Европа и Кремъл

Как руските корпорации контролират власт и медии в България

Докато работи зад граница, големият руски бизнес пренася в другите страни своите непрозрачни делови практики. За тях България се оказа лесна мишена. Покрай социалистическото си минало и дълбоките исторически, политически и икономически връзки с Русия тази страна има собствени традиции за корупция.
Експертите смятат, че нивото на корупцията в България е най-високото сред всички страни-членки на ЕС и за 13 години присъствие в Евросъюза в тази сфера е постигнат незначителен прогрес. Това създава благоприятна почва за разпространението на руското враждебно влияние върху бизнеса и политиката в България. Тази статия показва как крупният руски бизнес успешно установява тесни връзки с местните политици с цел да прокара своите интереси и да засили зависимостта на България от руския енергиен сектор, както и да задържи корумпираните политици на постове във властта.

След края на Втората световна война между България и Русия се установяват твърди икономически връзки. Съветският съюз осигурява на своя партньор нефт и газ, и купува почти всички произвеждани там /в България, бел.ред./ потребителски стоки. Българската икономика е напълно зависима от СССР. Културните връзки се определят от езиковата близост и някои ключови исторически събития като решаващия принос на Руската империя в освобождението на България от турско владичество през 1878 г.

Не е учудващо, че страната остава икономически зависима от Русия и след разпада на Съветския съюз, особено в енергийната сфера. Както и преди, Русия представлява главен търговски партньор на България в областта на нефта и природния газ /90% от доставките на газ в страната постъпват от Руската федерация. Руската държавна компания „Росатом“ доставя ядрено гориво за българската АЕЦ. Руската петролна компания „Лукойл“ притежава българския нефтопреработващ завод, най-големия на Балканите, както и широка мрежа от над 200 бензиностанции в страната, което я прави един от най-големите работодатели и източник на 9% от БВП.

Държавата Лукойл в историята на влиянието на компанията в България си струва да бъде изследвано задълбочено.
След краха на социализма България продаваше промишлените си обекти на частни ръце. През 1999 г. бе обявена приватизацията на единствения в страната нефтопреработващ завод „Нефтохим“, придобит впоследствие от „Лукойл“ на ниска цена. По думите на президента /1997-2001 г./ Петър Стоянов, това е било чисто политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов. Оттогава българският „Лукойл“ в лицето на директора Валентин Златев играе голяма роля в политическия живот на страната, като поддържа конкуриращите се БСП и ГЕРБ.

Особено силно тази компания е повлияла на политическата кариера на сегашния министър-председател Бойко Борисов.

Валентин Златев успява да осигурява разцвет на бизнеса на „Лукойл“ в страната при всички български правителства и да поддържа добри отношения с всички премиери. В продължение на 20-годишното присъствие на компанията срещу нея са започвани разследвания по подозрения в монопол и корупция, но нито веднъж не са й предявявани каквито и да били обвинения.

Близките отношения между Златев и българските власти доведоха „Лукойл“ до абсолютно особеното положение, благодарение на което съществува като държава в държавата. На практика в България „Лукойл“ е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.

В разследване на българското издание „Биволъ“ главното нефтено пристанище на „Лукойл“ Росенец недалеч от град Бургас, използвано за вноса на нефт, е наречено руски „анклав“, където представители на българските власти /в частност, митниците/ липсват. Поради което няма кой да проверява текущите дейности там. За целите на данъчното облагане законът изисква всички тръбопроводи да са снабдени с прибори за измерване на количествата нефт, постъпващи в складовете и излизащи от тях. Тези устройства предават данните в митническото ведомство. Но проверките от 2011 г. са показали, че подобна система не е установена на тръбопроводите на рафинерията и компанията е лишена от лиценза си.

По данните от разследването на „Биволъ“, опитите на държавата да събере налозите са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик. През 2001-2003 г. той е бил генерален консул в посолството на САЩ в Москва. Уорлик посещава нефтопреработващия завод и се изказва доброжелателно за работата му. След тази дипломатическа намеса лицензът на „Лукойл“ е върнат, компанията продължава да работи без задължителната система на отчетност, а темата повече не е повдигана.

