П О К А Я Н И Е Т О

“Да има покаяние!” – Рев. Втори…
“Да паднат на колене пред народа!”
Митинг. Площад. Страна – крещящи хора.
Лозунги. Речи. Стига! Нова мода.

Свободни ли сме съдейки, които
ни мамеха четирдесет години.
А ние им целувахме петите.
За изнасилването на родината.

Помагахме ли им? До край. Продажно.
И ни дресираха прекрасно. Ето!
Не е опасно днеска. Трябва даже
да се линчува онзи от портрета.

Свалиха го. Очаквахме отдавна
от телевизорите си да чуем.
И митингира тоз народ. И лавна.
Реве. Освободи се. Време му е.

Къде е чистотата ти народе!
Цитирахме го вчера. Днеска – в гроба.
В духа, във същността не сме свободни.
И няма святост в мъките на роба.

Не те, а всички ний да се покаем.
За низостта и за страха си подъл.
Със свобода. И със любов. Това е
единствено възможно да ни води.

Ще има покаяние. Помнете.
И всеки чашата си ще изпие.
Но покаяние пред боговете.
Не сме достойни за такова ние.

21 ноември 1989 г.

Print Friendly, PDF & Email