Документите от регистъра на Люксембург, известен като OpenLux, до които Биволъ има достъп, като част от международен разследващ журналистически консорциум, разкриват, че Иво Каменов и Марин Митев от варненската групировка ТИМ са реални собственици на фирма в Люксембург, която прави цесия на огромен кредит от “Химимпорт”. Това става през нейна дъщерна фирма-невидимка в България, която е бивш мажоритарен собственик на “Холдинг Варна”. Каменов и Митев не са обявени за реални собственици на българската фирма, както изисква ЗМИП. От варненската групировка заявиха, че преди години са продали люксембургската компания на публично дружество и нямали такова задължение. По закон то било задължение на купувача. Смяната на собствеността обаче така или иначе не е отразена в регистрите. Освен това НАП официално пред Биволъ потвърди, че българската фирма декларира само загуби и не плаща данъци. В Люксембург обаче са отчетени 18 милиона евро нейни активи.
Адвокатите на ТИМ обясняват този феномен с тънкости на двойното данъчно облагане и по-ниската данъчна ставка за корпоративен данък от дейности зад граница. Но подобни “врътки” бяха в основата на критиките на европейските депутати към Люксембург след избухването на скандала OpenLux – разследване на международен консорциум от журналисти, воден от Le Monde.
„OpenLux показва това, което всички знаем – Люксембург е една от най-лошите страни данъчен рай в света. Нещо, което всички знаят, но е забранено да се казва в европейските институции.” –заяви френската евродепутатка Манон Обри, цитирана от Клуб Z.
Дружеството “Холдинг Варна” е известно най-вече със скандалния проект “Алея Първа” в Морската градина на Варна, повод за дългогодишни протести на гражданското общество в морската ни столица. На 16 юни 2009 г., дни преди парламентарните избори, областният управител Христо Контров (ДПС) продаде на холдинга огромна част от морската променада на Варна на смешна цена. 120 декара бяха оценени на 11,7 милиона лева, което прави близо 100 лв. на кв.м. Реалните цени за имоти на първа линия по Черноморието в този период са до 5 пъти по-големи. Освен това “Алея Първа” не може да се квалифицира като обикновен терен, тъй като тя има и емоционално значение за жителите на града, като публична зона с обществено значение и част от зелената система на Морската градина. Сделката за “Алея Първа” беше обект на жалба за непозволена държавна помощ пред Европейската комисия, която обаче не беше призната за такава, за разлика от заменките.
Справка от Имотния регистър за сделката за “Алея Първа”
Имотите придобити за 100 лв. на кв.м. на първа линия във Варна
Сделката предизвика нестихващ обществен скандал и фокусира вниманието върху групировката ТИМ. Коментираше се, че именно тя стои зад проекта за мащабно застрояване на варненския бряг и е използвала връзките си с властта, за да се случи продажбата на държавните земи. Днес, на базата на документите от международното журналистическо разследване OpenLux, може да се твърди със сигурност, че двама от основателите на ТИМ – Иво Каменов и Марин Митев, са били съсобственици в “Холдинг Варна” и са бенефициери от тази сделка.
Черно на бяло: Иво Каменов и Марин Митев зад “Холдинг Варна”
Към момента на лансирането на проекта “Алея Първа” мажоритарен собственик на акциите на “Холдинг Варна” е фирмата “Абас” ЕООД, регистрирана във Варна. До края на 2008 г. тя е собственост на “Рентапарк” ЕООД, която пък е собственост на варненския производител на електроуреди “Елпром” АД.
Предметът на дейност на “Абас” днес изглежда архаичен, защото включва “откриване и експлоатация на компютърни клубове, интернет зали, осигуряване на достъп до интернет; компютри под наем” и разбира се други незабранени от закона дейности. Наш кореспондент посети адреса, на който е регистрирана компанията – бул. Сливница 55 ет. 1 във Варна. Там няма табела, пощенска кутия, домофон или друг знак за присъствието на “Абас”. Дори домоуправителят не си спомня за такава фирма. През годините “Абас” е декларирала никакъв или само един осигурен работник. През 2020 г. вероятно това е управителката Недялка Кънчева. Същата е лице за контакти и директор на направление “Инвестиции” в “Холдинг Варна”.