След приключването на мандата си в България и напускането на държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската юридическа фирма „Егоров, Путинский, Афанасиев и партньори“. Кантората е основана от Николай Егоров – състудент на президента Владимир Путин. Вероятно благодарение използването на такива мощни връзки опитите „Лукойл“ да бъде принудена да спазва българското законодателство са провалени.
Компанията е единственият доставчик на гориво за морските и речните плавателни съдове, и за самолетите на националните летища на България. През 2011 г. българското финансово министерство обяви, че „Лукойл“ пряко контролира 80% от данъчните складове за горива /националното законодателство изисква акцизните товари да се съхраняват в лицензирани данъчни складове/. Фактически, под контрола на компанията чрез различни схеми са налице над 95% подобни складове.

„Лукойл“ е главният и, всъщност, монополист в доставките на горива за всички учреждения и служби, в това число полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, също предлагащи продукцията на

„Лукойл“. При това по-голямата част от приходите на компанията в България отиват извън страната. През 2017 г. оттам твърдяха, че са платили над 32 млрд. лева /около 16 млрд. евро/ данъци. Но по официални данни, от момента на приватизацията са платени само 151 млн.лева /около 77 млн.евро/ данък печалба.

Липсата на авторитети и политическа воля за контрол над „Лукойл“ води до това, че най-голямата компания в страната укрива печалбите си и използва България за незаконен износ на петрол в ЕС, а също и изнася пари в офшорки, като така обслужва частните интереси на влиятелни хора.

Приятелската връзка между Златев и Борисов, която те не отричат, датира от 1990-те години. Но истинският полет на политическата кариера на Борисов се случи след 2000-а година. През 2001 г. /тогава той беше главен секретар на МВР/ „Лукойл“ подписа договор с охранителната фирма „Ипон“, основана от Бойко Борисов, за охрана на нефтопровода, започващ от Бургас, където е рафинерията, до София. Според данните на някои медии тази сделка е осигурила на Борисов стабилен доход, докато гради политическата си кариера.

Още повече, по данни от разследването на „Биволъ“, базирано на материали на WikiLeaks, има доказателства за това, че Златев косвено е финансирал политическия подем на Борисов, започнал с избора му за кмет на София през 2005 г. до победата на политическа партия ГЕРБ на националните избори през 2009 г. със средства, получени от „Лукойл“. Тези доказателства се съдържат в изтеклите дипломатически грами на САЩ, където се казва: „Борисов е в тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен брокер на властта. Лоялността на Борисов към Златев /и уязвимостта му пред него/ играят важна роля при вземаните от него политически решения”.

Още в началото на работата си като кмет той привлича „Лукойл“ към редица правителствени партньорства – „Лукойл“ се съгласява да дари асфалт за ремонта на градски улици, да се ангажира с опазването на паметника на съветската армия и да финансира строителство на жилища за социално-слаби. В отговор Борисов подкрепя използването на принадлежащите на града земи за изграждането на нови бензиностанции на „Лукойл“. Дори това да изглежда като сериозен пример за сделки от типа „ти на мен – аз на теб“, публичните споразумения на Борисов с „Лукойл“ са само допълнителни сделки от неговите далеч по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали.

По данни от същите източници, съществували са подозрения, че Валентин Златев може да е свързан с руското разузнаване в България. Предвид това е логично да се предположи, че той не просто е опитвал да разшири бизнеса на „Лукойл“ и да осигури стабилен внос на руски нефт и газ, но е прокарвал руските интереси в България на далеч по-широко равнище.

Едно от доказателствата за достоверността на такова предположение е фактът, че през 2011 г. Златев присъства на срещата в Москва на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мария Косева с представители на „Росатом“ по въпроса за проекта за строителството на АЕЦ „Белене“. По думите на Косева, директорът на „Лукойл“ „се появи неочаквано и по непонятни причини на съвещанието“. Златев винаги е гледал да не слага „яйцата в една кошница“ – той поддържа добри отношения с политиците от всички основни партии.

През 2016 г. „Биволъ“ разследва как „Лукойл“ предостави голям крайморски участък земя непосредствено до своя нефтен завод на Ахмед Доган, тогавашен лидер на ДПС, политическата партия на турското малцинство. Същият изгради огромен замък и затвори обществения достъп до плажа, което е нарушение на закона.

Връзка между Ахмед Доган и Валентин Златев бе открита също при съпоставянето на собствениците на многобройни офшорни компании.

В крайна сметка, през 2019 г. Златев бе уволнен от поста си. Сред възможните причини, обсъждани в медиите, може да се открои версията за недоволството на ръководството на „Лукойл“ в Русия от системното изтичане на печалби, което е в противоречие не само с националните интереси на България, но и със собствените интереси на компанията.

