Седмият син на седмия син Mind the horns!

Оженихте ли децата на близо седемдесетгодишният престолонаследник на Грейт Бритиша? Оплакахте ли майката им, май Даяна се пише на български. Обсъдихте ли тоалетите на съпругите, коя била деТствена, на коя баща й не дошъл на брачната церемония, коя била разведена, черна, бяла, прекалено красива за единия, крайно грозна за другия?

Който успял, успял, кака се ожени. И да си кажа и аз, сега вече не издържах, та отворих, да погледна – съпругата на принц Хари в никакъв случай не е най-грозната жена, която съм виждал през живота си, не е и на второ и на две хиляди и второ място по грозотия. Това е лично мнение, разбира се, но кой каквото иска да си говори, плурализъм, баце.

Въпросът е друг. Какво точно е важно в това, че хора, родени в сребърни люлки, си вземат жени? Не, не казвам, че трябва да държим главиците сведени и скришом да прокрадваме поглед до хоризонта. Изобщо нямам предвид подобно нещо.

Думата ми е за лицемерието. Защо половината България вилнее из социалните мрежи, чакайки принц Хари да провеси чаршафа от чардака на Бъкингамския дворец? Не знам, може по британските церемониални практики кралицата-майка баба Лизи Две да трябва да го направи след чаената церемония, но… Кака се ожени и хубава или не, какво точно ни засяга нас?

Наясно съм обаче, че кой с кого си ляга не е от особено значение за останалата част от обществото. Добре, нека младото семейство да е щастливо, това е като бяла лястовица в днешни времена, но пък все пак се случва. Нека и народът на Обединеното кралство да помага с каквото може, щом му е толкова акълът, че да държи хрантутници в Бъкингам, всеки има право да харчи парите си както намери за добре.

Ние? Ние, жителите на най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз, какво общо имаме с това? Днес, тоест вчера, се заиграх с темата в социалните мрежи и се получиха много интересни отговори. Като не ме интересувало, защо пускам иронични, че и саркастични публикации по темата? Как не съм разбирал, че целият панаир около „сватбата на века“, както я прокламираха в публичното пространство, е заради това, че всички момичета искали да станат принцеси? Защо се изказвам неуважително за нещо, от което хората се интересуват. Както казваше кумирът на Б.Б. „и така нанататъка, и така нанататъка“.

Аз изначално съм петимен към аристократизма. Може и да е понеже съм гражданин от едва две поколения, което изначално ми вменява един привкус на недостатъчна тЯжест в урбанистична среда, възможно е и да е поради афинитета ми към историческата наука, блудницата на логоса, или пък щото съм привързан всячески към убеждението, че никой не може да се превърне в това, което би могъл да бъде, ако няма достатъчно време да мисли. И по-важното – да осмисли мисленото. Та, аристократите са имали повечко време да мислят през вековете, което, разбира се, в един момент е превърнало повечето от тях в пройдохи, непрокопсаници и нехранимайковци, но са останали и читави. Именно те са задвижили колелото на цивилизацията, в която живеем в момента. С ценностите и даденостите й. А и с недостатъците.

Смисленото е смислено, както всеки го разбира сам за себе си. За някои повод за надграждане на мисловния процес може да е и сватбата на шестия син, да не споменавам за seventh son of the seventh son не било добра работа, казват. Но за народ, половината от който избяга от крепителите на стабилността и връщащите социализма, от „патриотите“, защитаващи североизточни интереси или от „либералите“, всмукващи лирите на лидер на друга страна, държащ опозиционерите и журналистите по затворите, мисля си, подобни поводи не трябва да са смислени.

Това е просто поредният връх на безочието на българските медии. Най-искрено пожелавам на принца и принцесата да се веселят три дена и три нощи, а на ординарните принц и принцеса да си имат още поне до sixth son of the sixth son, защото поверието гласи, че седмият е чудовище.

Е, ние си имаме цяло Народно събрание и Министерски съвет, пълен със седми синове на седмите синове на мандраджиите, а медиите ни вкупом ни пълнят главите с това как Хари ощастливява баба Лизи Две с нова пра-снаха. И крещим вкупом тоалета ли, девствена ли, по-хубава ли, по-грозна ли… Може и да е, защото сме все седми синове на седмите синове.

Стоян Николов – Торлака

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)