Осигурени лица в “Абас” ЕООД през годините
На 29.12.2008 г. “Елпром” АД продава дяловете си в “Абас” на люксембургската фирма “Трес Риос Мениджмънт” за 2 200 000 евро. Тогава тя е представлявана от двама управители – Жан-Мишел Хамел и Ален Тирчър, които упълномощават български адвокат да подпише сделката.
“Трес Риос Инвестмънтс” купува “Абас” за 2 200 000 евро.
Но документите от Регистъра на реалните собственици на Люксембург сочат, че собственици на “Трес Риос Мениджмънт” са лицата Иво Каменов и Марин Митев. Биволъ се снабди и с официални извадки от документите към днешна дата срещу заплащане на съответната такса /виж тук/. Собствеността на Каменов и Митев е декларирана на 12 юни 2019 г.
“Трес Риос Мениджмънт” всъщност е собственост на друга люксембургска фирма – Евроклима (Euroklima S.A.), чиито крайни собственици са също Иво Каменов и Марин Митев. Ето защо в регистъра е посочено, че те притежават индиректно “Трес Риос”.
Каменов и Митев са директни собственици на Euroklima S.A.
Евроклима притежава 100% от Трес Риос Мениджмънт.
Последният ГФО на “Абас” вписан в Търговския регистър е този за 2009 г., подаден през 2011 г. и оттогава друг отчет не е подаван. От въпросния документ научаваме, че в края на 2009 г. дружеството притежава 2 160 050 акции в “Холдинг Варна” АД, оценени на 59 милиона лева или 41,25% от капитала на холдинга. Липсата на публикувани ГФО за последните 10 г., прави фирмата практически невидима за публичното око и повдига съмнения относно нейната дейност. Освен това става дума и за административно нарушение, което НАП е “проспала”.
1 435 177 от тези акции са придобити през 2008 г. на цена 22 лева за акция, но след това “Абас” продава част от тях на цени от 10 до 13 лв. на акция. 300 000 акции пък се оказват в ПОК “Съгласие” АД по силата на договори за репо на ценни книжа.
Из единствения публикуван отчет на “Абас” от 2009 г.
Въпреки тези разпродажби може да се заключи, че “Трес Риос”, разбирай Каменов и Митев, е направила много изгодна сделка като е платила само 2 200 000 евро за активите на “Абас” в края на 2008 г.
74 милиона лева заем от Химимпорт
През 2009 г. “Абас” декларира и краткосрочни търговски заеми за впечатляващите 74 837 000 лв. от “Химимпорт” АД, като са отчетени 5 милиона лева разходи по начислените лихви именно към това дружество.
Заем за “Абас” – 74 милиона лева от “Химимпорт”
Разпродажбата на акции от “Холдинг Варна” продължава и през 2010 г., когато още 1 654 544 акции (31,59%) са прехвърлени от “Абас” на “Андезит” ООД. Така “Абас” остава само с 3,9% акции в холдинга, но запазва мястото си в надзорния съвет до края на 2015 г.
Как се разпорежда фирмата с всички тези внушителни активи остава тайна в България, защото ГФО след 2009 г. не са подавани. От Регистъра на Люксембург обаче може да се проследи как “Абас” натрупва огромни загуби.
За 2009 г. нетната стойност на активите на Абас /net equity/ е 14 856 000 лв загуба, отчита новия собственик “Трес Риос Мениджмънт”. През 2010 г. загубата вече е 23 521 000 лв., през 2011 г. 30 393 000 лв., през 2012 – 37 517 000 лв, през 2013 – 43 264 000 лв.
Загубите на “Абас” през годините от 2010 до 2014 г.
Освен това “Трес Риос” отчита загуби и от още една българска фирма, на която е собственик – “Нордиус” ЕООД. Те са по-скромни, но все пак достигат 5,3 милиона лева през 2013 г.
Насрещната проверка на тези счетоводни операции е невъзможна, тъй като “Абас” не подава ГФО и такива липсват в българските регистри. От данните изтекли в Наплийкс се вижда, че “Абас” е вкарана в списък на неподаващите ГФО. На два пъти през месец март 2011 г. управителката е викана в НАП-Варна, във връзка с две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с номера № 10-53-06-7398 от 22.02.2011 и № 12232-1/01-03-11. След това активността на данъчните спрямо “Абас” секва.