Същевременно би било неправилно да се счита, че „Лукойл“ или лично Златев контролират българските политици. Те имат собствени интереси и добре разбират всички преимущества на членството в ЕС и НАТО. Борисов, който в продължение на много години подкрепяше проекта „Южен поток“, изведнъж стана негов противник и обозначи категоричната си позиция в ЕС.

Българският премиер не подкрепи и анексията на Крим от Русия. Както пише в книгата си Димитър Бечев: „Несъмнено, Москва има силно лоби в България, контролира ключови сегменти на икономиката и се ползва с безусловната симпатия на някои сегменти от електората. От друга страна, Русия не успя напълно да привлече на своя страна българския политически елит и да реализира сценария с Троянския кон. Ако се налага да се избира между ЕС и Москва, България избира, макар и неохотно, Евросъюза“.

Външно-търговската банка и съмнителните сделки

Още един пример за това колко важна роля на българската икономическа и политическа арена играе близкият до Кремъл руски бизнес представлява участието на Внешторгбанк /ВТБ/ в две скандални сделки.
ВТБ е водеща руска банка, в която правителството държи 60, 93% от акциите. Тя разполага с широка мрежа от свързани клонове по целия свят. През последните години бе регистрирано участието на ВТБ в няколко подозрителни инвестиционни схеми в различни страни. Най-малко две от тях са свързани с България – продажбата на телекомуникационната компания БТК – търговска марка Виваком и приватизацията на големия производител „Булгартабак“.

В първия случай става дума за придобиването на компанията „Виваком“ от известния български търговски посредник Спас Русев и за ползвания от мениджърите на местния клон на ВТБ капитал кредит без обезпечение от ВТБ. Не е изключено детайлите от тази сделка да са останали в тайна, ако бившият собственик на „Виваком“ Цветан Василев не бе опитал да я оспори.

Василев не направи това сам – интересите му бяха представлявани от Дмитрий Косарьов, помощник на т.нар. „руски православен олигарх“ Константин Малофеев, който е включен в санкционния списък на ЕС заради подкрепата му за незаконните въоръжени формирования в Донецката област в Украйна през 2014 г.
В разследването на Панамските документи /Panama Paper/ журналистите откриха връзка между Малофеев, Косарьов и Цветан Василев, който напоследък се укрива от българското правосъдие в Сърбия след краха на неговата КТБ, също през 2014 г.

„Виваком“ е третият по големина мобилен оператор в България и собственик на телефонната мрежа, принадлежала преди на държавата. А през последните години се превърна в поле за сериозни битки, като при това двете конфликтуващи страни получават финансова и политическа подкрепа от Русия.

На едната страна е споменатият Цветан Василев, разчитащ на Константин Малофеев и Дмитрий Косарьов. На другата е Спас Русев, подкрепян от първия зам.-председател на ВТБ Юрий Соловьов и от двамата мениджъри на българския филиал на Банката Милен и Георги Велчеви.

Първият /от братята Велчеви, бел.ред./ бе министър на финансите в кабинета на Симеон втори /2001 – 2005 г./, а вторият е голям строител и собственик на много хотели на Черно море. Тази история привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато акциите на БТК преминаха под контрола на ВТБ Капитал вследствие на непогасения кредит. През ноември 2015 г. ВТБ продаде акциите си на търг на инвестиционния консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA за 330 млн. евро.

За да купи дела от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA изтегли кредит от ВТБ в размер на 240 млн. евро. По данни на руския вестник „The Moscow Post“, краен бенефициер на люксембургската компания /чрез верига офшорни фирми/ е Юрий Соловьов. Освен това, в състава на консорциума, спечелил търга, влизат братята Велчеви, топ-мениджърите на българския филиал на ВТБ.

Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топ-мениджъри за покупката на нейните си активи. А Спас Русев се оказва по-скоро разпознаваемо лице за успокоение на българската общественост.
За съмнителните операции на ВТБ алармира Дмитрий Косарьов, също заинтересован от придобиването на компанията „Виваком“. В интервю пред „Независимая газета“ той казва, че през 2012 г. чрез верига офшорки е закупил акции на КТБ – банката на Цветан Василев, и чрез тези акции е получил контрол над „Виваком“. По-късно, според него, ВТБ Капитал незаконно придобива 76, 6% от акциите на „Виваком“.

В началото на 2016 г. руският бизнесмен започва кампания за връщането на контрола си над телекомуникационните активи. ВТБ счита, че Косарьов е действал от името на Цветан Василев. Представители на банката разказват пред руската информационна агенция РБК за документа, в който е посочена подялбата на активите, които Косарьов и Василев е трябвало да получат в съотношение 80:20.

През март 2016 г. Косарьов внася иск в Лондонския съд /търгът, на който ВТБ продава акции на БТК, се е състоял във Великобритания/. Той пише и открито писмо с молба за разследване на съмнителната сделка до руския премиер и до министъра на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, който е и председател на консултативния съвет на ВТБ. Отговор не е последвал, но Косарьов провеода широка медийна кампания против банката. Когато Улюкаев е арестуван по обвинение за вземане на подкуп /не свързан с ВТБ/, в руските медии преминава нова вълна от публикации за сделката с „Виваком“. Видно е, че Косарьов е продължил борбата си с надеждата, че репутацията на банката е пострадала покрай ареста на Улюкаев и той ще успее да доведе делото си до края.

Макар сделката с акциите на БТК да е официално закрита на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат анулирани. Това зависи не толкова от работата на юристите в двете страни, колкото от политическата воля на руското и българското правителства. Днес позициите на ВТБ в Русия изглеждат стабилни. Шефовете на банката не са скочили в защита на ръководителя на своя консултативен съвет.
Председателят на управата на ВТБ Андрей Костин в разговор с журналист от „Коммерсантъ“ определи ареста на Улюкаев като „много печална история“ и веднага съобщи за новия кандидат да заеме поста.

Съмнителната сделка за Булгартабак

През 2011 г. производителят на тютюн бе продаден на австрийската компания BT Invest GmbH в рамките на приватизационния договор на цена, значително по-ниска от пазарната оценка. За 79, 83% от акциите на държавната тютюнева компания инвеститорът плаща 100, 1 млн. евро. Към онзи момент BT Invest е притежавана от кипърската офшорка под названието VTB Capital Pe Investment Holding Ltd.
BT Invest се задължава да инвестира в Булгартабак 7 млн. евро в продължение на 2 години от момента на придобиването, както и всяка година да купува 5 000 тона от българския тютюн в рамките на 5- годишен период.

През 2014 г. 100% от BT Invest е продадена на лихтенщайнската компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. После през 2014 и 2015 г. веригата собственици се сменя, и по данни на седмичника „Капитал“, води към Делян Пеевски – одиозна политическа фигура, станала символ на корупцията в България.
В битността си на депутат от партия ДПС той контролира редица предприятия, а заедно със своята майка Ирена Кръстева, бивш шеф на Спортния тотализатор – около 80% от печатните медии и една телевизия /тогава Канал 3/, които се използват за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Заради тази концентрация на медиите в политически ръце България е с много нисък за страна член на ЕС индекс за свобода на пресата – тя остава на 111-о място в света.

Факта, че Булгартабак е продаден на български инвеститори, потвърждава пред руския в. „Ведомости“ източник от ВТБ. Според него, активите са препродадени с бонус от 30% от цената на придобиването. Това означава, че сумата по сделката не може да е превишавала 130 млн. евро.
В същото време BT Invest струва далеч по-скъпо на фондовата борса – капитализацията на Булгартабак на Софийската фондова борса през декември 2013 г. представлява около 400 млн. евро.

Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никакъв икономически смисъл – от нея банката и впоследствие държавният бюджет на Русия са получили само загуби. Сделката изглежда непазарна, коментира главният редактор на информационната агенция „Русский табак“ Максим Каральов. Според него, цената показва „приятелска“ сделка, сякаш ВТБ Капитал е искала по-скоро да се избави от този актив.
По този начин руските пари са били използвани за приватизацията на компанията Булгартабак без всякаква печалба. Това предизвиква обосновани съмнения за мотивацията на тези, които оглавяват руската държавна финансова институция.

Заключенията

Големият руски бизнес пристига в България по естествен път, тъй като в социалистическите времена между двете страни съществуваха тесни икономически и политически връзки. Очевидна сфера на интересите на Русия представлява енергийният сектор, в частност нефто-газовата и ядрената енергетика.

За прокарването на собствените си бизнес-интереси руснаците използват същия подход, с който действат и у дома – сътрудничат си с местните политици и получават преференциални условия. „Лукойл“ в това е преуспял твърде, като получава монопол за нефтените доставки и запазва високата зависимост на България от руския нефт с минимални загуби и без каквито и да били законодателни пречки.

Политическата подкрепа по други въпроси се разглежда като желателен, но не особено съществен фактор. Бившият директор на „Лукойл“ Валентин Златев е успял да установи тесни икономически връзки с трите основни български партии БСП, ГЕРБ и ДПС, които осигуряват политическото статукво в страната.

Подобно статукво е удобно за Кремъл, защото поведението на тези политици е предсказуемо и те използват едни и същи методи за правене на бизнес, не винаги съвместими с върховенството на правото. „Системните“ български политици в определена степен зависят и от финансовата изгода, която получават от тайните сделки с руските контрагенти. Те могат да подкрепят Русия много по-открито, както това прави БСП – тя не гласува за санкциите срещу Руската федерация и настоява за отмяната им, или завоалирано като ГЕРБ.
Но всички те са готови да гарантират стабилно търсене на руския нефт и газ, и да предоставят възможности за правене на бизнеса в България „по руски“. Две важни сделки, сключени с финансовото участие на руската ВТБ, демонстрират възможните формати на непазарните сделки в интерес на политиците или свързаните с тях бизнесмени.

В случая с приватизацията на компанията Булгартабак ВТБ е използвана като междинен собственик за прехвърлянето на правата върху компанията от българската държава на фирма, свързана чрез дълга верига офшорни структури с Делян Пеевски, депутат от политическата партия на турското малцинство ДПС.
В сделката с „Виваком“ ВТБ помага за прехвърлянето на ценния актив от Цветан Василев, изпаднал в немилост и принуден да се укрива в Сърбия – на бизнесмени, близки до политиците на власт. В двата случая привличането на голямата и известна руска банка е било обусловено от желанието сделките да изглеждат законни и съответстващи на действащите пазарни правила.

Подобна политически обусловена делова активност пряко или косвено ерозира върховенството на правото, ограничавайки свободата на медиите и функционирането в България на демократичните институти, каквито са изборите. Като установява икономически връзки с местните политици, руският бизнес подкрепя корупционните практики в България, помага за концентрацията на мнозинството медии в едни ръце и използването им за намеса в изборите в полза на управляващите партии.

Доколкото описаната практика обикновено се осъществява под надзора на властовите органи, няма и особено голям смисъл да се сигнализират длъжностните лица, да се призовава за разследване на тези ситуации – особено в страните, където съдебната власт не е изцяло независима.

Това означава, че за прекратяване и предотвратяване на подобна практика гражданското общество трябва да изработи косвени методи за въздействие. Един от методите, които гражданското общество използва съвместно с медиите, е осветяването и разкриването на нечистите сделки и други действия.

Разобличаването на скритите намерения и обменът на информация с медиите в някаква степен могат да принудят политиците да се откажат от съмнителните сделки, за да запазят репутацията си и да не губят избиратели. Същевременно има риск от това, че използването на този метод ще стимулира политиците да създават още по-засекретени схеми с участието на субекти от различни страни.

Друг метод е сезирането на авторитетни международни организации и изобличаването на техни членове, които са получили несправедливо изгода от съмнителни сделки. В случаите с компаниите „Булгартабак“ и „Виваком“ активистите на гражданското общество биха могли да се обърнат към Алианса на либералите и демократите в Европа /АЛДЕ/.

Българската партия ДПС, на която представител е Делян Пеевски, е пълноправен член на АЛДЕ. В АЛДЕ влизат партии от почти всички страни на ЕС. Сред представителите им има влиятелни лица, които твърдо подкрепят демокрацията и върховенството на правото, и са заинтересовани от обсъждането на разминаването на действията на видни членове на ДПС с либералния манифест на АЛДЕ. Теоретично това може да подтикне ръководството на ДПС към отстраняването на Пеевски от политическа длъжност и отказ да го подкрепи на следващите избори.

На международно равнище гражданското общество е длъжно да лобира за създаването на глобален общодостъпен регистър на юридическите лица. В идеалния случай всяка страна трябва да публикува такава информация на английски и на своя език, за да не е проблем проследяването на веригите компании и определянето на всички собственици и бенефициери. Това значително ще затрудни политиците да укриват своя нелегален бизнес и, дори да не реши проблема за подставените лица във фирмите, съществено ще повиши нивото на прозрачност в бизнес-отношенията.

Автор: Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation. Изследването е публикувано в сборника The Kremlin’s Influence Quarterly #1
Превод: Екип на Биволъ

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

Вижте също / Read Also