Биволъ препечатва статията на Галина Гиргинова от сайта „Съдебни репортажи“ и се присъединява към мнението на колегата.

По стар прокурорски маниер краят на шумните разследвания обикновено бележи пика на летните отпуски и разчита на къса гражданска памет. В утвърдената традиция държавното обвинение прекрати разследването, придобило известност като „Ало, Ваньо“, на 30 юли тази година. За постановлението на Софийската градска прокуратурата се разбра 20 дни по-късно, когато единият главен герой в изтеклите записи Ваньо Танов оглави отново Агенция „Митници“, а другият – лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, вече се готвеше отново да бъде министър-председател. По изключение, в отговор на критиките, че държавното обвинение обслужва новите стари властимащи (по същото време бе прекратено и друго свързано с бъдещия премиер разследване за смъртта на Тодор Димов – Чакъра), в сайта на прокуратурата беше публикувано постановлението на неизвестен прокурор (името му е заличено) за прекратяването на наказателното производство.

За разлика от делото за смъртта на Тодор Димов, по което има граждани с право на жалба срещу прекратяването (наследниците) и това гарантира, че въпросът не е приключил и ще стигне до съда, по „Ало, Ваньо“ формално, по смисъла на НПК, пострадали от разследваното престъпление няма. Това означава, че никой не би могъл да го обжалва. Само на пръв поглед обаче излиза, че Бойко Борисов може да си отдъхне окончателно. В НПК е предвидено, че постановленията за прекратяване на наказателното производство, които не са обжалвани пред съда, винаги (до изтичане на давността) могат да бъдат отменени от горестоящата прокуратура – в случая това е Софийската апелативна (САП), служебно (243, ал. 9 НПК). Затова, след разговор с адвокати и прокурори, „Съдебни репортажи“ представя на вниманието на САП някои възражения срещу постановлението за прекратяване на т.нар. дело „Ало, Ваньо“. За да сме сигурни, че са стигнали до адресата, ще изпратим текста и директно в прокуратурата.

Разследване без всякакво желание

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



От постановлението става ясно, че далеч не са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства, а анализът на прокуратурата е превратен и не хвърля светлина върху най-съществените моменти от казуса. Прокурори, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че постановлението на Софийската градска прокуратура може да бъде отменено дори и по формален признак – в него липсва истински правен анализ на доказателства, не е посочено въобще кои от доказателствата се ценят и кои не и защо, а съществуват и противоречия в аргументацията. На практика има изброяване, но не и оценка кое е вярно и защо. Свенливо прокурорът е спестил и цитирането на неприличните разговори – те са обозначени само като продължителност, време на входящото и изходящото повикване, но не и като съдържание.

Да се правиш, че не виждаш кое е престъплението

Разследването е сбъркано още от самото си начало – то е образувано и водено за престъпление по чл. 357 от НК – разгласяване на държавната тайна. Това е една от причините събирането на доказателствата да е подчинено на неправилна цел. В тази връзка прокурорското разследване е поело и в грешна посока – обвинителите изместват центъра на делото. Вместо да изследват има ли данни за престъпление по служба от страна на Ваньо Танов и Бойко Борисов са се насочили да разберат първо – има ли разгласяване на държавна тайна с изтичането на записите към медиите и второ – дали записите, публикувани в медиите, са манипулирани. С други думи – вместо да разследва дали има превишаване на власт от страна на Бойко Борисов с цел да се навреди (на държавата) или пък да се създадат облаги (за фирмите, свързани с т. нар. Мишо Бирата), т.е. класическо престъпление по служба, прокуратурата показва най-вече притеснение към теча на информация, който може да освети корупция.

От постановлението условно могат да се изведат три посоки на разследването – проследяването на фактологията около проверките на митниците в „Леденика“, изследване на записите и разпитите на свидетели, които безпомощно са изредени, без да се казва дали прокуратурата им вярва или не. Разбираме, че по делото е установена предисторията на отношенията на митниците с производителя на „Леденика“. През 2009 и 2010 г били извършени три проверки в пивоварната, като за последната – по анонимен сигнал, извършена на 13 март 2010 г. е установено, че се е провела между 20 и 24 часа. Това е времето, в което се провеждат разговорите между Танов, Борисов, Симеон Дянков (тогава финансов министър) и Антоний Странджев (зам.-шеф на митниците). Макар служителят на митниците, извършил внезапната проверка, да е разпитан, в постановлението за прекратяване на делото никъде не са цитирани неговите показания и не става ясно дали той дава някаква информация за това имало ли е натиск върху него. По-важното е обаче, че този въпрос прокуратурата не го извежда като особено важен за това дали е извършено престъпление по служба или не.

