Дни на гняв. И на пренареждане по острия ръб на бръснача Mind the horns!

Carthago delenda est – Картаген трябва да бъде разрушен. Крилатата фраза ни е завещал Марк Порций Катон Стари още от 184 г. пр.н.е., с нея той винаги завършвал брилянтната си реторика пред Римския сенат. А римляните наистина разрушили Картаген след края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. И не, че сега туристите в Тунис могат да видят нещо по-различно от руини, но поне им се изправят косите от силата на омразата, с която Катон надъхвал римските политици. И да се зареждат с идеята, че всеки има своя Картаген, който трябва да бъде разрушен.

В България няма политик от началото на прехода, а той все още се точи, който да не повтаря настойчиво, че корупцията и задкулисието трябва да бъдат сринати до основи, но думите им си останаха кухи откъм реални и решителни действия. Допреди дни и мислещите с главите си хора, твърдо убедени в тази необходимост, сякаш бяха малко, а гласовете им – слаби или заглушавани от забранителни списъци в медиите.

Нещо малко /а то се оказа доста голямо/ е трябвало да се направи, та горчивата чаша да прелее, завесата да се вдигне с трясък и гневът да кипне по площадите. На 7 юли лидерът на “Да България” Христо Иванов и активистът Ивайло Мирчев, и общински съветник от Бургас опитаха да слязат на брега на Росенец и с българско знаме да припомнят на всички, че брегът е български и плажът принадлежи на българите. Но там, където държавата отдавна я няма, те се сблъскаха с извратеното лице на нейната Национална служба за охрана. Видът на гардовете дори не заслужава коментар – всеки техен европейски колега би им се изсмял на шортите и сандалите. И във всяка бяла държава насилието, което те си позволиха, не би останало без съд и наказание. Още по-малко поруганото знаме.

Тримата души в лодката бяха възприети от властите като провокатори, шефът на НСО в оставка шикалкави и не призна, че това престъпление е дело на хора от личния му състав, а премиерът Борисов вмени отговорността на президента Радев. После мелачката се завъртя на бързи обороти – Радев официално съобщи принадлежността им към списъка с офицерите от службата. Ден след това главният прокурор Иван Гешев поръча обиски и арести в президентството – за пръв път в историята ни институцията на единствения недосегаем /по Гешев/ беше буквално бастисана и тарашена, а арестуваните станаха шестима.

Безчинствата в институцията на главнокомандващия дадоха причина на известните като „Отровното трио“ проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар-експертът Арман Бабикян да призоват в социалните мрежи за протест. И той се състоя – без предварителна организация и без спонсори, каквито тези дни се привиждат на премиера и вицетата му.

Този отклик на хиляди хора ясно показа, че място за компромиси повече няма, че търпението на всички отдавна е свършило и че е време „Картаген да бъде разрушен“. Така в триъгълника на властта се струпаха хора, които преди беше немислимо да видим едни до други – сини, червени, светли и тъмни от всякакви възрасти, а доминираха младите. Кои се възползваха, като се пришиха към всеобщото недоволство, знаете – онези политически фигури, които и до момента не смеят да назоват с имената им Гешев, Доган и Пеевски, но с умиление аплодират посланията на президента. Но бяха стъписващо тихи, когато в края на януари Гешев внесе писмено питане в Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван при данни за престъпление, а площадите бяха оглушително тихи и пусти.

Сега обаче всички те ще дърпат дивиденти в собствена полза от народния гняв, за искрата на който нямат минимум принос. Ако Радев не беше слязъл при протестиращите с вдигнат юмрук /език на тялото, впрочем, присъщ на други времена и по-различни събития/, едва ли Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Костадинов и прочие леви щяха са налични в обсадата на президентството. Лесно е да яхнеш вълната, ако друг те оттласне към нея, но си трябват умения да се задържиш на гребена й, а това не става само с пламенни речи от парламентарната или партийната трибуна.

Но изглежда, че не само те, но и медиите не разбраха, че протестите са не в подкрепа на президента, а срещу прогнилата от корупция властова система, срещу все по-изгряващите й зависимости от човека в Сараите и неговия аватар Делян Пеевски. И срещу инструмента на същите, който се изживява като „инструмент в ръцете на Господ“. Но де факто е трионът, който реже бизнеси, заплашва всички, обаче удря само точно определени мишени по поръчка и никога тези, които отдавна ни взривяват сетивата.

Ако Гешев беше инструмент в механизма на върховенството на закона, щеше наистина да бъде „на страната на народа“, /както се закле в Туитър/, а не за всяко разследване да се укрива зад гърба на съответния наблюдаващ прокурор, щото, нали, той сам бил решавал всичко. Ако той беше на висотата на американските и европейските си колеги, нямаше да играе на жмичка пред чекмеджето с парите и пищова отгоре, Барселона-гейт отдавна е отсвирен и пак наблюдаващият прокурор е отговорен, нито пред „административната сграда в строеж“ и „поземления имот“ – марина за яхти на Чукалята непосредствено до петролните резервоари на „Лукойл“. Нито да се прави на „дръж ми каскета“ пред законовата възможност да разпита Черепа и Цветан Василев във видео-конферентна връзка и още, и още болезнени циреи.

Останалото, на което сме свидетели и потърпевши, е насилие и агресия. Защото произволът изобщо не е само прокурорски или полицейски, той е всеинституционален. А площадите скандират „Мафия!“, за което главният обвинител остава глух и не вижда мотив да си свърши работата.