Биволъ изпрати въпроси до НАП относно развитието и резултатът от двете преписки. Попитахме приходната агенция какви и колко данъци е платила Абас за периода 2011 – 2020 г. От отговора на НАП става ясно, че “Абас” не е плащала никакви данъци, тъй като през всичките тези години е била на счетоводна загуба, а изискваните обяснения са били във връзка с “насрещна проверка във връзка с ревизия на трето лице, на което Абас ЕООД е било доставчик”. НАП не разкрива констатациите, направени в насрещната проверка и ревизията, тъй като те представлявали защитена от закона данъчно-осигурителна информация. Информацията за загубите на “Абас” през последните 10 г. се потвърди и от страна на техните адвокати с аргумент подаваните данъчни декларации пред НАП, до които Биволъ няма достъп.
Не е ясно защо при тези огромни загуби в продължение на години не е пристъпено към производство на несъстоятелност на фирмата с едва 5000 лв. капитал. Същият въпрос важи и за “Трес Риос Мениджмънт”, в чиито отчети всяка година се появява настойчиво предупреждение от одиторите, че фирмата е декапитализирана и следва да бъде свикано извънредно събрание на акционерите, за да се реши дали компанията да не бъде ликвидирана. Нищо подобно не се случва.
От минус 22 до плюс 18 милиона евро
През 2015 г. в баланса на “Трес Риос” се случват мащабни местения на милиони. Фирмата сключва договор за цесия с “Химимпорт” АД, съгласно който тя изкупува “краткосрочния” дълг от 74 милиона на “Абас” към “Химимпорт” на стойност 37 739 571 български лева. Това е описано в годишния финансов отчет на фирмата вписан в Люксембургския регистър и заверен от престижната одиторска кантора Grant Thornton.
Цесията на дълга на Абас към Химимпорт деноминирана в лева.
Изключително странно е, че в същия отчет на “Трес Риос” се появява същата сума – 37 739 571 милиона вземания от дъщерната ѝ компания, но не в лева, а в евро. В консолидирания отчет на “Химимпорт” АД за 2015 г. информация за тази цесия не се открива.
Сумата от цесията в лева се появява в отчета на Трес Риос в евро.
През същата тази година загубите на “Абас” се стопяват впечатляващо – от минус 43 264 000 лв. през 2013 г. до плюс 18 838 000 лв. капиталови активи в края на 2015 г. въпреки загубата от 6,7 милиона лева отчетена за същата година.
Балансът на Абас за 2015 г. капиталът е в лева
Следващите 2016 и 2017 г. активите на “Абас” вече са деноминирани в евро – 18 838 000 евро. Вероятно през 2015 г. става дума за техническа грешка. Така в края на 2014 г. имаме натрупан отрицателен баланс от 43 264 000 лв. Още 6 748 000 лв. е загубата за 2015 г, или 50 012 000 на минус. А в края на 2015 “Абас” излиза на плюс с 18 838 000 евро или 36 847 128 лв. Отнякъде са се появили 86 859 128 лв. или 44 406 507 евро.
Балансът на Абас за 2016 и 2017 г. показва капиталов плюс от 18 милиона евро.
Архив с всички финансови отчети на “Трес Риос” в Люксембург може да бъдат свален тук: tres-rios-annual-reports
През 2011 г., годината когато “Абас” подава последния си до момента ГФО за 2009 г., разследване на Капитал установява, че групата на “Химимпорт” все повече зависи от финансови инжекции от пенсионните фондове “Съгласие” и “ЦКБ – Сила”. Изданието пресмята, че инвестициите на пенсионните фондове на “Съгласие” и “ЦКБ – Сила” в свързани компании могат да надвишават и 40% от активите им. Както се вижда част от тези врътки е и “Абас” с предоставянето на акциите си в “Холдинг Варна” в ПОК “Съгласие”.
Всичко това се случва под безразличния поглед на институциите, призвани да защитават парите на спестяващите за пенсии от финансови рискове и схеми за тяхното източване. Хилядите бъдещи пенсионери едва ли знаят в какви схеми потъват техните пари и как в крайна сметка стигат до офшорните владения на бивши “изгряващи звезди на българската организирана престъпност”, които сега греят и на деловия небосклон в данъчното убежище Люксембург.
Нарушен ли е ЗМИП? Платени ли са данъци?
От фактите известни до този момент възникват два важни въпроса. Има ли нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари заради липсата на декларация за реални собственици у нас и платени ли са всички дължими данъци.
