Биволъ почете героите на Петрова нива Mind the horns!

Биволъ почете 110 годишнината от Илинденско-преображенското въстание. От името на сайта поднесохме венец на честванията на Петрова нива. Текстът по-долу е предоставен от автора Георги Цъгов, гл. редактор на в-к “Странджа”, потомък на комити.

За Клетвата и Смъртните дружини

Заклеха се! В името на “Всемогъщого Бога”, че ще пролеят кръвта си за освобождението на Македония и Одринско, че ще бъдат верни на другарите си до последните минути на своя живот, че без страх ще се борят с враговете и няма да остъпят, докато им държат силите и докато бъдат живи. Няма да издадат никого, никого и никъде…

Издържаха стоически, клетвено отрекли се от всички светски облаги, отдадени всецяло на освободителното дело, понесли с чест по своя път и своята Голгота всички злочестини, лишения и мъки…

Заклеха се да застанат доблестно до знамето, свободни, без да “бъдат ратаи, без да признават хюкюмат, аскер и каймакамин, да плащат данъци и вериги”.Бяха обречени, но не отчаяни. Категорични към своите поробители и душмани, но справедливи в своите въжделения и копнения за един нов свят на “братство и мир с еднакви права и задължения на всички.”

Заклеха се! Вместо награди за себе си обявиха, че ако “нарушат тази своя клетва да бъдат разсечени на късове от ножовете, що са над главите им и да бъдат презряни, преследвани и убити от другарите си, където и да се намират.”

Накрая, “с добра воля и чиста съвест, приели това свято занятие”, целунаха Светия кръст, Светото Евангелие и ножа”, за да са пречистени и преобразени за Деня, когато с камбанен звън и изстрел щеше да започне “морабето”, кървавата сватба, венчавката..

Бяха много мъже, млади и стари, със своите апостоли и войводи. Все юнаци, с непокорни глави, буйни коси и бради, с пламенни очи, красиви и мечтателни, оставили в пантеона на безсмъртието своите имена. Техни бяха думите: “Люде, свободата е свята всегда, нине и до веки. За нея ке живеем, за нея ке умрем!”

И умираха. С безсмъртния клетвен завет: “Делото е свято! Проклети бъдете, ако не продължите борбата!”

Събитието, по-късно ние, живите, нарекохме Епопея. Преувеличихме ли? Но кой би оспорил това въстание, като заветно Съединение за българите от всички краища на родината в едно цяло. Да, Епопея, чиято жертвена клада освети олтара на свободата с доблестта на героите и мъченичеството на завинаги прокудените от родните им огнища в Македония и Тракия.

Една вечна болка и мъчително търпение, за които все още дипломатически мълчим. Една песен бунтовна като “Българе глава вдигнали”, или трогателно протяжна, събрала в себе си и сълзите, и горестите, и въздишките по най-скъпото – България.

За това и днес отново полагаме цвете на общите им гробове, пред паметника на Петрова нива. Ще запалим свещ в храма, ще коленичим и помълчим. Ще си спомним и няма да забравим. За да се пречистим и проверим дали е жива в нас тръпката на вярност и признателност към саможертвата им. И за да продължим..

Георги Цъгов

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.