П О К А Я Н И Е Т О
“Да има покаяние!” – Рев. Втори…
“Да паднат на колене пред народа!”
Митинг. Площад. Страна – крещящи хора.
Лозунги. Речи. Стига! Нова мода.
Свободни ли сме съдейки, които
ни мамеха четирдесет години.
А ние им целувахме петите.
За изнасилването на родината.
Помагахме ли им? До край. Продажно.
И ни дресираха прекрасно. Ето!
Не е опасно днеска. Трябва даже
да се линчува онзи от портрета.
Свалиха го. Очаквахме отдавна
от телевизорите си да чуем.
И митингира тоз народ. И лавна.
Реве. Освободи се. Време му е.
Къде е чистотата ти народе!
Цитирахме го вчера. Днеска – в гроба.
В духа, във същността не сме свободни.
И няма святост в мъките на роба.
Не те, а всички ний да се покаем.
За низостта и за страха си подъл.
Със свобода. И със любов. Това е
единствено възможно да ни води.
Ще има покаяние. Помнете.
И всеки чашата си ще изпие.
Но покаяние пред боговете.
Не сме достойни за такова ние.
21 ноември 1989 г.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