Въпреки, че “Абас” не е подавала никакви годишни отчети в България от 2009 г. насам, настъпва момент, в който фирмата трябва да декларира действителните си собственици по Закона за мерки срещу изпиране на пари /ЗМИП/. От вписванията в Търговския регистър става ясно, че на 31 май 2019 г. е подадено заявление Б7 за деклариране на действителен собственик, към което обаче не е приложена задължителната декларация за действителен собственик или тя е нечетлива. Това е станало причина вписването да бъде отхвърлено от съдията по вписванията, разясниха за Биволъ от службата за поддръжка на Търговския регистър.
След това в продължение на година и половина не е правен нов опит за подаване на коректните документи въпреки санкциите, предвидени по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Няма и данни срещу фирмата да са предприети някои от административно-наказателните действия предвидени в ЗМИП.
Поради липсата на декларация имената на Иво Каменов и Марин Митев са останали укрити и ако не беше разследването OpenLux нямаше да изплуват като действителни собственици на “Абас”, на “Холдинг Варна” и като бенефициери на упражненията с огромните дългове отпуснати от “Химимпорт” – компания, която също им принадлежи.
Биволъ изпрати въпроси до адвокатската кантора, която е подала заявлението за вписване на реални собственици. Оттам отговориха, че тъй като техните клиенти били продали компанията на публично дружество през 2016 г., не било нужно да подават такава декларация.
Преговорите по продажбата на дружествата започнали през 2016 г. и приключили през 2019 г., според декларацията на адвокатите. Подписано копие от договора с нотариална заверка на подписите на продавачите беше показан на наш репортер, но без да се разгласяват останалите параметри и най-вече без да се разкрива името на публичното дружество контрагент по сделката. Според юридическата кантора и едно от физическите лица – продавачи, през тригодишния период на преговорите собствениците са били с ограничени права и са могли да взимат решения единствено със знанието и съгласието на потенциалния купувач.
Няма обаче никакви данни този договор да е бил вписан, или да е било заявено вписването му в някой от официалните регистри на България или Люксембург. Според адвокатите по сделката, това било задължение на чуждестранния купувач. Тъй като той така и не беше разкрит, екипът ни нямаше как да направи насрещна проверка на изнесените твърдения.
“Важно е да се отбележи, че те /Каменов и Митев б.ред/ никога не са крили, че са били собственици на структура от дружества без офшорен статут, която е притежавала дялове от „Абас“, а напротив, при спазване на всички закони и при пълна прозрачност, са се декларирали като такива в регистъра в Люксембург.” – уточниха от кантората.
Всъщност, Люксембург започна да разкрива действителните собственици чак през 2019 г., когато влезе в сила Европейската директива за прозрачност приета след скандала с Панамските документи. Дотогава действителните собственици, декларирани или не, оставаха публична тайна.
Няколко дни след изпратените от нас въпроси, на 15 февруари т.г. се появи ново заявление Б7 към Търговския регистър. Мотивът е, че не е нужно да се разкрива действителен собственик, тъй като новият собственик на “Трес Риос Мениджмънт” е “публично дружество чиито акции се търгуват на регулиран пазар по правото на ЕС”. Това заявление е отхвърлено от съдията по вписванията, защото обстоятелствата не подлежали на обявяване.
На въпросите дали “Абас” е заплащала данъци в България, адвокатите отговориха пространно, но без да обяснят положителния баланс от 18 милиона евро фигуриращ в отчета на “Трес Риос” за 2015 г.
“Относно поставените от вас въпроси за дейността на Абас ЕООД, реализираните през последните години финансови резултати и данъчно облагане, моля да имате предвид следното:
Докато са били собственици на дялове в холдинговото дружество, двете физически лица са били директори на ниво холдингова компания, а останалите дружества в групата са имали други независими управители и директори с необходимата професионална квалификация и дългогодишен опит. Много съществен факт е че, Люксембургските дружества от структурата никога не са имали действащи банкови сметки, по които да са постъпвали парични потоци от дейността на българските дружества в структурата и двете физически лица (Каменов и Митев б.ред) никога не са получавали парични потоци от структурата.