От друга страна, прокуратурата очевидно приема с безкритично доверие думите на Борисов, че е търсил Танов за информация защо митниците отново са влезли на проверка в пивоварната, при положение, че дни преди това съдът е спрял предварителното изпълнение на решението за отнемане на лиценза на дружеството (съвсем отделен е въпросът дали към момента на разговора Борисов е могъл да знае за съдебното решение – въпрос, също останал извън вниманието на прокурора). Тази линия на разследването спира дотук, въпреки че впоследствие в интервю за сайта „Гласове“ Антоний Странджев заявява, че нито той, нито Танов са знаели за решението на съда, тъй като то е получено пет дни след внезапната проверка в пивоварната. Дългогодишен служител на митниците, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясни, че съдебното решение не обвързва митниците и не ги лишава от правомощията им да провеждат внезапни проверки по сигнал. Освен това Борисов не би могъл да действа като „следсъдебен контрол“, ако го е направил, това също може да е превишаване на власт в частен интерес (т.е. престъпление по служба).

Така или иначе версията в свидетелските показания на Борисов, че се е интересувал във връзка със служебните си задължения и е проверявал защо служителите на митниците влизат в пивоварната въпреки решението на съда, което не ги обвързва, е останала непроверена. Това е достатъчно основание, дори да ги нямаше останалите недостатъци, за отмяна на прекратяването. В тази връзка прокуратурата би следвало да приобщи и протокола от митническата проверка в пивоварната, който бе публикуван от сайта „Биволъ“. В него се вижда, че акцията на митническата група в цеховете на „Леденика“ в Мездра наистина е било възпрепятствано, защото митническите служители са вписали, че „събирането на обясненията бе възпрепятствано от …“, но впоследствие името на осуетилия проверката е заличено с коректор и така и не става ясно кой е попречил на държавния орган да изпълни задълженията си. Този протокол в постановлението не се споменава изобщо. По делото са разпитани участвалите в акцията, но в постановлението за прекратяване прокуратурата не се позовава и на тях при опита за анализ на доказателствата. Затова въобще не става ясно какви свидетелски показания са дали служителите на митниците.

протокол мишо бирата

Във втората линия на разследване попадат, получените през януари 2011 г. в редакцията на в. „Галерия“, флашки с разговорите между Танов и Борисов, Странджев и Дянков, които са предадени на прокуратурата. От постановлението на прокуратурата става ясно, че по отношение на тях са извършени няколко действия – изискани са справки от мобилните оператори, които установяват, че разговори на тази дата са провеждани и то именно след 20 ч. когато започва митническата проверка, както и началният им час. Твърди се, че продължителността на разговорите се разминава с тази на записите, получени в „Галерия“ с 20-30 секунди – факт, който не е анализиран. Назначени са няколко технически и фоноскопски експертизи, които показват, че записите представляват презапис на оригиналите, които са „манипулирани по амплитуда, честота и други основни параметри“, както и, че е „възможно части от записите да са добавени или да са премахнати след първоначалното създаване на записите във файловете“. Експертизата установила също, че записът на разговора между Танов и Борисов е с най-лошо качество.

По делото е приложена и частната експертиза на записа, извършена от френската лаборатория „Липсадон“, поискана от редактора на „Галерия“ Явор Дачков. Заключението й сочи, че разговорът е „хомогенен, линеен и свързан“, без данни за манипулация. И още – не може да се направи цялостно изследване на параметрите на крайния запис, но съвкупността от извършените анализи сочат „хомогенност на връзката“. Коментарът на противоречието на френската експертиза и изводите на двете по разследването прокуратурата свежда до следното: „заключението (б.а. на „Липсадон“) за липса на манипулация все пак не е абсолютно категорично“. Тук ясно личи превратното тълкуване на прокурора, защото френската експертиза сочи с голяма степен на вероятност, че файловете не са сглобявани, а представляват истински разговори.

Прокурорът правилно е отбелязал, че френската експертиза не може да бъде използвана като годно доказателство, защото не е назначена от държавен орган, но е пропуснал да отбележи, че тя е сериозен индикатор за проверка на достоверността на назначените експертизи по делото. Възможностите за проверка са няколко – по делото да бъде назначена повторна експертиза или допълнителна, която да установи дали в записите са добавяни части или да изследва и „официализира“ методологията на френската лаборатория, която дава заключение, че нищо не подсказва фалшифициране.

Според бившия апелативен прокурор на София Иван Петров (мнението му е публикувано в сайта „Афера“) прокуратурата би могла лесно да установи дали презаписите са от СРС-та по специфичните „бипове“, които се чуват на интервали по време на разговорите. Това са звуци, чието предназначение е именно да създаде гаранции, че оригиналният запис няма да бъде нарязан, пренареден или към него да се добавят други части. Съпоставката на биповете в тези записи с друго СРС, записано от същата техника би могло да даде отговор на въпроса дали има манипулация и в крайна сметка да изясни дали се касае за подслушвани законно разговори. Всички други хипотези – за „частно“ подслушване, според Петров, са малко вероятни заради изключителната сложност това да бъде изпълнено – разстоянието между подслушваните, уцелването на точния момент, сдобиването с необходимата техника и др. Прегледът на постановлението показва, че прокурорът, прекратил разследването, все едно не се е сетил за подобен начин на сравняване на „специфичните бипове“. Това е било абсолютно задължително, защото сам е посочил, че в същия период Танов законно е бил подслушван с приложение на СРС-та.

От постановлението обаче не личи прокуратурата да е изследвала изобщо въпроса дали в крайна сметка презаписите са от законните СРС-та. Посочено е, че между 10 март и 6 юли 2010 г. по отношение на Ваньо Танов са използвани законни СРС-та, прилагани от служителя на ДАНС Росен Маринов. Месец след приключване на експоатирането на СРС-та, част от записите са унищожени, тъй като от тях не са изготвени веществени доказателствени средства. Специално СРС-та от 13 март са унищожени, а тези от 14, 17, 20, 22 и 26 март са приобщени като доказателства по разследването срещу Танов. Съвпадението, че са унищожени тъкмо тези от 13 март, които ни интересуват по „Ало, Ваньо“ може да създава затруднения, но те не са непреодолими. От постановлението не става ясно търсен ли е вторият запис, който би следвало да се съхранява в Софийския градски съд, както и как прокуратурата оценява показанията на служителя Маринов, който е прилагал СРС-та.

Служителят на ДАНС Росен Маринов е разпитан и е потвърдил, че е прослушвал записите на провежданите от Танов разговори. След това в постановлението е записано енигматичното, че той „смята, че съдържанието на разговорите, предмет на настоящото разследване“, отговаря на „това, което е публикувано в медиите“. По думите на прокурора Маринов е признал, че съдържанието на подслушаните от него разговори е това, което е публикувано в медиите. Тоест неговите показания представляват пряко доказателство за истинността на разговорите, тъй като свидетелят ги е чул непосредствено. Маринов казва също, че за СРС-та е изготвял справка. В постановлението дословно е записано, че „получените данни от прилагане на СРС са били докладвани на началник отдела и началник сектора, които преценявали какво да се включи в справката“. Маринов твърди, че описал разговора между Борисов и Танов като разговор от служебен характер, без да описва съдържанието му. Прокуратурата обаче не е разпитала двамата началници, пред които Маринов е докладвал и които са преценявали какво точно да се отрази в справката, а именно те са свидетелите, които биха могли да хвърлят допълнителна светлина какво е чул подчиненият им и да потвърдят евентуално допълнително казаното от него. А и да дадат обяснение защо точно записите от 13-ти са изтрити.

В третата група доказателства попадат свидетелските показания на участвалите в разговора – Танов, Борисов, Странджев и Дянков. Според прокуратурата по делото категорично е доказано, че комуникация между четиримата е имало, но не било доказано за какво са си говорили. При разпитите Симеон Дянков и Антоний Странджев потвърждават автентичността на разговорите, докато Борисов и Танов твърдят, че записите са манипулирани, като бившият шеф на митниците казва, че те били „компилация от разговори в една част“, а останалите потвърждава. В постановлението обаче не се казва кое според Танов е вярно и кое е компилирано и какъв е бил смисълът на разговорите, които са комбинирани. Става ясно, че Танов изобщо не е питан дали Борисов се е опитал да се меси в митническата проверка и дал ли му е разпореждане тя да бъде преустановена. Дори да е питан, в постановлението отговорът не е обсъждан. Сходно на становището на Танов е и това на бившия премиер, който твърди, че говорил с началника на митницата за проверката на „Леденика“, но основание за това била „нуждата от информация в качеството му на министър-председател защо се извършва поредна проверка в склада“ при наличието на решение на съда, с което е спрян актът на митниците за отнемане на лиценза на дружеството.

Прокуратурата обаче изцяло е пренебрегнала показанията на Дянков и Странджев, които твърдят, че все пак такива разговори са провеждани, като е следвало да ги съпостави с показанията на заинтересованите от благоприятен за тях изход на делото Борисов и Танов. Независимо от това в делото има достатъчно доказателства, че именно тези части, които говорят за престъпление по служба, не са манипулирани. Това е така, защото разговорът между Борисов и Танов е преразказан в телефонните обаждания на шефа на митниците до заместника му и финансовия министър.

Ваньо Танов: Тони, звъня ми премиерът. Тоз Мишо звъннал.

Антоний Странджев: Така.

