И Каскета отново е ялов пред гола!

“Openlux” беше поредният пас за воле. Пас, който шепата наистина разследващи журналисти в България подадоха по конец към институциите. Ако си позволя да използвам метафора и да оприлича родната Прокуратура (примерно) на централен нападател, тя става ясно, защо националният ни отбор е вкарал нула гола. При бай Ставри са нула едри мафиоти, олигарси и/или държавни служители, отговорни за корупция в особено големи размери. И това ще продължи да е така, нямайте никакво съмнение в това.

Просто е да се обясни. Във всяка нормална държава публиката би освиркала централния нападател, барабар с мениджъра на отбора и целия треньорски щаб. Какво правят нашите ултраси обаче? Питат разследващите журналисти, подали паса, за който е достатъчно Прокуратурата само да си подложи крака, за да отбележи, защо не изнасят повече факти. Защо не осветляват още имена. Защо не подават още и още пасове. Защо не осветляват още имена, факти, закононарушения.

Не избухват срещу централния ни нападател в борбата с престъпността, нито срещу отдавна продалите мача представители на треньорския щаб. Не. Питат разследващите журналисти, за чиито разкрития си мълчат почти всички медии, защо не вадят нови скандали на повърхността.

Това е мач, в който централният нападател е получил десетки ювелирни пасове.  Помните ли двете каки, записите от Банкя, Барселоната, чекмеджето с кюлчетата, пищака и пачките? И така нататък.

Въпреки всичко българският данъкоплатец все още иска да се подават нови и нови пасове, които да биват оставяни от централния нападател да излизат в аут. Тук може би трябва да се отвори една скоба. Таранът не е някой, който да се старае, ама толкова да си може. Не се хвърля в битка, не замахва с все сила, за да запрати топката в трибуните, не се бори да заеме по-изгодна позиция в наказателното поле. Тц! Прокуратурата седи на гюмето и се разхожда важно-важно с ръце на кръста, симулирайки поне някаква активност. И подминава всички подавания, защото мачът вече е игран и гол не бива да бъде вкаран. Тъй като защитата на противниковия отбор е некадърна и разпасана отвсякъде, така че ако падне едно попадение, разгромът е неминуем.

Част от публиката ясно осъзнава, че продаден мач с кьопав централен нападател и корумпирано ръководство на отбора не мое да бъде спечелен, та ако ще и хиляда паса да бъдат запратени с ювелирна точност напред. Другата, сякаш по-гласовитата част от феновете обаче или не осъзнава това, или се прави, че не го осъзнава и крещи за още и още пасове.

Много интересно колко точно подавания са нужни. Не е ли достатъчен скандал като оня с „Ти си го избра“ за предишния ни възпълничък централен нападател, за да стане ясно, че тараните на нашия отбор всъщност са най-надеждните защитници на противниковия? И че каквито и чудеса от храброст да правят част от халфовете, тоест от медиаторите, за да дадат извеждащо подаване, няма как да стане със статисти на върха на атаката.

Честно казано съм разочарован от футболната култура на публиката. Всеки нормален фен, искащ отборът му да печели, би насочил гнева си към яловите нападатели, а не към подложените на огромно напрежение подавачи, които стискат зъби, за да отнемат всяка топка и да създадат възможности. Възможности най-после гол да падне и да се започне яка канонада по противниковата врата. Даже понякога си мисля, че когато някой запалянко изкрещи „Още пасове! Страхливци! Подавайте още пасове, защо спите!?“, той всъщност е роднина, приятел или комшия по тераса на централния нападател, мениджъра, някой от щаба.

Щеше ми се да е кристално ясно, че халфът подава, ама У вратата не вкарва. Щеше ми се средностатистическият запалянко да е наясно, че основната част от цената на билета, с който е получил правото да е на този мач, отива за обгрижване на нуждите на централния нападател, треньорския щаб и ръководството на клуба. В обратен ред. И че халфът е просто медиатор, който може да запрати отлична топка на волето на нападателя, но работата му не е да вкарва той гола. Тактиката, стратегията на клуба не го позволяват.

Ще ми се на халфа най-после да му писне и от вувузелите на публиката, и от цялото политическо плямпане на ръководството и да забие едно остро центриране право в лицето на безполезния централен нападател. За да го контузи. Принудителна смяна. Едва ли е възможно да влезе по-некадърен, тромав, скъпоструващ симулант от сегашния. Но въпреки всичко наистина ми се щеше публиката да разбираше поне мъничко къде се корени институционалното ни безсилие пред отбелязването на гол…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022

This post is also available in: EnglishRussianFrench