Органите на управление на дружествата, които отговарят за оперативната им дейност, включително за изготвянето и оповестяването на финансовите им отчети са подавали годишни финансови отчети в регистъра в Люксембург, които са заверявани от международна одиторска компания. Тези финансови отчети са публично достъпни, като от същите е видно, че през последните десет години “Абас” ЕООД е реализирало загуби и тези загуби са надлежно отразени в годишните данъчни декларации, които дружеството е подавало в НАП. По тази причина нетните активи на “Абас” ЕООД са намалявали прогресивно, което е отразено във финансовите отчети на Трез Мениджмънт. Моля обърнете внимание, че в отчетите на Трез Мениджмънт, които са публикувани в регистъра в Люксембург, стойността на активите на “Абас” ЕООД е посочена в скоби, което означава че същите са отрицателна величина.
Важно е да се отбележи, че Трез Мениджмънт е придобило “Абас” ЕООД от през декември 2008 г. за малко повече от 4 милиона лева, а видно от финансовия отчет на “Абас” ЕООД за 2009 г., който е публикуван в Търговския регистър нетните активи на дружеството към този момент са били отрицателни – минус 14,9 милиона лева. Следователно твърдението Ви, че “Абас” ЕООД е имало активи на значителна стойност и е реализирало големи печалби, за които не са били платени данъци се опровергават категорично от публикуваните финансови отчети на “Абас” ЕООД за 2009 г. и на Трез Мениджмънт за периода от 2011 г. досега, тъй като срещу активите на Абас в баланса стоят пасиви, като резултатът е отрицателни нетни активи до 2014 а през 2015 дружеството е капитализирано чрез преобразуване на дълга към Трес риос в подчинен срочен дълг и неговото капитализиране съгласно приложимите счетоводни стандарти в собствения капитал на дружеството. Относно печалбите на Абас, за които вие питате и в разговорите твърдите, считаме, че неправилно интерпретирате публично достъпната счетоводна информация. За избягване на всякакво съмнение искаме да ви потвърдим, че за разглеждания период от 2009 до 2019 г., Абас не е реализирал облагаеми печалби в България и този факт е надлежно деклариран пред НАП посредством редовно подаваните годишни данъчни декларации, респективно печалбите, за които вие говорите не съществуват и те няма как да бъдат „източени“ в Люксембург посредством разходите за лихви и задълженията по дълговете на дружеството.”.
ТИМ към журналист: “Мечката помни!”
Чрез адвокатите си босовете на ТИМ отправиха и специално съобщение адресирано до журналиста Атанас Чобанов, който изпрати въпросите и разговаря с представител на адвокатската кантора по телефона. Според тях бил: “налице явен конфликт на интереси и системно, тенденциозно некоректно отношение изразяващо се в публично изказани мнения и публикации, които съдържат неверни факти, изопачаване на обстоятелства, внушения, набеждаване и формулировки по техен адрес”.
“Нашите клиенти ни увериха, че както добре ви е известно, те не са си позволявали да отвръщат на гореспоменатите ви действия, както би било логично съгласно Третия закон на Нютон. Съветват ви да прочетете приказката за мечката и лошата дума и да потърсите смисъла в думите на Волтер „Предразсъдъкът е мнение, което не се основава на разума (истината)“.
Приказката за мечката и лошата дума е с поука, че лошата дума не се забравя, за разлика от спомена за физическата рана. Не за пръв път тимаджии демонстрират пред журналисти своите познания за световното литературно наследство. Преди години Марин Митев изпрати на журналиста от “Дневник” Спас Спасов копие от древния китайски трактак на Сун Дзъ “Изкуството на войната” с бележка на първата страница: “Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!” Сун Дзъ. “Светът е малък и не се управлява от Сингапур! :-).”
Тези послания обаче не обясняват защо Иво Каменов и Марин Митев не са се обявили официално за действителни собственици на “Трес Риос Мениджмънт” в България, нито дали са платили данъци в България, или в Люксембург и в какъв размер.
Финансовият гуру на ТИМ Никола Дамянов също въртял офшорки от Люксембург
Дискретният финансист Никола Дамянов е сочен като ключов фактор за възхода на ТИМ. Именно той посредничи когато варненските силови бизнесмени купуват “Химимпорт” от американския милиардер и спекулант Марк Рич. Дамянов тогава е довереният човек на Рич за бизнеса му в България.
