Българският поход към Шенген все повече заприличва на придвижване през силно пресечена местност под интензивен приятелски огън. Само до преди няколко месеца България получаваше похвали за напредък и доколкото шенгенското пространство е преди всичко набор от формални технически мерки, платени с евросредства, сроковете изглеждаха постижими и за българската и за шенгенската страна. 

 

Когато обаче се излезе от формалната рамка и се постави въпросът за духа и съдържанието на подписаните в Шенген документи, нещата стават по-малко розови. Общото европейско пространство на правосъдие и сигурност изисква от страните членки да гарантират реално и едното и другото, а не само да поддържат достъп до база данни с имената на нежелани и издирвани лица. Първоначално поддържана само от Холандия, идеята да се обвърже напредъкът на България и Румъния в областта правосъдие с шенгенското членство изглежда набира популярност.

 

Кутията на Пандора беше отворена това лято от Франция с темата за ромите. След като френски житани се сбиха с полицията в края на юли, моментът беше подходящ да се отклони вниманието от корупционните скандали и да се посочат румънските и българските цигани като генератор на несигурност и престъпност. Темата веднага се свърза с кандидатурата на двете страни за Шенген и предизвика серия от противоречиви реакции. 

 

Българският премиер като достоен ученик на Тато избра снишаването и изчакването да мине бурята. Тактика, която можеше и да мине ако проблемът на България беше само цигански, но той не е. Проблемът на България е именно в състоянието на системата за сигурност и правосъдие. В Шенген от нея ще се изисква да идентифицира, да противодейства и да обезврежда не само кокошкарско-битовите престъпления, но и едрата международна престъпност, прането на пари и мафиотските мрежи. 

 

Проблемът „Циганов“

 

В дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци вече шести месец е заключен един човек, чиято история илюстрира проблемите на българската система за сигурност, които могат да се пренесат и в шенгенското пространство. Става дума за Константин Циганов, който в началото на 90-те се прочува като ръководител на престъпната групировка „Уралмаш“. Специалистите по въпросите на организираната престъпност са единодушни, че става въпрос за много опасен мафиот, а подвизите на организираното престъпно съобщество (ОПС) „Уралмаш“ са описани в няколко научни труда посветени на генезиса и историята на руската организирана престъпност, както и в доклад на Департамента на правосъдието на САЩ от 2001 г. Ръководената от Циганов групировка е заподозряна за сериозни престъпления, включително и за трафик на оръжия и ядрени материали.

 

По същото време когато излиза докладът на американците, Константин Циганов става български гражданин по линията на бесарабските българи. Въпреки скандалното минало на руснака, той излиза чист от проверката на службите (тогава НСС). Зам-шефът на ДАНС Иван Драшков казва следното за полученото от Циганов гражданство: „Не може да се провери и когато лицето казва например, че има баба в Молдова с български произход“. Ако нещата не са се променили от 2001 г. до днес това означава, че цялата сложна шенгенска система може да бъде пробита с една лъжа за молдовска баба.

 

Впрочем, процедурата за придобиване на българско гражданство вече е тема за безпокойство за западните медии, които посочват, че ЕС може да бъде „разширен“ по българска линия със стотици хиляди македонски, молдовски и украински граждани. В това няма нищо лошо, ако сред тях не се промъкнат в шенгенското пространство като пълноправни граждани на ЕС стотици гангстери от Русия, Украйна и други страни.

 

Потънало издирване

 

Българският гражданин Циганов не живее тихо, скромно и анонимно в историческата си (според баба му) родина, а периодически се появява в медиите, включително с новини, че е издирван в Русия за тежки престъпления. Показателно е как реагира на това българската система за сигурност.  „По едно време даже го търсихме, установихме, че той не е на посочения в документите адрес, но тъй като нямахме официално запитване, случаят потъна“ – казва източник от ДАНС цитиран от Дневник.

 

Ще уточним, че това търсене става през 2007 г., когато един национален ежедневник за пореден път изважда темата и отправя запитвания към МВР за съдбата на издирвания Циганов. Три години по-рано, през 2004 г., безпокойството на журналистите е парирано уверено от Бойко Борисов, тогавашен главен секретар на МВР: „Мога да кажа, че с руските колеги имаме перфектни отношения. Ако те издирваха това лице, щяхме да знаем и да го търсим“.

 

Ако се вярва на българските медии, службите са можели да намерят Циганов просто като го причакат в Зимния дворец, където два пъти в седмицата играел хокей. Но поради липса на официално запитване от Русия това не се е случило. Възниква въпросът дали при евентуално присъединяване към шенгенското пространство нашите служби ще продължават да чакат официален знак от трети, външни на Шенген страни, за да си свършат вътрешната, шенгенска работа спрямо укриващите се у нас техни престъпници?

 

За престъпните милиони няма закони

 

С българските си документи Циганов и съдружникът му от ОПС „Уралмаш“ Андрей Панпурин (със статут на постоянно пребиваващ в България) развиват бурна бизнес дейност и въртят десетки милиони евро. Най-големите инвестиции те правят в строежи на ваканционни имоти след като България влиза в ЕС. Известно е, че до 2004 г. Циганов е държал общата каса на престъпната групировка, така наречения „общак“, в който по стара бандитска традиция са се отчислявали половината от приходите на организацията. Което пък поставя въпроси за ефикасността на българското финансово разузнаване и на службите ни за борба с пране на пари от престъпна дейност. Въпросът е отправен както към миналото, така и към бъдещето на тези служби, след като станат шенгенски такива.

 

Българското правосъдие също заслужава няколко въпроса свързани с този случай. По данни на ДАНС Константин Циганов и Андрей Панпурин са експулсирани със заповед на Цветлин Йовчев от 18 март 2010 като „сериозна заплаха за националната сигурност“. Очевидно властта е бързала да се отърве от тях, все едно са чужди дипломати станали „персона нон грата“. Тази припряност поражда подозрения. Логично е да се запитаме защо тези лица, които нямат дипломатически имунитет, не са станали клиенти на българската прокуратура? Още повече ако наистина са извършили на наша територия действия, с които сериозно са застрашили националната ни сигурност. 

 

Всички тези въпроси най-вероятно ще бъдат поставени и от европейските ни партньори, за да се уверят, че утре нашата малка национална сигурност ще е надеждна брънка във веригата на транснационалната, европейска сигурност и „сериозните заплахи“ ще бъдат спирани още на границата, а не 10 години по-късно, след като парите от престъпна дейност са корумпирали когото трябва и са избелени до неузнаваемост.

 

Затова сегашните управници имат интерес да осветлят и да анализират проблема „Циганов“, а не да го крият под затворническото одеяло в Бусманци. Снишаването пред „цигановия“ проблем, както впрочем и пред циганския, едва ли е най-добрата тактика, още повече, че толерирането на такива асове на организираната престъпност на българска земя поражда съмнения не само за инцидентни грешки в системата, а за дългогодишен системен умисъл в действията и бездействията на ключови фигури в българските органи за сигурност, които сега се надяват Русия бързо да си прибере Циганов и Панпурин и да ги отмине бурята.

Print Friendly, PDF & Email