Дни на гняв. И на пренареждане по острия ръб на бръснача

Carthago delenda est – Картаген трябва да бъде разрушен. Крилатата фраза ни е завещал Марк Порций Катон Стари още от 184 г. пр.н.е., с нея той винаги завършвал брилянтната си реторика пред Римския сенат. А римляните наистина разрушили Картаген след края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. И не, че сега туристите в Тунис могат да видят нещо по-различно от руини, но поне им се изправят косите от силата на омразата, с която Катон надъхвал римските политици. И да се зареждат с идеята, че всеки има своя Картаген, който трябва да бъде разрушен.

В България няма политик от началото на прехода, а той все още се точи, който да не повтаря настойчиво, че корупцията и задкулисието трябва да бъдат сринати до основи, но думите им си останаха кухи откъм реални и решителни действия. Допреди дни и мислещите с главите си хора, твърдо убедени в тази необходимост, сякаш бяха малко, а гласовете им – слаби или заглушавани от забранителни списъци в медиите.

Нещо малко /а то се оказа доста голямо/ е трябвало да се направи, та горчивата чаша да прелее, завесата да се вдигне с трясък и гневът да кипне по площадите. На 7 юли лидерът на “Да България” Христо Иванов и активистът Ивайло Мирчев, и общински съветник от Бургас опитаха да слязат на брега на Росенец и с българско знаме да припомнят на всички, че брегът е български и плажът принадлежи на българите. Но там, където държавата отдавна я няма, те се сблъскаха с извратеното лице на нейната Национална служба за охрана. Видът на гардовете дори не заслужава коментар – всеки техен европейски колега би им се изсмял на шортите и сандалите. И във всяка бяла държава насилието, което те си позволиха, не би останало без съд и наказание. Още по-малко поруганото знаме.

Тримата души в лодката бяха възприети от властите като провокатори, шефът на НСО в оставка шикалкави и не призна, че това престъпление е дело на хора от личния му състав, а премиерът Борисов вмени отговорността на президента Радев. После мелачката се завъртя на бързи обороти – Радев официално съобщи принадлежността им към списъка с офицерите от службата. Ден след това главният прокурор Иван Гешев поръча обиски и арести в президентството – за пръв път в историята ни институцията на единствения недосегаем /по Гешев/ беше буквално бастисана и тарашена, а арестуваните станаха шестима.

Безчинствата в институцията на главнокомандващия дадоха причина на известните като „Отровното трио“ проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар-експертът Арман Бабикян да призоват в социалните мрежи за протест. И той се състоя – без предварителна организация и без спонсори, каквито тези дни се привиждат на премиера и вицетата му.

Този отклик на хиляди хора ясно показа, че място за компромиси повече няма, че търпението на всички отдавна е свършило и че е време „Картаген да бъде разрушен“. Така в триъгълника на властта се струпаха хора, които преди беше немислимо да видим едни до други – сини, червени, светли и тъмни от всякакви възрасти, а доминираха младите. Кои се възползваха, като се пришиха към всеобщото недоволство, знаете – онези политически фигури, които и до момента не смеят да назоват с имената им Гешев, Доган и Пеевски, но с умиление аплодират посланията на президента. Но бяха стъписващо тихи, когато в края на януари Гешев внесе писмено питане в Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван при данни за престъпление, а площадите бяха оглушително тихи и пусти.

Сега обаче всички те ще дърпат дивиденти в собствена полза от народния гняв, за искрата на който нямат минимум принос. Ако Радев не беше слязъл при протестиращите с вдигнат юмрук /език на тялото, впрочем, присъщ на други времена и по-различни събития/, едва ли Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Костадинов и прочие леви щяха са налични в обсадата на президентството. Лесно е да яхнеш вълната, ако друг те оттласне към нея, но си трябват умения да се задържиш на гребена й, а това не става само с пламенни речи от парламентарната или партийната трибуна.

Но изглежда, че не само те, но и медиите не разбраха, че протестите са не в подкрепа на президента, а срещу прогнилата от корупция властова система, срещу все по-изгряващите й зависимости от човека в Сараите и неговия аватар Делян Пеевски. И срещу инструмента на същите, който се изживява като „инструмент в ръцете на Господ“. Но де факто е трионът, който реже бизнеси, заплашва всички, обаче удря само точно определени мишени по поръчка и никога тези, които отдавна ни взривяват сетивата.

Ако Гешев беше инструмент в механизма на върховенството на закона, щеше наистина да бъде „на страната на народа“, /както се закле в Туитър/, а не за всяко разследване да се укрива зад гърба на съответния наблюдаващ прокурор, щото, нали, той сам бил решавал всичко. Ако той беше на висотата на американските и европейските си колеги, нямаше да играе на жмичка пред чекмеджето с парите и пищова отгоре, Барселона-гейт отдавна е отсвирен и пак наблюдаващият прокурор е отговорен, нито пред „административната сграда в строеж“ и „поземления имот“ – марина за яхти на Чукалята непосредствено до петролните резервоари на „Лукойл“. Нито да се прави на „дръж ми каскета“ пред законовата възможност да разпита Черепа и Цветан Василев във видео-конферентна връзка и още, и още болезнени циреи.

Останалото, на което сме свидетели и потърпевши, е насилие и агресия. Защото произволът изобщо не е само прокурорски или полицейски, той е всеинституционален. А площадите скандират „Мафия!“, за което главният обвинител остава глух и не вижда мотив да си свърши работата.

Вместо да докаже, че подшефната му институция е напълно независима от другите власти, той е ангажиран да ги обслужва с бездействията си и да гони „олигарсите, които ограбват народа“. Сякаш другите, на които е подчинен, с честен труд и кървава пот на челото са си спастрили имуществата и сметките. Пролетарската му класово-ненавистническа стилистика обаче бързо отврати същия този народ, в чиято защита той на приказки се зарича, а и на младите хора от протестите тя им звучи досадно архаична и дори непозната. Иначе разправя, че за прокуратурата недосегаеми няма, даже всички от най-високите нива на властта можело да се окажат досегаеми. Искаме да видим това с очите си.
Ако беше така, нямаше сега спешно да се назначават проверки на книжата за лятното имение на Ахмед Доган. И ако и преди имаше държава, разбира се. Наложителна е проверка и на произхода на парите, с които почетният председател на ДПС Ахмед Доган придобива имоти и имущества, в това число и част от изключителната държавна собственост, каквато е парк „Росенец“.

Някой знае ли какъв е бизнесът на Доган, или всичко е благодарение на даровете на властта в името на етническия мир, а по-точно в името на дълбоки схеми, върхът на които не се вижда от нашего брата обитателя на територията? Как изобщо стана възможно и кой позволи част от държавната граница да се окаже частна собственост на политически лидер в сянка?

Това е точно работа за главен прокурор на европейска държава. Липсват обаче и двете понятия с плътното им съдържание. Защото в България крещящо отсъства най-главното – върховенството на закона. За каква Европа говорим тогава, какви „бели държави“ витаят в главата на премиера Борисов в радостта му от влизането ни в чакалнята на Еврозоната, която пък така и не докосна бушуващите на площада? В коя „бяла държава“ управляващите организират бели автобуси в собствена подкрепа, за да си осигурят овациите на чиновниците от собствените си администрации, вместо да отидат при протестиращите срещу тях?

Тези дни на гняв провокират твърде много въпроси и един от тях е защо Борисов размаха етническата карта. Видяхме я на Росенец – тя се оказа менте. Не, че не подсказа /а може би се договориха с Доган/ конфронтация и конфликт. Което е престъпно внушение, но няма кой да се сезира или поне трогне.

Вчера „бащата на етническия мир“, за какъвто е обявен Ахмед Доган, свика отбранителен щит от хиляди партийни активисти около сарая си, а полиция и жандармерия отблъскваха „нашественика-враг“, тръгнал да стъпи на принадлежащата му плажна ивица. Въпреки крясъците на формалния лидер Мустафа Карадайъ, че акваторията е частна собственост, което е повече от скандално и абсурдно. Въпреки инспирираното от премиера етническо напрежение. Това е ходене по ръба на бръснача, но Борисов не го осъзнава, макар да има спомени и опит от битността си на командирован в Каолиново пожарникар по времето на „възродителния процес“.

За социалния статус на живия щит около имението е неудобно да се говори. Особено като се знае, че от всяка къща има поне един гурбетчия на Запад, понеже ДПС им осигури поминък и благоденствие, каквито са обещанията по всички избори. Както и за мотивацията на всички тези хора, накацали пред замък с екстри, каквито не са и сънували, не да притежават. Но пък най-надъханите бяха с тениски с щампиран фотошоп на лицето Делян Пеевски. Идолопоклонничество, достойно за психологически анализ, но всеки е свободен да има свои икони. Демокрация е, както твърди премиерът на страната.

Въпреки всички ексцесии, етническата карта беше заровена в камънака на плажа, групите се омешаха, пяха заедно химна и пиха бира после. А Борисов панически се включи с нощно видеообръщение през Фейсбука си /някой го снимаше с разлюлени ръце пред икона, а той с ръце в джобовете, знаменателно!/, за да ни каже, че само отговорността го задържа на власт. Отговорността пред кого, че не стана много ясно?

Изводи и очаквания:
-Властта в ръцете на зависими от сенките и парите е непотребна, тя е вредна и опасна за всички повече от пандемията. Дълбоката държава не е нашата държава.
-Да България и „Отровното трио“ успяха. Запалиха невиждан гняв и единение, каквито досега не сме виждали. И никой няма моралното право да ги обяздва и да търси съюз с тях, нито пък те – да се потапят и да се оставят да бъдат погълнати от всевъзможните левичари. Това би означавало фиаско на каузата.
-Националният консенсус срещу корупцията, срещу бруталната липса на държава и върховенство на закона е факт, и съдействието на европейските институции е наложително. Но ние сме длъжни сами да си отвоюваме държавата от мафията, проникнала във всички нива на властта. Стига винаги сме очаквали спасение отвън.
-Протестите трябва да продължат и няма значение кой на какъв политически вожд е поклонник. Но целта е една – Картаген на корупцията в България трябва да бъде разрушен. Защото младите хора искат това и затова са на площадите. А Иван Гешев да се откаже от лексиката на наемен отмъстител и да си спомни длъжностната характеристика за поста, или да го напусне в името на народа. Ще бъде достойно от негова страна и достойно уважено от всички.
-Останалото е въпрос на политическа култура, стратегии и мисъл. Ако ги има, и България ще я има на картата на Европа като равностоен член в семейството. Другото е да си висим в чакалнята на мечтите. Или да настръхваме при мисълта за нова Сребреница. Която е в главите на политици със съмнителни и опасни качества, но това е ходене с боси пети по острия бръснач на разделението. 

Бръсначът е за самоубийците, но те още не знаят, че са такива. И е добре да избягват стъпките с него по вените. Нали, г-н премиер и присъдружни подгласници?

Снимка: Андрей Михайлов Булфото©

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

Вижте също / Read Also