Кариерата на Дамянов започва още при комунизма в “Химимпорт” и завършва пак там – подчертава се в in memoriam публикация на Капитал. В нея се разказва как той се озовава зад Желязната завеса още през 1984 г., за да развива бизнес. Да бъдеш “капиталист” при социализма бе особена привилегия, запазена за неколцина висши комунистически нотабили като Огнян Дойнов, Георги Найденов – Тексима и Людмил Дионисиев. Задачата им е да движат схемата, през която заграбени от социалистическия блок пари се влагат във външнотърговски фирми и изпрани на Запад милиарди да се завърнат в България и да увековечат икономическата власт на Държавна сигурност.
Дамянов не крие преживе похвалите си за протежетата си от ТИМ. “Това са хора, които работят по най-точния начин и никой не стои зад тях”, казва той. Всъщност, достатъчно е, че зад ТИМ е стоял самият Дамянов като представител на червеното ченгеджийско задкулисие. Иво Каменов любезно му връща топката като му отдава почит посмъртно: “Той беше най-доброто от социализма”.
Името на Никола Дамянов изскочи и по делото срещу Маргините, които според държавното обвинение планирали да го убият, заедно с генерал Любен Гоцев и контрабандиста Иван Тодоров – Доктора. И тримата днес са покойници, като само Доктора почина от насилствена смърт. След кончината на Дамянов-баща, бизнесът му беше наследен от неговия син Венцислав Дамянов.
Днес името на Венцислав Дамянов излиза в OpenLux като реален собственик на фирмата “Фертитрон България”, която е собственост на люксембургската “Анко Лейн”. Самата “Анко Лейн” е собственост на офшорката от Британските вирджински острови “Фертитрон Инк”. Дамянов – баща е станал собственик на “Фертитрон Инк” още през 1990 г., разкрива регистърът на собствеността на БВО.
“Анко Лейн” е собственост на офшорката “Фертитрон”, която е регистрирана още през 1990 г.
“Фертитрон България” се занимава официално с луксозни недвижими имоти. Нейна е модерната сграда на ул. Хаджи Димитър 7, в сърцето на София, където наематели са Посолството на Великобритания, Представителството на Южна Африка и други елитни клиенти.
Връзката на Дамянов и тимаджиите е важна от гледна точка на това, че варненската групировка е получила подкрепа и тласък за икономическия си възход от знакова фигура на пост-комунистическото и ДС-задкулисие, без чийто внимателен надзор не се е случвал, а вероятно не се случва и сега нито един съществен бизнес в България – единствената държава от бившия социалистически блок, в която не беше осъществена истинска лустрация.
“Пълен съпорт” от ортака Бойко Борисов
Проектът “Алея Първа” разкри фаворитизма към тимаджиите от страна на Тройната коалиция и ДПС, но също и от страна на ГЕРБ, които дойдоха на власт през 2009 г.. Вождът на партията Борисов не откликна на гражданските очаквания да преразгледа сделката за “Алея Първа”, дори напротив. Бойко Борисов мълчеше и избягваше намусен темата, както се видя от репортаж на RE:TV от септември 2009 г., когато му беше зададен въпрос дали сделката ще бъде преразгледана.
Обсебването на крайбрежната алея предизвика граждански протести и привлече вниманието на международни наблюдатели като покойният немски разследващ журналист Юрген Рот. В отворено писмо до Борисов, с когото се срещна лично, той призова да бъде разследвана ТИМ, но нищо такова не се случи.
Нещо повече. ГЕРБ потвърди и умножи правата на тимаджиите върху крайбрежните имоти. През 2011 г. областният управител Данчо Симеонов подписа писмо, с което упълномощи холдинга да движи проекта от името на… държавата.
А през 2012 г. се разбра, че лично Борисов е “благословил” новия ОУП на Варна, гласуван от общинарите на морската ни столица насред граждански протести. С този ОУП на терените придобити от “Холдинг Варна” се запазват възможността за строителство.
Това благосклонно отношение на Борисов към тимаджиите и използването на държавния ресурс за легитимиране на проекта им се корени в криминални бизнес отношения от 90-те години, които Биволъ извади на бял свят, позовавайки се на архивни репортажи и документи от Търговския регистър.
През 2005 г. ГДБОП разбива в. Крайморие незаконна фабрика за цигари, която принадлежи на фирма на Борисов и Румен Николов – Пашата. Впоследствие Борисов и Пашата продават фирмата си “Тео Интернационал” на Иво Каменов и Недялко Кирезов – местния представител на ТИМ в Бургас . Според оперативна информация на Биволъ машините на фабриката са натоварени фиктивно на ливанския кораб “Джево 3”, но не напускат България, а се озовават в Североизточна България, където продължават да работят.
