изброя няколко от причините:

-липса на амбиции и на национална доктрина по отношение на диаспората;
-неизяснен статус на ДАБЧ. Тя или следва да бъде орган, координиращ и управляващ всички сектори, свързани с проблемите на българите в чужбина – защо не и със статус на министерство – или да бъде помощен отдел в МВнР, който подпомага дейността на културните аташета;
-липсва и проучване сред българите в чужбина, което да формулира техните очаквания за дейността на подобна институция, апропо лишена както от особени правомощия, така и от достатъчен бюджет.

Всъщност за какво проучване може да става дума, като няма надеждна статистика за българите в отделните държави, няма и данни за техния образователен и професионален статус, което допълнително усложнява картината. С какво ДАБЧ допринесе за изясняването на този важен въпрос – не беше ли пропуснат златен шанс да се извърши интернет-преброяване на българите в чужбина, съвместно с преброяването на населението в страната?

И не е ли крайно време да се пристъпи към назначаване на председател на ДАБЧ на конкурсен принцип чрез избор? Наложително е кандидатите публично да излагат и защитят своя концепция за развитието на агенцията, включително с необходимото финансиране, което да бъде гарантирано от правителството в самото начало на мандата.

Двугодишното празно говорене на Станишев и Калфин за новата политика към българите в чужбина си беше демагогия и остана само на книга – така и никой не попита с какви средства би била реализирана тази политика.

Както се вижда дори от пръв поглед, промяна в работата на ДАБЧ няма, а май и не се очаква. Защото един председател на ДАБЧ очевидно трябва да има цял комплекс от качества, като: инициативност, ерудиция, познаване на проблемите на диаспората и съпричастност към тях, нови идеи, и не на последно място – желание и способности за водене на реален диалог с организациите и медиите на българите по света.
Българите зад граница заслужават поне това.

—————————-

*Подобни въпроси задават и други известни български емигранти като д-р Ив.Гаджев (тук) и журналистът-правозащитник Даниела Горчева – чуйте запис от изказването й по Хоризонт (2011-02-08_Gorcheva_Horizont). За да не бъда упрекнат в пристрастност уточнявам, че и двамата за сега не фигурират в списъците на ОС .

** Официалната страница на ОС (линк)

***Интервюто на г-н Иванов по БНР от 5.01.2011 (линк)

**** Този закон е започнат да се пише може би преди 3 години. Но от достоверни източници е известно, че работата по него в кабинета на Б.Димитров и в ДАБЧ е активирана именно от деня, в който новосъздаващите се ОС обявиха целите си.

На снимката долу  –  най-важната страница от книгата на Росен Иванов и Симеон Мильов “Шетба из Пернишко” (отделно има и кратък предговор от Георги Седефчов Първанов).

Най-важната страница от книгата на Росен Иванов

Най-важната страница от книгата на Росен Иванов

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc