Петър Петров Георгиев. Това е истинското име. Иначе оная мода с Ленин, Сталин, Янко, Буда, Кардам и т.н. и т.н. я знаем всички. До болка ни е познатo влечението на привържениците на оня строй към псевдонимите.

Та, толкова за Волгин. За подобни или лошо, или нищо. Сега малко да се опитам да поразсъждавам върху трогателната драма, която Пешо Рашибозука разигра около родолюбивата еуфория, която тресеше нас, онази част от българите, които все още не се срамуваме, че сме такива, по време на финалния турнир на АТР в Лондон.

Ако някой все още не е разбрал, Пешо (на когото всички ние плащаме заплата, тъй като той е държавен служител в национална медия, позиционирана в столицата на България, намираща на 42 градуса северна ширина и 23 източна дължина, макар и Пешо да се държи като че ли битува на 55 с.ш. и 37 и.д.) се изказа остро негативно относно искрената радост, която в геометрична прогресия завладяваше сънародниците ни тук и в чужбина с всяка следваща победа на Григор Димитров.

Според Пешо не трябвало да „ни занимават“ с успехите на най-добрия ни тенисист. Пешо иска да накара вълнуващите се от резултатите на тенисиста ни да замлъкнат. Ако можеше и директива би пуснал.

На товариш това му било досадно. Че не се радва както, ако Александър Зверев беше спечелил турнира в Лондон, това е ясно. Опа, пак щеше да му е досадно, защото Зверев е руснак, но не играе за любимата страна на другаря от БНР-то. И неговите родители са избрали разума пред великите постулати за светлото бъдеще и комуналното настояще и са се изнесли за Германия. Пешо искрено се ядосва на всяко едно нещо, което може да обедини българите около която и да било кауза, па макар и била тя спортна, па макар и била тя нямаща нищо общо с България.

Прави го, защото ако родителите на Гришо не го бяха откъснали от блатото, в което сторонниците на Пешо превърнаха родината ни, той с положителност щеше да работи за 4-500 лева, да гледа големия тенис и Никол по телевизията и да дава половината си заплата за търкане на пеевски талончета. А Пешо и неговите идеологически бащи искат тъкмо това. Народ, чието ежедневие е сиво като катаракта, душевните и физически мастурбации заместват полета на мисълта и мечтите, а тотото е единственият ефимерен изход от мизерията.

Хора като Пешо ненавиждат хора като Гришо. За щастие на хора като Гришо им е през най-дългия от вторичните полови белези за хора като Пешо.

Пешо не иска да „ни занимават“ с разни си Гришовци, дето печелят международни турнири от най-високо ниво тук и там, защото има опасност голият му задник да лъсне като калайдисана котленка на месечина. Как могат Пешо и сторонниците му да привлекат и грам внимание, ако има такива като Гришо? Не само в спорта. В политиката, в обществения живот, в медиите, в бизнеса…

Къде отиват Пешовците тогава!? С техните митологеми, високопарни безпочвени дрънканици, кухи опорни точки и садо-мазохистично безвремие… Съсловието на другаря Волгин може да битува само в среда на посредственици, в която да изпъква с неистовите си крясъци и истеричните си постулати. Тяхната среда не търпи победители. Здраво трудили се, дръзнали да разперят крила, приемащи провала като мотивация, готови във всеки един момент да надигнат чело от калта и да продължат напред, без дори да измият разранените си лакти и колене.

Ако децата вземат пример и подражават на подобни на Григор Димитров персони, как оялите се меценати на Пешо ще намират кротки и прекършени още в зародиш послушковци, които да се примиряват с беззаконието, простотията и безволево да слугуват за коричка хляб? Да, Волгин не иска да го занимават с класирането на Гришо в топ три на световния тенис, защото в една истинска конкурентна среда Пешо може да се класира на подобна позиция единствено в надпревара за подхвърляне на небивалици. За него и за себеподобните му всеки успял българин, всеки човек, който надига глава над блатото, а не диша със сламка, подаваща се от тинята, е враг на народа.

Ако зависеше от Волгин и другарчетата му, всички трябваше да сме посредствени, за да блесне величавото им съществуване. Подобни хора не могат да схванат понятия като „демокрация“, „плурализъм“, „свобода на мнението“. Те мислят, че някой ги занимава с нещо си, макар и никой да не ги насилва да правят каквото и да било. И Волгин ни занимава с предаване, и брадъри има, и сапунки, и чалгии, но, честна дума, от всичко това познавам само откъслечно през социалните мрежи. Въпрос на личен избор. Ама за Пешо по-голям кошмар от личния избор няма.

Пешо не иска да се автоцензурира, защото е обратното на гений. Пешо иска да цензурира всички и всичко. Да не се говори за успехите на Гришо. На него му трябва разединен, смачкан, обезверен и прекършен народ, който да гледа с благодарност и надежда на североизток. Хора, които печелят милиони от наградни фондове на световни турнири и се нареждат сред най-добрите в попрището си за Пешо са ужасТ. Ако можеше с най-садистично удоволствие би ги изпратил оттатък Волга, за да измрат по ГУЛАГ.

Не, че обичам да давам,пък камо ли да получавам съвети,ама… Ако ви стиска, не се страхувате от трудности, разочарования и мечтаете да вдигнете някой трофей в живота си, вдъхновете се от Гришо. А онова, другото, е Пешо. Посредствен, комплексиран, крещящ за внимание за сметка на истински заслужаващите го…

Стоян Николов – Торлака