Друг щрих от по-ново време, илюстриращ недосегаемостта на тимаджии, е делото “Червеи”. В съдебна зала стана ясно, че Иво Каменов и получавал нерегламентирано информация от бившия шеф на Дирекция “Вътрешна сигурност” на МВР. Деянието е съставомерно, но прокуратурата не счете за необходимо да подведе някого под отговорност.
Контрабандните цигари обаче са малка част от разнообразния бизнес на варненската групировка, която е характеризирана от американския посланик Джеймс Пардю като “изгряващата звезда на българската организирана престъпност”.
Бизнесът на ТИМ включвал “широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили” – пише бившият военен разузнавач в секретна депеша до Държавния департамент в грама, разкрита от Wikileaks и публикувана в цялост първо от Биволъ./виж тук/ Пардю отбелязва, че създадената през 1993 г. престъпна група се опитва да изгради имидж на чисто законна бизнес структура. Подчертани са и връзките с руската организирана престъпност.
Макар че грамите нямат тежест на съдебно решение, което изрично се подчертава от засегната страна, те безспорно са официална дипломатическа кореспонденция.
До момента от ТИМ не бяха коментирали публично тези твърдения, но други бизнесмени споменати в същата грама са правили изявления, че данните събирани от американското посолство били слухове и клевети от бизнес конкуренти.
F2F
Във връзка с подготвяния материал Иво Каменов пожела да се срещне с репортер на Биволъ. По повод на квалификациите, че ТИМ се приравнява с организирана престъпна структура, той категорично отрече подобни определения. Докладът на Пардю бил инспириран по доноси на “Капитал” и оше една електронна медия, смята шефът на ТИМ. От своя страна той получил тази информация от сериозни източници в САЩ. По отношение на контрабандната фабрика за цигари в Кайморие, Каменов разказа, че са я придобили, защото купили лошите й вземания към ПЧБ. Заемът бил уреден от Гриша Ганчев. Твърдят, че единствената отстъпка към Борисов и Ц. Бориславова, са били незавеждането на регресен иск срещу тях. Каменов потвърди информацията предоставена официално на Биволъ от техните адвокати, че е имало реална продажба на акциите на целия холдинг “Екоклима” в Люксембург и върху сделката и получените от нея средства са платени съответни данъци. Тези факти са отразени и в данъчните деклариции на физическите лица, т.е. Иво Каменов и Марин Митев. Пряко изяление и коментар пред медия на водеща фигура от ТИМ, по повод на разследвания или чувствителна информация, свързана с тях, е безспорно прецедент до момента.
През годините Биволъ внесе повече конкретика в подозренията за тесни връзки на тимаджиите с режима в Кремъл. Стана ясно, че Иво Каменов е в приятелски и бизнес отношения с Юрий Трутнев, влиятелен руски политик и специален пълномощник на Путин за Далечния Изток.
Неотдавна съвместно разследване на BIRD.BG и руския разследващ портал iStories разкри, че в Св. Св. Константин и Елена, контролиран от ТИМ, са закупили ваканционни имоти хора от най-близкото обкръжение на Путин – мениджъри в “Роснефт”, “Газпром” или “ВТБ Банк”, както и децата на ръководителя на “Ростех” Сергей Чемезов. Всички те са придобили луксозни апартаменти от бивш офицер от Държавна сигурност, близък с Чемезов, който обаче не е свързан с бизнеса на ТИМ, а по-скоро с обръчите на ДПС. Той се казва Атанас Карагеоргиев и е в лични взаимоотношения с високопоставените собственици на жилища от Русия. Карагеоргиев гравитира около БСП и дори е бил в обтегнати взаимоотношения с ТИМ. В коментар за Биволъ, Иво Каменов подчерта, че границите на имота на Карагеоргиев, на който се разполага хотелския комплекс “Естрея палас” не са гранични с техни парцели. Той не приема, че ТИМ контролира курортното селище и заявява, че те не са продавали недвижими имоти на руски граждани.
Репортер: Димитър Стоянов
Редактор: Асен Йорданов
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
Трябва да влезете, за да коментирате.