Вместо да докаже, че подшефната му институция е напълно независима от другите власти, той е ангажиран да ги обслужва с бездействията си и да гони „олигарсите, които ограбват народа“. Сякаш другите, на които е подчинен, с честен труд и кървава пот на челото са си спастрили имуществата и сметките. Пролетарската му класово-ненавистническа стилистика обаче бързо отврати същия този народ, в чиято защита той на приказки се зарича, а и на младите хора от протестите тя им звучи досадно архаична и дори непозната. Иначе разправя, че за прокуратурата недосегаеми няма, даже всички от най-високите нива на властта можело да се окажат досегаеми. Искаме да видим това с очите си.
Ако беше така, нямаше сега спешно да се назначават проверки на книжата за лятното имение на Ахмед Доган. И ако и преди имаше държава, разбира се. Наложителна е проверка и на произхода на парите, с които почетният председател на ДПС Ахмед Доган придобива имоти и имущества, в това число и част от изключителната държавна собственост, каквато е парк „Росенец“.

Някой знае ли какъв е бизнесът на Доган, или всичко е благодарение на даровете на властта в името на етническия мир, а по-точно в името на дълбоки схеми, върхът на които не се вижда от нашего брата обитателя на територията? Как изобщо стана възможно и кой позволи част от държавната граница да се окаже частна собственост на политически лидер в сянка?

Това е точно работа за главен прокурор на европейска държава. Липсват обаче и двете понятия с плътното им съдържание. Защото в България крещящо отсъства най-главното – върховенството на закона. За каква Европа говорим тогава, какви „бели държави“ витаят в главата на премиера Борисов в радостта му от влизането ни в чакалнята на Еврозоната, която пък така и не докосна бушуващите на площада? В коя „бяла държава“ управляващите организират бели автобуси в собствена подкрепа, за да си осигурят овациите на чиновниците от собствените си администрации, вместо да отидат при протестиращите срещу тях?

Тези дни на гняв провокират твърде много въпроси и един от тях е защо Борисов размаха етническата карта. Видяхме я на Росенец – тя се оказа менте. Не, че не подсказа /а може би се договориха с Доган/ конфронтация и конфликт. Което е престъпно внушение, но няма кой да се сезира или поне трогне.

Вчера „бащата на етническия мир“, за какъвто е обявен Ахмед Доган, свика отбранителен щит от хиляди партийни активисти около сарая си, а полиция и жандармерия отблъскваха „нашественика-враг“, тръгнал да стъпи на принадлежащата му плажна ивица. Въпреки крясъците на формалния лидер Мустафа Карадайъ, че акваторията е частна собственост, което е повече от скандално и абсурдно. Въпреки инспирираното от премиера етническо напрежение. Това е ходене по ръба на бръснача, но Борисов не го осъзнава, макар да има спомени и опит от битността си на командирован в Каолиново пожарникар по времето на „възродителния процес“.

За социалния статус на живия щит около имението е неудобно да се говори. Особено като се знае, че от всяка къща има поне един гурбетчия на Запад, понеже ДПС им осигури поминък и благоденствие, каквито са обещанията по всички избори. Както и за мотивацията на всички тези хора, накацали пред замък с екстри, каквито не са и сънували, не да притежават. Но пък най-надъханите бяха с тениски с щампиран фотошоп на лицето Делян Пеевски. Идолопоклонничество, достойно за психологически анализ, но всеки е свободен да има свои икони. Демокрация е, както твърди премиерът на страната.

Въпреки всички ексцесии, етническата карта беше заровена в камънака на плажа, групите се омешаха, пяха заедно химна и пиха бира после. А Борисов панически се включи с нощно видеообръщение през Фейсбука си /някой го снимаше с разлюлени ръце пред икона, а той с ръце в джобовете, знаменателно!/, за да ни каже, че само отговорността го задържа на власт. Отговорността пред кого, че не стана много ясно?

Изводи и очаквания:
-Властта в ръцете на зависими от сенките и парите е непотребна, тя е вредна и опасна за всички повече от пандемията. Дълбоката държава не е нашата държава.
-Да България и „Отровното трио“ успяха. Запалиха невиждан гняв и единение, каквито досега не сме виждали. И никой няма моралното право да ги обяздва и да търси съюз с тях, нито пък те – да се потапят и да се оставят да бъдат погълнати от всевъзможните левичари. Това би означавало фиаско на каузата.
-Националният консенсус срещу корупцията, срещу бруталната липса на държава и върховенство на закона е факт, и съдействието на европейските институции е наложително. Но ние сме длъжни сами да си отвоюваме държавата от мафията, проникнала във всички нива на властта. Стига винаги сме очаквали спасение отвън.
-Протестите трябва да продължат и няма значение кой на какъв политически вожд е поклонник. Но целта е една – Картаген на корупцията в България трябва да бъде разрушен. Защото младите хора искат това и затова са на площадите. А Иван Гешев да се откаже от лексиката на наемен отмъстител и да си спомни длъжностната характеристика за поста, или да го напусне в името на народа. Ще бъде достойно от негова страна и достойно уважено от всички.
-Останалото е въпрос на политическа култура, стратегии и мисъл. Ако ги има, и България ще я има на картата на Европа като равностоен член в семейството. Другото е да си висим в чакалнята на мечтите. Или да настръхваме при мисълта за нова Сребреница. Която е в главите на политици със съмнителни и опасни качества, но това е ходене с боси пети по острия бръснач на разделението.

Бръсначът е за самоубийците, но те още не знаят, че са такива. И е добре да избягват стъпките с него по вените. Нали, г-н премиер и присъдружни подгласници?

Снимка: Андрей Михайлов Булфото©

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Вилдан Байрямова

Журналист, автор на политически анализи и коментари. Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Latest posts by Вилдан Байрямова (see all)