Ваньо Танов: И каза ми: „Аз какво ти казах на теб?! Аз не съм Първанов. Аз като съм поел ангажимент към един човек… Тъй, изтегли хората“. Викам: „Аз…“. „Извикай Мишо утре и се разбирайте“. Викам: „Какво да се разбираме? Той се е разбирал с министъра. Аз заминавам, викам, утре за Македония. Всичко каквото са правили като протоколи, вика, докато се върнеш, няма да се завежда нищо и тогава ще разговаряме. Звънни и се обади на министъра, кат’ съм казал тъй“.Викам, аз ще му звънна, ама ако не ми вдигне…

….

Ваньо Танов: Въпросът е, не знам, премиерът е обещал и да не каже, че аз съм пратил нарочно да ги проверяват, та да нямат изход от положението.

Тези реплики напълно потвърждават чутото в разговора Танов – Борисов, в който бившият премиер казва: „Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак; „В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция“; „Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…“; „Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…“; „Добре. Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.“

Както казахме обаче, прокуратурата въобще не цитира съдържанието на разговорите и не съпоставя показанията на свидетелите помежду им. Да резюмираме – прокуратурата разполага с трима свидетели (Странджев, Дянков и Маринов), които казват, че такива разговори (точно с това съдържание) са били проведени. Справките от мобилните оператори показват, че разговори между споменатите участници са били проведени и то тъкмо по времето на митническата проверка, продължителността им е същата, с пренебрежимо несъществени отклонения. Съществува митнически протокол от проверката с отразяване, че е била възпрепятствана.

Освен това на 9 юли 2012 г. Бойко Борисов дава интервю пред politikat.net, в което казва, че негови реплики са изтрити, а не добавяни (впоследствие продължава да поддържа пред медиите тази версия – че е имало в началото на разговора му с Танов псувня, която липсва), а Георги Първанов му се е обадил, защото митничарите правили безобразия. Но Борисов прави и следното самопризнание: „Не че е правилно, не е трябвало да го правя. Но съм си такъв – всеки прави своите грешки, реагирах и се обадих. И се обадих, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол“. Според Борисов, той е получил публичен шамар „заради това, че съм се намесил в нещо, за което нямаше как да не реагирам, когато президентът ми се обади и ме помоли“. В кориците на делото обаче Борисов казва съвсем друго – че е искал да проследи дали се изпълнява съдебното решение. Прокуратурата изобщо не обсъжда интервюто на Борисов и не дава вид, че е забелязала противоречието в думите му. Но в постановлението на прокуратурата няма и нито едно изречение, в което обвинителят да мотивира защо се доверява на показанията на Борисов.

Правното заключение на прокурора е, че гласните и писмените доказателства не обуславят извод „за осъществен състав на престъпление по чл. 282-283 от НК“ – престъпна злоупотреба на длъжностно лице със служба, а „от доказателствата по делото е видно, че митническата проверка не е била осуетена, а напротив същата е била проведена по предвидения в закона ред и към момента приключила с влязъл в сила съдебен акт на АССГ“. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обаче обясниха, че престъпленията по служба – чл. 282*, по който би могъл да отговаря бившият шеф на митниците и 283** от НК, по който може да бъде подведен под отговорност Бойко Борисов, не изискват резултатност. За да е налице престъпление, е достатъчно да бъде доказана целта на длъжностното лице и опитът за влияние. Но преценката, дали двамата са извършили престъпление и какво точно е то, би могла да се направи след като бъдат изяснени всички обстоятелства по случая, което прокуратурата не е направила.

В края на постановлението се съдържа и друго противоречие – прокурорът приема, че не е налице и изнасяне на държавна тайна, тъй като „анализът на съдържанието на всички телефонни разговори между визираните по-горе длъжностни лица не представляват такива факти и обстоятелства“. Оказва се, че веднъж прокурорът казва, че не може да анализира записите, защото не е доказано, че съдържанието им е автентично, а втори път се позовава на тях, за да обоснове извода за липсва на престъпление.

За да прекрати делото, прокуратурата отбелязва клиширано, че по делото „са разпитани всички свидетели, приобщени са всички необходими доказателства и са изчерпани всички процесуални възможности за събирането на доказателства“. Изложихме само част от доводите, които показват, че това не е вярно.

Постановлението показва недопустима немарливост и откровен стремеж към подмяна на фактите и важните за разследването въпроси. Затова от самосебе си се налага изводът, че държавното обвинение е смачкало разследването, защото се касае за дело, в което са замесени висши държавници – шефът на митниците, финансовия министър и най-вече – бъдещият министър-председател. Ето защо Софийската апелативна прокуратурата би следвало да се сезира служебно (дори и да го нямаше нашият „журналистически сигнал“) за проверка на законосъобразността на прекратяването.

*Чл. 282 от НК – Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

**Чл. 283 от НК – Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly