Capture_2013-08-18_a_16.12.28

Биволъ почете 110 годишнината от Илинденско-преображенското въстание. От името на сайта поднесохме венец на честванията на Петрова нива. Текстът по-долу е предоставен от автора Георги Цъгов, гл. редактор на в-к „Странджа“, потомък на комити.

За Клетвата и Смъртните дружини

Заклеха се! В името на „Всемогъщого Бога“, че ще пролеят кръвта си за освобождението на Македония и Одринско, че ще бъдат верни на другарите си до последните минути на своя живот, че без страх ще се борят с враговете и няма да остъпят, докато им държат силите и докато бъдат живи. Няма да издадат никого, никого и никъде…

Издържаха стоически, клетвено отрекли се от всички светски облаги, отдадени всецяло на освободителното дело, понесли с чест по своя път и своята Голгота всички злочестини, лишения и мъки…

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Заклеха се да застанат доблестно до знамето, свободни, без да „бъдат ратаи, без да признават хюкюмат, аскер и каймакамин, да плащат данъци и вериги“.Бяха обречени, но не отчаяни. Категорични към своите поробители и душмани, но справедливи в своите въжделения и копнения за един нов свят на „братство и мир с еднакви права и задължения на всички.“

Заклеха се! Вместо награди за себе си обявиха, че ако „нарушат тази своя клетва да бъдат разсечени на късове от ножовете, що са над главите им и да бъдат презряни, преследвани и убити от другарите си, където и да се намират.“

Накрая, „с добра воля и чиста съвест, приели това свято занятие“, целунаха Светия кръст, Светото Евангелие и ножа“, за да са пречистени и преобразени за Деня, когато с камбанен звън и изстрел щеше да започне „морабето“, кървавата сватба, венчавката..

Бяха много мъже, млади и стари, със своите апостоли и войводи. Все юнаци, с непокорни глави, буйни коси и бради, с пламенни очи, красиви и мечтателни, оставили в пантеона на безсмъртието своите имена. Техни бяха думите: „Люде, свободата е свята всегда, нине и до веки. За нея ке живеем, за нея ке умрем!“

И умираха. С безсмъртния клетвен завет: „Делото е свято! Проклети бъдете, ако не продължите борбата!“

Събитието, по-късно ние, живите, нарекохме Епопея. Преувеличихме ли? Но кой би оспорил това въстание, като заветно Съединение за българите от всички краища на родината в едно цяло. Да, Епопея, чиято жертвена клада освети олтара на свободата с доблестта на героите и мъченичеството на завинаги прокудените от родните им огнища в Македония и Тракия.

Една вечна болка и мъчително търпение, за които все още дипломатически мълчим. Една песен бунтовна като „Българе глава вдигнали“, или трогателно протяжна, събрала в себе си и сълзите, и горестите, и въздишките по най-скъпото – България.

За това и днес отново полагаме цвете на общите им гробове, пред паметника на Петрова нива. Ще запалим свещ в храма, ще коленичим и помълчим. Ще си спомним и няма да забравим. За да се пречистим и проверим дали е жива в нас тръпката на вярност и признателност към саможертвата им. И за да продължим..

Георги Цъгов

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly